Дебелец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Дебелец е град в Северна България, намира се в Област Велико Търново и е в близост до градовете Велико Търново, Килифарево и Дряново.
| Дебелец | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 4 160 [1] | ||
| Надм. височина: | 164м m | ||
| Пощ. код: | 5030 | ||
| Тел. код: | 06117 | ||
| МПС код: | ВТ (Вт) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Велико Търново | ||
| Община: - кмет |
Велико Търново Румен Рашев (независим) |
||
| Кметство: - кмет |
Дебелец Димитър Димитров (БСП) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Дебелец се намира на 6 км. югозападно от Велико Търново и на 225 км източно от София. Покрай него минава главения път Русе – Стара Загора, а край него ж.п. линията Русе - Подкова. Микроклиматът е мек и температурните разлики не са големи, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството. В околностите на града расте защитеният Див божур, който за съжаление се среща все по-рядко. В миналото целият хълм от югозападната страна на града е бил покрит с това красиво, рядко цвете, което расте на много малко места в България.
Градът е разположен в долния край на Беличината котловина, където р. Белица събира водите си с Дряновска река на средна надморска височина - 152.85 м. Тази котловина е оградена с хълмиста местност. Северно от града се простира високият хълм, наречен “Селския баир”. Той започва от Присовското усое, върви по права посока запад и завършва до ж.п. тунел срещу кв. Чолаковци – В. Търново, като непосредствено до местността Лесовище се снишава и образува равнинката Божур поляна. На запад от града, отвъд Дряновската река в продълговата верига се простират височините Лесовище, Стърчи крак, Таушана, Усойната, Патряв дял, Дебели рът, Челиш могила и Чукара. Склоновете на тези височини се снишават към реките и образуват полегати равнини: Полето, Сливито и Дудуняка. На юг и югозапад от Дебелец са разположени хълмовете и върховете Миньох, Дяла, Кулата, Градище, Парича, Белишко поле, Килифарските чуклини и Стърчугата.
[редактиране] История
В дебелското землище е имало живот още по време на римското владичество. При риголоване на лозята дебелчани често намирали стари пари и предмети, за които не се знае къде се намират. Например, в началото на 30-те години на XX в. в лозето на П. Попов било открито малко глинено гърне със сребърни монети с образите на : Траян, Адриан и Веспасиан. За живот в дебелското землище преди падането на България под османско владичество говорят наименованията на хълма Градище и на извора, запомнен от старо време с името Стражеря. Градището е било застроено с постройки от дялан камък, които днес са разпилени и разнесени из околните селища. Има спомени, по Градището са намерени множество малки стрели, изострени и отзад с прорез и дупки за лъкове. Срещу Градището се издига конусообразния връх Кулата. А местността между Кулата и Градището се нарича Бойча. Съществува запазена легенда, че двама противници се сражавали на тия две височини и се срещнали в местността между тях, където започнал ръкопашен бой и станало голямо клане, от което събитие нарекли местността с името Бойча.
В околностите на днешния град Дебелец от времето на Второто българско царство е имало старо селище и болярски резиденции с църкви и манастири. За това свидетелстват имената на околните местности : Кръста, Пророк Йеремия, Константин и Елена, Черковището, старинната църква “Св.Марина”, от която бил открит камък с дялан надпис:”Св.Марина” при копането на основите на днешната църква, манастира “Св. Марко”, за който се знае че се е намирал над Злия бързей и при прекарването на ж.п. линията били открити останки от него.
Южно от гр. Дебелец край Селишкото дере се простира широка равнина, където според преданието е било най-старото селище. Сочат се различни причини за изместването му. Разказва се, че било запалено и унищожено от турците, по време на обсадата на Търново. Има и предание, че било напуснато от опустошенията на чумата. Не може да се твърди със сигурност коя е била причината за изместването на селището и кога точно е станало това. Но най-късно до средата на XV в. селото вече се е намирало на новото място – в подножието на Селския баир и е получило днешното си име.
