Девол (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Девол.

---

Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава. Градът е бил разположен край едноименната река в днешна Югоизточна Албания.

Съдържание 1 Име и местонахождение 2 По време на Първата българска държава 3 Във Византия 4 През късното Средновековие 5 Галерия 6 Източници

[редактиране] Име и местонахождение

На старобългарски език името на града, областта и реката се изписва във формата Дѣволъ. Така остава в книжовния език до 1945 г. Известно е и в няколко гръцки варианта: Διάβολι, Δεβόλι и Ντεβόλι, с който днес най-често се обозначават реката и окръг в Албания. Епископ Михаил Деволски съобщава, че в началото на XII век, столетие след завладяването на България от византийците, град Девол е наричан още Селасфорос (в превод от гръцки: светлоносец, а на латински: Луцифер, едно от прозвищата на дявола). От това сведение някои извеждат произхода на името на село Звезда^[1]. Според Иван Дуйчев при преименуването на Девол византийците са се подвели за значението на името, а оригиналното название произхожда от времето на траките и илирите, населявали региона още преди заселването на славяните, и е сходно със споменатата от Птолемей Dibolia в Еордеа^[2].

Точното местонахождение на Девол е спорно. Според една от версиите градът е бил разположен до село Гостима в северното подножие на планината Томор (Мали Томорит)^[3]. Други проучвания сочат, че градът се е намирал край горното течение на река Девол, североизточно от град Корча, в близост до село Звезда^[4].^[1][5]

[редактиране] По време на Първата българска държава

Смята се, че областта Девол е присъединена към България от кан Пресиян към 842-843 г.^[6] По времето на княз Борис I (852-889) град Девол е средище на административна област комитат, наричана в някои извори Кутмичевица. Тук се издига една от седемте големи църкви, издигнати от Борис в България след покръстването^[7]. За известен период управител на областта е комит Домета^[8]. През 886 г. Борис изпраща в Девол Климент Охридски, който превръща града в средище на книжовна школа^[9], преместена впоследствие в Охрид (Охридска книжовна школа). През 893 г. просветителската дейност на Климент в Девол е поета от друг ученик на Кирил и Методий – Наум Охридски^[10]. През същата година е учредена Деволската епархия^[5].

Предстоятел на епархията през 30-те години на X в. е Климентовият ученик Марко Деволски^[11]. По негова заръка е написано Първото житие на Свети Наум с автор друг Климентов ученик от Девол^[12]. Епархията просъществува по времето на цар Самуил (997-1014)^[11]. Изказано е мнение, че Девол е първата Самуилова столица^[13]. След като завладява Охрид, през лятото на 1018 г. византийският император Василий II използва Девол като база за действия срещу установилите се в Томор предводители на българската съпротива Пресиян и Ивац^[14].

[редактиране] Във Византия

Василий II премахва Деволската епархия и премества епископския престол в Костур^[15]. Тази промяна е временна, защото са известни двама епископи на Девол от по-късен етап на византийското владичество^[16]. Един от тях е Михаил Деволски, комуто се приписва авторството на редица ценни за съвременната историография добавки към хрониката на Йоан Скилица за българо-византийските отношения^[17].^[18] През 1072 г., в хода на въстанието на Георги Войтех, Девол е превзет за кратко от сръбския войвода Петрила, който воюва на страната на българските въстаници^[4].^[19] При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) Девол е опора на императора в бойните действия срещу норманите на Робер Жискар и Боемунд. През септември 1108 г. Алексий сключва мирно споразумение с Боемунд, известно като Деволски договор^[20].

[редактиране] През късното Средновековие

След Клокотнишката битка (1230 г.) Девол е завладян от цар Иван Асен II и става център на административна област (земя, на гръцки: хо̀ра) в Търновското царство^[6].^[5] Непосредствено след смъртта на цар Коломан I Асен през 1246 г. югозападните български владения са превзети от епирския деспот Михаил II^[21]. Девол е в района на бойните действия при последвалите войни между Епирското деспотство и Никейската империя. На два пъти – през 1254 и 1259 г., градът е завладяван от никейски войски^[22]. През 30-те и 40-те години на XIV в. сръбската държава се разширява за сметка на Византия в Македония, Албания (в т. ч. и Девол), Епир и Тесалия^[23] На 20 декември 1355 г. край Девол умира сръбският цар Стефан Душан^[24].

