See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Георги Наджаков — Уикипедия

Георги Наджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За българския физик, академик Емил Наджаков вижте Емил Наджаков.

Георги Наджаков
български физик
Роден: 26 декември 1896
Дупница, България
Починал: 24 февруари 1981
София, България

Георги Стефанов Наджаков (1896 - 1981) е български физик, създател на Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години негов директор. Роден е в град Дупница [1], а някои източници сочат за рождена дата не 26 декември, а 8 януари 1897 година.[2]

През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес съществуват два отделни факултета — Физически факултет и Факултет по математика и информатика).

През 1921 година е назначен като асистент към същия факултет. От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където има възможност да работи с Пол Ланжевен и Мария Склодовска — Кюри.

През 1937 г. Наджаков установява неизвестно до този момент явление — под едновременното въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Днес неговото име носи Институтът по физика на твърдото тяло към БАН. Публикувал е повече от 60 научни труда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

[редактиране] Научна кариера

  • доцент (1927)
  • извънреден професор по физика (1932)
  • ръководител на катедра Опитна физика (1937-1962) (бившата Експериментална физика)
  • декан на Физико-математическия факултет на СУ (1939-1940, 1944-1947)
  • академик (1945)
  • ректор на Софийския университет (1947-1951)
  • член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1939)
  • член на Академията на науките на СССР (1958)
  • член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965)
  • носител на златен медал на мира (Фредерик Жолио-Кюри) (1967)
  • член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970-1980)

[редактиране] Източници

  1. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
  2. "Бащата на копирната машина", Емил Петров, в-к "Труд", 18 март 2004

[редактиране] Външни препратки

На други езици


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -