Беден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беден е село в Южна България. То се намира в община Девин, Област Смолян.
Село Беден е разположено в Западните Родопи, край Широколъшка река, приток на река Въча. Намира се на 1100 м надморска височина. Отстои на 14 км от общинския център – гр. Девин и на 40 км от областния център - гр. Смолян. Населението на селото наброява 560 жители. Древната история, живописната природа, мекият климат и съхранена екосреда превръщат село Беден в атракция за любителите на археологическия, културния и екотуризма.
| Беден | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 464 [1] |
| Надм. височина: | 1141 m |
| Пощ. код: | 4817 |
| Тел. код: | 03049 |
| МПС код: | СМ (См) |
| Администрация | |
| Област: | Смолян |
| Община: - кмет |
Девин Здравко Василев |
| Кметство: - кмет |
Беден Владо Сустов |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Беден се намира в планински район.
Селото е разположено сред вековни смърчови и борови гори, а районът е изключително богат на редки растителни и животински видове. Съчетанието от чист планински въздух, мек климат и изключителна гостоприемност и топлота на местните жители е една невероятна възможност за почивка и отмора.
Село Беден е традиционно родопско селище, в което можете да се докоснете до самобитния български дух, бит и култура и да се пренесете в атмосферата на отдавна отминали времена.
[редактиране] История
Село Беден е старо село, възникнало на мястото на тракийско селище. Стратегическото му разположение определя ролята на кръстопът и крепост през многовековната му история. В околностите на селото могат да се видят многобройни следи от населявалите го траки, римляни и др. – останки от тракийско светилище на бог Херос, от крепостта “Беадност”, останки от средновековен манастир и от средновековни и късноантични некрополи, които свидетелстват за древния му произход. Предполага се, че името му произхожда от наименованието на средновековната крепост “Беадност” (14 век).
Между 1878 и 1886 година село Беден попада в Тъмръшката република.
През Османското иго е голямо село в Татарпазарджишката каза. Според Българо-турската спогодба през 1886 г. остава към Турция. През 1913 г. е върнато на България по силата на Букурещкия мирен договор.