Най-ранни сведения за Дебелец се съдържат в “Регистъра на тимарите в Търновско от средата на XV в.”. От този документ се вижда, че селището е било зачислено към служебните ленове. Било е тимар на Пир Гаиб. Това дава основание да бъде отхвърлено като неправилно мнението на Н.Станев, че земята в Дебелец до XVII в. е била държавна дадена като привилегия на населението, срещу което то се задължавало да пази проходите. В турските документи от XV-XVI в. селото се е споменавало с имената Дебалич, Дебелеч. Следователно мнението застъпено в “Юбилейната книга на с.Дебелец”, че селото носи името на Дебелцали бей дошъл през XVII в. от с.Дебелцово, Севлиевско не е правилно. По-правоподобно звучи мнението на Н.Станев, че селото е получило името си от билката “дебелец” /тлъстига, дебела мара/, с която в миналото е бил покрит Селския баир. Демографски сведения за Дебелец през средата на XV в. се съдържат в “Регистъра на тимарите в Търновско от средата на XV в.”, където е посочено че селото се е състояло от 23 къщи с доход в акчета 2324/8. В първите векове на турското робство колонизацията в Търновския край била незначителна. Следователно населението в Дебелец е било предимно българско. Съществени промени настъпили след Първото Търновско въстание /1598/. През XVI в. като наказание за бунтовете и като предпазна мярка срещу бъдещи размирици властта настанила мохамедански семейства в българските селища. Преданието разказва, че някъде по това време в Дебелец дошли няколко бея, между които бил и Гяур Махмуд – потурнак, родом от Бутров, Русенско заедно с 12 български семейства. От тях произлизат най-известните дебелски родове - Гудевци и Боневи.По-късно конаците на Г.Махмуд били заети от Дебелцали бей дошъл от с. Дебелцово, Севлиевско с още 30 семейства. Техни потомци са днешните родове - Педеци, Тошковци, Стойчевските, Смилеците, Сираците, Драгошиновци, Газибарите, Главанаците и др. Дошлите турски бейове получили чифлици и документално турското правителство определило границите на дебелското землище в Крепостен акт /худутнаме/ от 1649 год., който е публикуван в “Юбилейната книга на село Дебелец” на стр. 189-190. Демографска характеристика на селото през 1871 г. ни е оставил Ф.Каниц в “Дунавска България и Балканите”, където пише:”Заварих покрити 230 български семейства с 1160 жители, а само 28 турски семейства с около 400 души жители или всичко 1330 жители”. След Руско-турската освободителна война процесът на изселване на турските семейства значително се ускорил. Преди Освобождението, а и в първите години след него, в селото не е имало изселване. Но през 80-те години на XIX в. 5-6 семейства, напуснали селото и се преселили в с.Крушето, В.Търновско. В края на XIX в. и началото на XX в. Миграционния процес бил насочен към големите градове – Русе, Пловдив, София, Нови пазар и др. Само до 1938 г. в София е имало изселени 15 семейства. В резултат на тези миграционни процеси през 30-те години на XX в. броя на жителите на Дебелец е 3820, а живущото население 4815.
Още от стари времена Дебелец се слави, като земеделско селище с главен поминък - зеленчукопроизводство. Дебелец е снабдявал със зеленчуци, дини, пъпеши и грозде град Велико Търново. Произведените в тамошните,,бахчи,, зеленчуците са особено вкусни и свежи и са търсени и предпочитани и днес.Много от тях се отглеждат от потомствени градинари работили в цяла Европа и Русия, разнесли славата на Дебелец навсякъде по стария континент. Днес населението на това спретнато и приятно градче отново се завръща към този стар поминък, защото предприятията не работят и икономическото развитие в посока - промишленост е спряло. Гражданите на Дебелец са трудолюбиви и умни хора с изразен интелект и добро възпитание. В града са съхранени патриархалните традиции и отношения между хората, което го прави приятно и уютно място за живеене.
[редактиране] Земеделие
Традиционното земеделие в Дебелец обхващало няколко отрасъла – зърнопроизводство, градинарство, лозарство, овощарство - тясно свързани помежду си и независимо от това всяко със своето място и стопанско значение в общия икономически живот на селището. В първите години от възникването на селището земеделието било слабо застъпено. В поминъка на населението превес имало животновъдството. А даже и по-късно зърнопроизводството не се наложило като поминък от първостепенно значение. Всяко семейство в Дебелец се занимавало със земеделие, но главно за да задоволява собствените си нужди. Средно едно заможно семейство е притежавало 20-30 дк. ниви, а бедно - 6-7 дк. Основните земеделски култури са били пшеницата, ечемика и ръжта. Отглеждали се още просо и овес. Традиционната обработка на почвата за редовни посеви в повечето случаи била непрекъсваема, като се сменяли само културите. Понякога се прекъвало за 1 година и нивата се оставяла да отпочине /келеме/. Подобряването на почвата ставало чрез наторяване. Извършвало се с егречен и естествен тор. Егречното наторяване се използвало много усилено, тъй като дребния рогат добитък бил многоброен. То ставало чрез местене на егреците от нива на нива, където животните преспивали около 1 седмица и с това наторявали нивите. Оборският тор получавали от домашния добитък. Дебелчани твърде рано се убедили в голямата полза от торенето, а това намерило израз в поговорката “Поп лъже, тор не лъже”. Традиционното засяване на нивите ставало ръчно, като семето се слагало в кринче под лявата мишница, а с дясната ръка се разпръсквало. Есенното засяване ставало под рало, а пролетното под брана. Жътвата се извършвала със сърп, който имал назъбено острие. По-заможните дебелчани съм 20-те години на XX в. започнали да жънат с жетварка, теглена от коне. Първата жетварка в Дебелец била донесена от Русия от Георги Бъчваря 1916 г. А по-рано през 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително.
