Баркод
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.
Баркод е също и машинноразбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.
Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г.[1] Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по координиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.
През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране.[1] Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси.
България е член на GS1 (ЕАN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 e Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди EAН България – вече със статут на Съвет към БТПП
[редактиране] Баркод стандарти
В системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.
[редактиране] Стандарт EAN-13
EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:
- GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380.
- код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1
- номер на артикул(търговска единица), който е от 3 до 5 разряда
- контролна цифра.
[редактиране] Стандарт EAN-8
EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.
- GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380.
- номер на артикула, 4 разряда
- контролна цифра.
[редактиране] Стандарт UPC
UPC се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава.
- Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс
- Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула
- Последният (12-ти) разряд е контролна цифра.
[редактиране] Приложения на бар кода
В управлението на продажбите, употребата на бар кодовете може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти от бизнеса, като подпомогне и ускори вземането на решения. Бързо продаваемите артикули се идентифицират бързо и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат в търговската площ и прилежащия ѝ склад пространство, което би могло да се оползотвори по-добре. С баркодовете също лесно могат да се съберат данни за сезонната цикличност на стоките и за техния жизнен цикъл.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 "Стокова политика", Велина Балева, Ирена Кунева, Красимир Маринов, УИ "Стопанство", София, 2002
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на GS1 България
- Barcodepedia.com Свободна онлайн база данни за баркодове
