Валентин Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Валентин Йорданов български състезател по свободна борба

Роден:	Сандрово България 26 януари, 1960

Олимпийски игри
Бронз	Барселона 1992	свободна борба
Злато	Атланта 1996	свободна борба

Валентин Йорданов е български състезател по свободна борба, седемкратен европейски, седемкратен световен и олимпийски шампион^[1] в категория до 52 кг.

[редактиране] Биография

Роден е на 26 януари 1960 г. в русенското село Сандрово. През 1970 г. започва да тренира под ръководството на Георги Ачев, с когото работи до завършването на спортното училище през 1978 г.^[2]

Служи като войник в спортната школа на ЦСКА от 1978 до 1980 г., като треньор му е Янчо Патриков. Продължава да се състезава за ЦСКА до 1990 г.

Заминава за САЩ, където се състезава в отбора Foxcatcher на Джон Дюпон^[3].

Завършва висше образование в Националната спортна академия, специалност „Треньор по борба“.

От 2001 г. е член на Българския олимпийски комитет. На 11 ноември 2005 г. е един от тримата кандидати за председател на комитета, но губи от Стефка Костадинова. Избран е за заместник-председател и отговаря за олимпийската подготовка и за програма „Олимпийска солидарност“^[1].

[редактиране] Постижения

Олимпийски титли:

златен медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г.
бронзов медал от Барселона през 1992 г.

Световни титли:

седем златни медала от първенствата в Киев (1983), Будапеща (1985), Клермон Феран (1987), Мартини (1989), Торонто (1993), Истанбул (1994) и Атланта (1995);
два сребърни медала от Токио (1990) и Варна (1991)
бронзов медал от Будапеща (1986).

Европейски титли:

седем златни медала от Варна (1982), Будапеща (1983), Лайпциг (1985), Атина (1986), Велико Търново (1987), Манчестър (1988) и Анкара (1989);
сребърен медал от Йонкьопинг (1984);
бронзов медал от Лодз (1981).