[редактиране] Градинарство
Природните условия и близките консумативни центрове са благоприятствали за развитието и утвърждаването на градинарството като един от основните поминъци на дебелчани. Този поминък се е развил на местна почва предимно и благодарение на дебелчанката, тъй като мъжете ходели на печалба във Влашко, Сърбия, Австрия и Русия. Зеленчуковите градини, чийто брой надхвърлял триста, били разположени извън селото около реките, върху обширни лъки. Лъките са били разработени още преди Освобождението. В не малка част от градините, наречени от дебелчани “бахчи” били построени колиби за подслон на хора и инвентар. Напояването ставало посредством отбиването на водата от реката с вади и се наричало “салма”. Друг по-сложен и усъвършенстван начин е посредством долапи. Първите долапи били от дърво, а по-късно се появили метални. За пръв път в Дебелец бил поставен долап от нов тип от Боби Педешки през 1910-12 година. Колелото било изработено от цели чугунени плочи с диаметър 1 м., а кофите от ламарина. Готовият зеленчук се изнасял на пазарите във В.Търново, Дряново, Трявна, Габрово. Само малка част оставала за домакинствата. Развитието на градинарството, наричано в Дебелец “бахчеванлък”, било от голямо значение за икономическото замогване, а също и за проникване на новости както в бита така и в мисленето им. Градинарите изиграли важна роля като проводници на чужди културни влияния. Освен това те отделяли средства и за благотворителност.
[редактиране] Лозарство
То е било един от старите поминъци на дебелчани. През 1940 г. лозята са заемали 1717 дк. Лозята заемали хълмистите местности около селото с източно и южно изложение. Групирани били в няколко местности: Дудуняка, Патряв дял, Мишелика, Папик, Селския баир и Усойна.Най-хубавото грозде се отглеждало в Дудуняка, там били най-старите лозя, запазили се до късно с името “Виранито”. На местното население били познати различни сортове винено и десертно грозде. До появата на филоксерата сортовете били предимно винени. Отглеждали предимно “румънка”. След появата на филоксерата започнал нов период в лозарството. Започнали да отглеждат издържливите винени сортове : виненка, ескийка, гъмза, кукорко. В началото на 30-те години на XX в. започнали да изкореняват старите лози и да засаждат десертни сортове: афус, дамят, мискет. Тези промени се дължали на факта, че десертното грозде започнало да се търси на вътрешния и външен пазар, главно в Германия, Австрия и Англия.Износът на грозде се превърнал в поминък на деблчани. Тясно свързано с лозарството било и винарството. Старите винари претакали виното само един път. Вярвало се, че щом виното се мръдне от “майката” ще стане блудкаво. Първата винарска изба в Дебелец била на Павел Иванов, за участието му във Варненската промишлена изложба 1936 г. бил награден със сребърен медал от Варненската промишлена камара. С развитие на новото лозарство започнали да изнасят грозде за Германия, Австрия и др.
[редактиране] Овощарство
То представлявало добавъчно занятие за дебелчани и се извършвало покрай другите стопански дейности.
[редактиране] Животновъдство
Природогеографските условия в Дебелец благоприятстват развитието на животновъдството. В миналото то било основен поминък на дебелчани. То се отнасяло към полупланинското животновъдство, което се характеризира със смесено отглеждане на едър и дребен добитък. Най-голям дял от скотовъдството има отглеждането на овце и кози. Около 1870 г. в селото имало 12000 кози и 8000 овце. Този огромен брой добитък довел до унищожаването на девствените някога дебелски гори. След 1890 г. населението се увеличавало, мерата се превръщала в ниви, а горите станали частни. Това довело до намаляване на броя на домашните животни. Освен овце и кози се отглеждали и едър рогат добитък, прасета и птици.
[редактиране] Пчеларство
За много семейства в Дебелец пчеларството бил важен допълнителен отрасъл. Преди Освобождението пчеларството било доста добре развито. Медът намирал широко приложение в традиционната култура. На него е отредено важно място в празничната и обредната храна, а също и в народната медицина. Любовта и грижата на дебелчанина към пчелите е намерила израз в традиционния празник “Св. Харалампи”
[редактиране] Бубарство
Отглеждането на буби в Дебелец започнало едновременно с развитието на бубарството в другите околни селища. Развитие получило и копринарството, което достигнало своя връх през 1860 г. През 1850 г. храненето на буби се разрастнало до толкова, че в Дебелец пристигнали италиански и френски фирми, които изкупили всичките пашкули. Покачването на цените вървяло прогресивно от 1850 до 1864 г. На няколко пъти отново имало подем в отглеждането на буби.
[редактиране] Занаяти
След Освобождението на България от османско робство под ударите на фабричната конкуренция редица стари занаяти претърпели упадък. Но всички онези, които се оказали жизненоважни и при новата обстановка продължили своето съществуване. От старите занаяти развили се в Дебелец продължили да съществуват: кожарството, ковачеството, налбантството, бъчварството, шивачеството и обущарството. През XIX в. се развило и гайтанджийството. Гайтани се произвеждали в сградата на Белчовата воденица, която през 1858 г. била срината до основи от придошлата река. През втората половина на XIX и първата на XX в. в Дебелец започнали да се произвеждат чекръци, части а и цели станове, дървени часовници, кревати. Техен майстор бил дядо Илийка. Наред с другите занаяти развитие получило и коларо-железарството. Най-старият запомнен майстор е Илия Христов Неновски, който се занимавал и с бъчварство. През 1900 г. Дончо Бяливанов открил самостоятелна работилница и на Първото земеделско изложение във В.Търново получил сребърен диплом за превъзходство на изложението и грамота за първостепенен майстор. През 1921-22 г. от три работилници в Дебелец образуват машинна работилница “Картел”. Дебелчани са предприемчиви хора и още отрано обърнали поглед към индустрията. През 1937 г. в селото имало две железолеярни, три машинни фабрики – две за консервиране на зеленчуци, две маслобойни в селото и 50 пръснати из България.
