Бакшиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бакшиш е възнаграждение за обслужаване (в ресторант, бар, такси, хотел, фризьорски салон, и пр.), което е допълнително „дадено на ръка“ над предварително уговорената сума.

Едрите суми, давани, за да бъде свършена някаква работа, могат да бъдат тълкувани като подкуп.

[редактиране] Етимология

Думата е от персийски произход - bakshish (بخشش), което означава „дар“. Разпространена е в Турция и всички територии на бившата Отоманска империя. Смята се, че думата бакшиш е свързана с персийската бакхшидан — което означва „давам“, както и бъкши — което означава „допълнително“ или „даром“.

[редактиране] По света

Заведенията в САЩ имат регламентиран процент възнаграждение за обслужващия персонал (service fee, такса за обслужване). Очаква се клиентът да плати допълнително сума между 15-25% от цената на консумацията. Процентът е регламентиран в меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ.^[1]^[2]

В Европа (и България^[3]) бакшишът се възприема като награда за добре свършена работа или добро обслужване.^[1] В Швейцария, Холандия и Австрия размерът на бакшиша е 3-5% от сумата. В Скандинавските страни и Италия бакшишът (ит. servizio e coperto, такса за обслужване и сервиране) се включва в сметката и варира около 7-10%. Във Франция бакшишът се включва в сметката (като pourboire, буквално за да пийнеш), но е прието да се даде и допълнително дребна сума. В Гърция се нарича (филодорима, „дружески подарък“) и представлява задължителни 10% от сметката.^[2]

В Япония не е прието да се дава бакшиш. Презумпцията е, че цялото заплащане на служителите се урежда от работодателя им, а клиентът има финансови взаимоотношения само с него.^[1] Японските служители възприемат даването на бакшиш за оскърбление, тъй като те смятат, че са длъжни да си вършат работата добре по подразбиране.^[2]

В Китай даването на бакшиш официално е забранено, но на практика е 5-10% от сумата за обслужване.^[2]