[редактиране] Галерия

Представа за местонахождението на Девол (Deabolis) на автор от първата половина на XIX в.[25]

Границите на Деволския комитат през IX-X в. (1.) и на Големия и Малкия Девол през XI-XII в. (2.)[26]

Границите на българската държава в района на Девол при царуването на Калоян (2.) и Борил (1.)[27]

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1} Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.), Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 190
2. ↑ Дуйчев Ив., Ферлуга J., Deabolis, в: Lexikon des Mittelalters, München, Artemis-Verl., 1986, Bd. 3, ISBN 3-7608-8903-4
3. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, "Наука и изкуство", София 1971 (II изд.), стр. 237 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008)
4. ↑ ^{4,0 4,1} Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Изд. БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X, стр. 77
5. ↑ ^{5,0 5,1 5,2} Гюзелев, Б. Албанците в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София 2004, стр. 15 (взето на 29.3.2008)
6. ↑ ^{6,0 6,1} Енциклопедия "България", т. 2, Изд. БАН, София 1981, стр. 261
7. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 238 (26.3.2008)
8. ↑ Лазаров, Ив., Домета, в: Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. "Просвета", София 1994, ISBN 954-01-0476-9, стр. 99
9. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 232-234, 237-239, 247 (26.3.2008)
10. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 278-279 (26.3.2008)
11. ↑ ^{11,0 11,1} Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, Кооп. печ. "Гутенбергъ", София 1924; Акад. изд. "М. Дринов", 1995 (II изд.), стр. 24 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008)
12. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония, БАН, Изд. "Наука и изкуство", София 1970, стр. 308 (взето от Vassil Karloukovski's Page на 27.3.2008)
13. ↑ Микулчиќ, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Македонска академија на науките и уметностите — Скопје 1996, стр. 204 (от Vassil Karloukovski's Page, 29.3.2008)
14. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 736-737, 740 (26.3.2008)
15. ↑ Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 24-25, стр. 55-56 (26.3.2008)
16. ↑ Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 214 (26.3.2008)
17. ↑ Тъпкова-Заимова, В. Кедрин-Скилица (увод), в: Гръцки извори за българската история, том VI, стр. 198
18. ↑ Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. "LiterNet", Варна 2005, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан (26.3.2008)
19. ↑ Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. "LiterNet", Варна 2005, Георги Войтех от рода на кавханите (1.4.2008)
20. ↑ Любарский, Я. (ред.) Анна Комнина. Алексиада, Изд. "Наука", Москва 1965, стр. 157, 348, 352, 357, 370-372, 605-606 (достъпна в електронно издание на 27.3.2008)
21. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, Изд. "Наука и изкуство", София 1972 (електронно издание в Книги за Македония), стр. 436 (1.4.2008)
22. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, стр. 445, стр. 485 (1.4.2008)
23. ↑ Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV век, изд. "Наука и изкуство", София 1986, стр. 14-15 (1.4.2008)
24. ↑ Servia, от Classic Encyclopedia (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica), 1.4.2008
25. ↑ Според Александър Финдлей координатите на стария град Девол са 40°50'N, 20°55'E (вж. Findlay А., A Classical Atlas of Ancient Geography, New York, Harper and Brothers, 1849, стр. 15; срвн. с друг автор от първата половина на XIX в. - Пуквил - Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, стр. 87 и неговата карта Carte de la Grèce Moderne).
26. ↑ Динеков П. (ред.), Коледаров П., картата на стр. 577 към статията Девол в Кирило-Методиевска енциклопедия, Българска академия на науките, 1985, том 1
27. ↑ Положението на Девол и границите на българската държава според Коледаров П., Политическа география на средновековната българска държава, Втора част, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, карта номер 2