Гордост за дебелчани е първата българска веялка изработена от майстор х.Никола Самоук през 1872 г. Производството на веялки достигнало своя максимум през 1926 г., откогато се появила първата вършачка. През 1924-25-26 г. са съществували около 19 големи и малки работилници и фабрики за веялки. До 1937 г. веялката е претърпяла 9 последователни преустройства в конструкциите. Всички бивши производители на веялки преминали в индустрията за растителни масла, която се явявала по-доходна.
Първата маслобойна в Дебелец била на Иван Тодоров Дочев, който живял дълги години в Русия. За производството на маслобойни машини и веялки в Дебелец възникнали няколко дребни работилници, които прераснали в машинни фабрики: “Машина”, “Стабилност”, ”Братя Станоеви и Сие”. През този период Дебелец се развил като едно занаятчийско селище.
През 1951 г. бива построен машиностроителен завод “Червена звезда”. Той се ползва с голям престиж в страната и чужбина. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989-90 год. завода, както много предприятия в България западна. Сега в него работят около 300 души. “ТМКо” ООД е наследник на МЗ “Червена звезда”и “Унимаш - 1” ООД и има над 120 годишна история.
“ТМКо” ООД има следната продуктова структура:
• Гумено лентови транспортни системи с ширина на платното от 450м до 2250мм, и елементи за тях / барабани, ролки, редуктори, секции, окачващи елементи и др./;
• Торсионни рами и стативни тръби;
• Барабани за минната промишленост;
• Производство на тела и възли за телфери.
• Производство на кошове за строителни машини;
• Производство на кофи за багери.
• Производство на самоходни каменотрошачки.
• Производство на машина за миене на гуми на транспортни средства излизащи от силно замърсена среда.
• Производство на машини за сепариране на чакъл.
• Производство на нестандартно оборудване по документация на клиенти.
• Услуги – механична обработка на възли и детайли.
Сега в промишлената зона набират скорост около 5-6 малки машиностроителни фирми: "МАШПРОЕКТ 94" ЕОД; "КОНКУРЕНТ 21" ООД; "КООПРОМ" ЕООД и др.
[редактиране] Обществени институции
Българите, които дошли с бейовете били безлична рая. Селото се управлявало от седем чифлик-сайбии. Махалата образувана от бутровчани и придошлите селяни от Деблцово не проявявали национално съзнание. Идването в средата на XIX в. На преселници от тревненските и дряновските колиби влели живителна струя в съзнанието на дебелчани за църква, училище, просвета. С течение на времето българите в Дебелец добили право на самоуправление, макар и ограничено. Те си избирали кмет наричан “мухтар сано”, който бил подчинен на турския “мухтар евели”- т.е. първи и втори. Българите уреждали сами общинските си работи, но за общите селски работи решаващ глас имал турския кмет /мухтар/. Кметовете се избирали с явно мнозинство и одобрение. Това ставало по Гергьовден на зелената морава при местността “Симеонските черници”, където било и селското хорище. Младите играели гергьовско хоро, а по-старите разположени на рогозки се черпели с вино и луканка. Ядели, пиели и вдигали глъчка кой ще е по-.добър кмет. Старият кмет също присъствал и носел селския “мюхюр”/печат/ и кметската тояга-емблеми на кметското достойнство. Изборната борба се очертавала по родове, но все пак се гледало да се избере човек с достойнство, да владее добре турски език и да има авторитет пред турските големци, за да е в състояние да закриля населението. След като се наговаряли избирателите, един от начетените дебелчани извиквал: “Слушайте бе хора! Какво ще кажете, добър ли е чорбаджията занапред? Или да изберем друг? “ Започвала глъчка. Едни викали “добър е”, други “не е” и поддържали новия кандидат. Щом по висшегласие се провъзгласял новия кмет , стария кмет му връчвал символите на властта. Избирало се и нов кабакчия, когото стария подавал рабошите. При извънредни случаи българските старейшини съвместно с агите решавали някои важни въпроси. Назначаването на учителите ставало то кмета, изите /общинските съветници/, свещеника и епитропите. То ставало по Кръстовден и Димитровден. Общинска работа била и спазаряването на селските пастири, което също ставало на Гергьовден на хорището. Обществена собственост били водите и реките. Някой обществени мероприятия –строежа на църквите, училищата, читалището били извършвани общинно и в изключително кратки срокове. Години наред Дебелец е бил община с прилежащи селища към нея.
