Данаил Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Данаил Дечев български художник

Роден:	20 август 1891 Разград, България
Починал:	5 август 1962 София, България

Данаил Дечев Недев е български художник, живописец и пейзажист.

Едва на седем години бъдещият художник загубва баща си; расте плах и интровертен. Отрано развива страст към рисуването, но мечтата му да постъпи в художествената академия в София остава неизпълена — по-големият брат на Данаил го изпраща да учи в текстилното училище в Сливен. Следва казарма и участие в Първата световна война.

По-късно по случайност за кратко работи в Пловдивската митница. През 1921 г. за първи път се осмелява да предложи своя картина за изложба на южнобългарските художници. Творбата е одобрена и Дечев е приет за член на дружеството. На следващата година открива първата си самостоятелна изложба, а от 1926 г. участва във всички общи изложби на Дружеството на художниците в България.

През 1933 г. се състои първата самостоятелна изложба на Дечев в София, няколко години по-късно той се и мести да живее в столицата. След кратък престой се връща пак в родния Разград, където остава чак до 9 септември 1944 г. В този период рисува цикъл платна на родния си край Лудогорието. През 1942 и 1946 г. участва с успех на Международното биенале във Венеция, Италия.

През 1952 г. е удостоен със званието “Заслужил художник”. През 1958 г. е организирана юбилейна изложба на Данаил Дечев. Любопитното е, че не преди, а тъкмо в следващите години, до смъртта си, той създава някои от най-значимите си произведения. През 1960 г. взема участие на Четвъртата международна изложба в Делхи, Индия.

На 1 януари 1962 г. художникът е повален от парализа. Умира на 5 август 1968 г.

Данаил Дечев твори основно природни и градски пейзажи; в платната му присъстват изгледи от Родопите, Стара планина, Тракия, Черноморието. Предпочитана от него техника са маслените бои.

Творби на Дечев са притежание на НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Русе, Варна, Враца, Стара Загора, и други градове в страната. Има над тридесет самостоятелни изложби в страната и в чужбина (Париж, Багдад, Анкара, Атина, Стокхолм). През 1971 г. е организирана втора юбилейна изложба в негова чест.

Носител е на награди на БАН и СБХ, както и на ордените “Кирил и Методий”, “Народна Република България” – І степен и “Георги Димитров”. Посмъртно през 1969 г. е удостоен със званието “Народен художник”.