През 1974 г. Дебелец е обявен за град. Той е най-голямото кметство във Великотърновската община и е промишлено селище от IV-ти функционален тип. Население 4500 души.
Територия на землището - 27 хлл. дка, в това число 1200 дка в регулация и 500 дка застроена територия в промишлена зона извън регулация. Градът е разположен на 6 км. южно от гр. В. Търново в поречията на реките "Белица" и "Дряновска", с надморска височина 165 м. Землището му е важен кръстопът. От него тръгват подходите към старопланинските проходи "Шипка", първокласен път 1-5 Русе-Габрово, Прохода на Републиката - главен път 2-55 Дебелец • Стара Загора, "Твърдишки проход" - третокласен път Дебелец-Елена-Твърдица и презбалканската железопътна линия. Застройката на града е типично градска, ниско и средноетажна, монолитна, сравнително нова 30-40 годишна. Плътността на заетроената територия е висока - средно 600 м2 на парцел. Уличната мрежа с обща дължина 27 км. е с приложена регулация и асфалтово покритие. Тротоарните площи са озеленени 70% и 30% с тротоарни плочи. Водопроводната мрежа обхваща 100% от жилищните и обществени сгради, водоснабдени са на 100% и промишлените зони. Канализационната мрежа е от смесен тип за повърхностни и битови води и обхваща 100% от обществения и 80% от жилищния сграден фонд. Електроснабдяването на града е стабилно. Осъществява се чрез кабелна афеносна мрежа високо напрежение, трафопостове градски тип, свързани в пръстен и преносна мрежа ниско напрежение смесен тип - кабелна и въздушна. Уличното осветление е изградено на 100% с енергоспестяващи тела. Съобщителната и телекомуникационна мрежа е на високо ниво. Осъществява се чрез аналогова АТЦ с кабелна преносна мрежа и има пълно покритие върху територията на града. Всички мобилни оператори имат пълен обхват. Изградени са кабелна мрежа на "Видеосат" и Интернет мрежа. Транспортното обслужване на града се осъществява чрез железопътен, автобусен и таксиметров транспорт на добро ниво.
Търговската дейност и услугите се осъществяват от ПК "Труд"
, ТПК "Възход" и още 80 търговски обекти, ателиета и работилници за услуги.
База за отдих и развлечение в града са 2 хотела и 2 комплекса - "Бряста" и "Стадиона".
Здравеопазването и социалните дейности са добре организирани. Кадрите са висококвалифицирани а материалната база на съвременно ниво. Здравното обслужване е обезпечено от 2 лекарски практики с трима лекари, 3 стоматологични практики и 1 аптека. Социалните дейности се осъществяват от социални работници, домашен социален патронаж, клуб на инвалида и пенсионера. В града функционират детска ясла с капацитет 80 деца и Дом за медико-социални грижи за деца без родители. В областта на образованието града има добра материални база и отлични кадри. Функционират детска градина с капацитет 100 деца, Основно училище с капацитет 400 деца и Професионална гимназия по машиностроене с капацитет 400 деца.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Изкуство
Древна е българската култура. В трудни и съдбовни моменти народа ни намира упование в традициите, вярата и обичаите си. 1887 г. по инициатива на местния учител Дончо Момчев Хаджиев се полагат основите на дружество “Съгласие”. На 7.01.1888 г. е играна и първата пиеса “Сиромах Танчо” на Бачо Киро Петров, след която следват много други. На 18.12.1932 г. отваря врати сградата на НЧ”Съгласие”, построена за четири месеца с доброволния труд и дарения на дебелчани. Паралелно с театралната дейност се развива и библиотечната. В момента библиотеката разполага с 15000 фонд. В пъстрият букет от самодейни състави се откроява детски танцов състав “Кокиче”, Театрално студио, състав за градски песни “Ретроритъм” и групата за изворен фолклор “Росен здравец”. От няколко години НЧ”Съгласие” е домакин на общинския преглед на градската песен. Богати са традициите на читалището, съхранени и предавани през годините, те са оня живец, който поддържа духа ни.НЧ "Съгласие" навърши 120 години!То е гордост и богатство за нашия град.И днес е обичано от дебелчани и понякога се оказва тясно да побере всички желаещи да посетят концерт, постановка или друго мероприятие.
Съвместно с Д-во на инвалидите "Надежда", НЧ"Съгласие" и кметството три поредни години бяха организирани и проведени благотворителни концерти под наслов"Заедно да победим болката".Нч"Съгласие" държи будна съвестта на дебелчани,съхранява българските традиции и пази огъня жив в сърцата и душите на хората.
[редактиране] Събития
Най-типичното за населението на Дебелец е неговото трудолюбие, жажда за знания, усет към новото, борчески и свободолюбив дух, благодарение на което града ни непрекъснато се развива.
През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата “Св.Марина”, в което учителства нашият виден възрожденец П.Р.Славейков. През 1862 г. се построява и втората църква “Източник Св.Богородица” от търновския майстор Стефан Г.Рабатиля, ученик на майстор Кольо Фичето и по негов план. През 1879 г. майсторът от Дебелец Никола Самоук построява централното светско училище, на което поставя плоча с надпис “Който иска наука нека дойде тука “ 1934 г. отваря врати новото училище “Д-р Петър Берон”, в което днес учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ “Н.Й.Вапцаров” През 2002 г. на територията на града бе учредена и неправителствена организация сдружение “Гражданска инициатива- Дебелец 2002”. Сдружението е неправителствена организация, регистрирано във ВТОС. Дейността му обхваща почти всички сфери на обществения живот в града. Партнира на Кметсво – гр.Дебелец в реализиране на програмата за управление, изграждане на инфраструктурни обекти, благоустрояване и хигиенизиране на града ни. Участва самостоятелно и като партньори в различни малки проекти. Добре партнира и с всички организации и институции в Дебелец. Организирането на общоградския празник, литературни вечери, изложби на наши местни художници и други дейности говорят за съвместната им работа.
Всяко селище в България има традиционен събор. От стари времена сборовете са начинът да се събират родовете, да контактуват хората помежду си. Традиционният сбор на гр. Дебелец е през първата неделя от месец август. В миналото в селището ни той се празнувал два пъти, защото сборовете – това са празниците на църквите. В Дебелец има две църкви “Св. Марина” с празник – първата неделя от август и “Източник Св.Богородица”- 24.май. Много весел и интересен е бил празника на първата църква. На поляната в местността Дилинджи Орман се правел панаир и виенско колено. Момите и ергените се движели на групи, правели си снимки. Цял ден се виели хора и свирели гайдите. В съвремието този празник се празнува с театрални постановки, изложби на дебелски художници, литературни вечери, детски празници, гости и традиционните сергии и кебапчийници.
Човешката памет съхранява събития от хилядолетия. Стойността на духовните паметници, създадени от човека расте с тяхната възраст. Затова и удивлението му е голямо и искрено, когато открие до себе си незабележимите от пръв поглед искри, осветяващи неоткрити ъгълчета в растежа на неговото съзнание. През Възраждането, навред из България и извън пределите й - там дето имало българи, едно след друго отварят врати стотици читалища. Буйно се разгарят тези малки пламъчета на просветността. Тяхната поява дава тласък на учебното дело, книгоиздаването и печата...В тях се организират лекции и сказки на теми всякакви, играят се първите театрални представления...Библиотеките им съхраняват български книги, вестници и списания. Читалищата се превръщат в притегателен център за революционно настроените млади българи. Преди 150 години такива светлинки припламват върху духовната карта на България, за да се вместят в сърцето на българина, наравно с : къща, дом, вяра... За да се превърне в онова потребно на човешката душа светилище, съхраняващо огъня на неговите стремления. Дебелчани не закъсняват в това всенародно духовно развитие.
На 6 април 1887 година по инициатива на учителят Дончо Момчев Хаджиев и неговите колеги Кръстьо Попгеоргиев, Никола Поптодоров и още 37 будни дебелчани, запалват факела на просветата и основават Културно-просветно дружество «Съгласие». Първата му и основна дейност е създаването на библиотека. С помощта на дарения е събран първия книжен фонд. Колко са били по онова време книгите не е известно, но когато председателят на дружеството Дончо Хаджиев напуска учителството и отива във Варна, дейността замира и библиотеката се разпилява. След неговото завръщане, дейността се съживява и през 1896г. се събира останалия книжен фонд и започва трескава работа за набиране на нови книги и списания. Разпращат се писма и молби до частни лица, издателства и редакции да се притекат на помощ. Библиотеката расте и се развива ежегодно. За набавянето на нови книги се предвиждат специални суми по бюджет. За да се въведе ред в заемането и опазването на книгите, на Общо събрание през 1912 година се гласува и приема Правилник на библиотеката. Когато отворим инвентарните книги и се запознаем с фонда, чувстваме полъха на една широка любознателност от неговите събирачи. Силно впечатление правят произведенията на българските, руските и западни класици; списанията – «Българска сбирка», «Мисъл», «Читалище» и 20 тома от сборника «Народни умотворения». Всичко това грижливо запазено, подвързано с кожена подвързия и на гърба на всеки том надписано със златен бронз заглавието и читалище «Съгласие» с. Дебелец. Успоредно с читалищната библиотека от 1919 година бързо се развива и библиотеката при ученическото просветно дружество « Хр. Ботев », която след 1930 година се слива с читалищната, с обща читалня и библиотекар. Така обединена и с обогатен книжен фонд, библиотеката заработва по-пълнокръвно.
Ентусиазмът и енергията , с които основоположниците на читалището развиват богата културна дейност, налага строеж на собствена читалищна сграда, а през 1962 година е направена пристройка, в която до ден днешен се помещават библиотеката и книгохранилището. Създадени са уютна обстановка и атмосфера за спокойна работа в духа на възрожденските традиции. До 1940 година библиотекари са членовете на Управителния съвет, на обществени начала, подтиквани от чувството за обществен дълг. От 20. 02.1940година има назначен щатен библиотекар със заплата 300 лв.
Една кратка справка за библиотеката ни показва нарастването на фонда: 1938 година тя разполага с 2850 тома, от които подвързани 2522 на обща стойност 95.75 лв. Фондът бил разделен на четири отдела: Научен, Литература, Драма и Детски съчинения. Раздадени книги през годината 1200 тома, читатели 256 при население 2560 жители. Ето каква равносметка прави тогавашното настоятелство : » 1. Не малко четци се явяват в добре уредената ни читалищна библиотека да търсят сериозно и хубаво четиво, което ни радва. 2. Две трети от читателите на хубави и ценни книги са младежи – учащи, които четат било поради влечение от жажда само за приключения и мания , било
поради задължение във връзка с уроците по литература и чебни предмети.
3. Най четените книги са изящна литература: романи , повести , разкази , драми. 4. Ценните научни книги малко се търсят. Предстои на читалищните деятели неуморно да работят , за да проправят път в сърцата и душите на мало и голямо към хубавата и ценна българска художествена и научна книга, която е била и ще бъде ськровищницата и възпламенителката на българския народ.»
1944 година от протокол №3 от 8.02.1945година на читалищното ръководство се вижда, чнижния фонд е 2920 тома, читатели 571, раздадени книги 2058, посещения в библиотеката 4156. 1986 година библиотеченият фонд достига 14 426 тома. През този период тя реализира богати по форма и съдържание културно-възпитателни дейности. Обособен е справочен фонд, картотека по актуални въпроси, провеждат се обсъждания на книги, срещи с писатели, рецитали, викторини. Това спомага за широк обхват от населението за читатели, достигнал 820 до този период, а заетите книги са 15 010 тома.
В годината , когато ще честваме 120 годишнината от основаването на читалището , библиотеката подпомага културното, образователното и просветното развитие на населението, работи за неговото всестранно библиотечно, библиографско и информационно осигуряване. Библиотеката е обществена /публична/ и осигурява равен достъп до знания и информация на всички свои ползватели без оглед на възраст, пол, раса, религия, националност, език и социално положение.
В библиотеката се работи за създаване и стимулиране на навици за четене у децата от най-ранна възраст, за подпомагане на индивидуалното и официалното образование, както и на самообразованието на различни нива, за помагане и стимулиране на личното творческо развитие, за укрепване на сьзнанието за културно наследство, оценяване на изкуството, за осигуряване на всички видове информация . Читалищното настоятелство прибягва до нетрадиционните форми за набавяне на средства - участия с проекти по различии програми , дарения от издателства , читатели и други. Спечелването на един такъв проект ни позволи компютъризиране на библиотеката и достъп до Интернет. С това значително се подобри информационното обслужване на читателите. Необходимост е за нуждите на Библиотеката да се закупи софтуер и машинно да се обработва постъпващата литература. Традиционната каталожна система се поддържа добре. Процесите /макар и на ръка/ на редактиране, описване, размножаване, сортиране и своевременно вмъкване на каталожните картички с основни описания и препратки в съответните каталози е много трудоемко . Осыцествяваната справочна дейност дава отговор на ежедневните тьрсения на читателите, а също подпомага образованието и самообразованието на гражданите.
През последните години библиотеката е единствената действаща на територията на града и разполага с 15 000 тома научна и художествена литература. Годишно обслужва средно 400 читатели. Със средства от собствения бюджет, такси и членски внос ежегодно се закупуват нови заглавия. Направен абонамент за 5 периодични издания. Фондът продължава да се попьлва и по старата възрожденска традиция—дарения от родолюбиви граждани и книгоиздателства : "Слово" , "Захари Стоянов ", "Университетски издателства " и др. Изключително богата е и културната дейност на библиотеката.
Вече 4 години работи клуб "Краезнание" , който заедно с фолклорните формации кьм читалището издирва , изучава , пресъздава и съхранява автентичните традиции—история , песни , обичаи от Дебелец и поддържа краеведската дейност на библиотеката. Ежегодно се правят изложби за 1 март и Великден,тематични изложби на рисунки, керамика, фотоси за различии годишнини на поети,писатели и тяхното творчество, местни празници и тържества, литературни четения , конкурси за авторски произведения на деца-читатели , представят и обсьждания на новите книги на местните поети и писатели. Книгата е достъпна за всички-от 7-годишното дете до беловласите старци, чрез нея се прераждаме безброй пъти в различни образи и съдби.
Мисията на Библиотеката през последните години се определя под мотото: ”Всеки има право на достъп до информация”. Днес информационния пазар се обогатява ежедневно с милиони книги, периодични издания, нотни и графични издания, аудио и видео касети. карти, атласи, компакт дискове и дигитални носители. След живота на човека, информацията е най-скъпия ресурс. В осигуряването на този ресурс е новата мисия на Библиотеката, а в същото време тя ще продължи като във фокус да събира очакването на хората, че е специално място - място, оазис на духа, чувствата и настроенията им. И ще им отговаря с разбиране, защото ще запази своето човешко лице. Тя ще продължи да помага на децата да намират и обикват завинаги най-хубавата книжка с най-интересните истории и най-добрите герои. Тя ще продължи да помага на младите хора да намират знанието за света, което ще изгради съдбата им. Тя ще продължи да помага всеки да намери отговор на своя въпрос. В това е смисьла на съществуването й.
[редактиране] Личности
Всяка епоха си има своите личности. В Дебелец през годините са останали имената на : х. Н.Самоук, Дончо М.Хаджиев, Н.Кузманов и др.
Ще се спрем на х. Н.Самоук, защото със своя изобретателен ум, далновидност и свободолюбие той ни е оставил огромно наследство.
Никола Христов /Самоук/ е роден декември месец 1844 г. в Дебелец. Притежавал е много голяма воля и енергия, бил е цял енциклопедист- зидар, дърводелец, майстор, търговец, воденичар. Строил мелници, майсторил чекръци, доставял машинни части от чужбина. През 1872 г. дебелчанинът Недялко Г.Драмбоев донася в Дебелец една австрииска веялка. Х.Никола Самоук дълго време я разглеждал и решил да изработи от предоставения модел нещо пригодно за нашите условия, терк на неговия ум. Още същата година сръчният майстор построил веялка и я изложил пред къщата си. Съселяните му започнали да го подиграват, но дошло време за харман и Никола пуснал веялката и свършил работата за 2-3 дни. Още същата година веялката била купена от стария свещеник Тодор Стойчев за 6 турски лири, а на следващата година го последвали още 10 души. Производството на веялки се увеличило и започнало изпращането им в Браила и Галац, а също и в други румънски градове. От изобретението се заинтересувал много Матей Преображенски-Миткалото и посетил Дебелец , за да скицира веялката. Самоукият майстор Никола започнал работа с петимата си синове и още през 1908 г. веялките достигат 300. Х.Никола обучил много млади майстори, селото се покрило с гъста мрежа от работилници и ежегодно изнасяли по 4-5000 веялки от Дебелец. През 1910 г. х.Никола построил модерна фабрика, в която ежегодно се произвеждали около 500 веялки. Изобретяването на веялката било високо оценено от правителството и в чужбина. На първият конкурс в Г.Оряховица 1897 г. х.Н.Самоук получил I награда, на Първото земеделско изложение през 1905 г.-златен диплом, а на Лондонското изложение от 1.07.1907 г. – сребърен медал. Никола Самоук построява и първото светско училище в Дебелец през 1879 г. и слагайки плочата с надписа той увековечава името си. Никола Самоук умира на 8.11.1923 г.
Друга емблематична фигура в Дебелец е основателя на дружеството и читалище “Съгласие” и негов пръв председател Дончо Момчев Хаджиев. Той е роден в Дебелец на 5.11.1855 г., внук на Челеби /Фодул/ Стоян, преселен от Килифарево. През 1872 г. става учител в с.Длъгня където го заварва Освободителната война . На 24.0 6.1977 г. той напуска учителстването и се записва доброволец в българското опълчение, 4 дружина , 2 рота,2 взвод. На 19 ноември той е ранен и бива изпратен на лечение. След Освобождението той учителства в различни села. През 1887 г. завърнал се в Дебелец слага началото на Дружество и Читалище “Съгласие”, създава театър и развива разнородна културно-просветна дейност. Духовен и политически будител преди и след Освобождението, Дончо Хаджиев изпълнява обществения си дълг с упорита енергия дори до смъртта си – 11.03.1933 г.
Друг радетел на културата и просветата в Дебелец е Никола Хр. Кузманов, роден в Лозенград през 1869 год. Учителствувал 25 години в Дебелското основно училище като главен учител и 12 години като директор на Дебелската смесена гиманзия. Читалищен деятел, а също така един от авторите на “Юбилейната книга на Дебелец” –написана през 1937 г., по случай 50-годишнината от създаване на Читалище “Съгласие”.
[редактиране] Други
Град Дебелец се намира в сърцето на България, скътан в диплите на Стара планина, милван от двете си реки: Дряновска и Белица.
Над река Белица извисява снага Старият мост, като връзка между миналото и настоящето на града. Мостът е построен преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като моста бил изкаран, реката придошла и го съборила . Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата ако моста пак бъде съборен . Но моста устоява на времето и до днес.
Близо до местността Бряста, вървейки по стария римски път ще стигнеш до минералната вода в местността Миньох. По-нагоре, навръх самата местност има камъни от стар градеж, за които се предполага че са от стражева кула .
[редактиране] Кухня
Кухнята на дебелчани се отличава с изключителна практичност и едновременно с това е вкусна и лесна за приготвяне. Много старинни рецепти са запазени в паметта на по-старите хора от Дебелец. Те се предават от поколение на поколение - от майка на дъщеря и така се съхраняват. Тези рецепти са както вегетариански, където дебелчани са ненадминати, така и месни. Тук може да се опита таратор, който дебелчанката е приготвяла от нарязани на ситно краставици и вода, за подправка копър и сол и с това са се хранили на нивата.
Характерна за селището туршия от дини - кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат. Туршията служи за мезе, а чорбата за изтрезняване.
