Арно Холц
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Арно Холц (на немски: Arno Holz) немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.
Съдържание |
[редактиране] Живот и творби
На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.
Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата "Звънтящо сърце" [1] (1883). За бунтарската стихосбирка "Книга на епохата. Песни на един модерен човек" (1884) Холц получава литературната награда "Фридрих Шилер". Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката "Одраният пегас" (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си "Изкуството. Неговата същност и неговите закони", в която развива теорията за "последователен натурализъм" с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: "Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността".
[редактиране] Натурализъм
Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание "Фрайе бюне". Поетът си служи с "безримен стил", като произведенията му са подчинени на "вътрешен ритъм" - това Холц обосновава в програмното съчинение "Революция на лириката" (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка "Фантазус" (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка "Песни за една стара лютня", изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост - по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието "Дафнис. Лирически портрет от XVII век" (1904).
[редактиране] Влияние
В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува "Дванадесет любовни стихотворения" (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.
Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.
Не се ... целувахме.
Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.
1898 [2]
[редактиране] Библиография
- Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
- Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
- Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
- Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
- Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
- Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
- Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
- Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
- Socialaristokraten, 1896
- Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
- Ignorabimus, 1913
- Phantasus, 1898/99
- Revolution der Lyrik, 1899
- Richard M. Meyer, 1900
- Die Blechschmiede, 1902
- Johannes Schlaf, 1902
- Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
- Lieder auf einer alten Laute, 1903
- Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
- Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
- Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
- Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
- Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909
- Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
- Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
- Flördeliese, 1919
- Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
- Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
- Trio Seraphicon, 1923
- Kindheitsparadies, 1924
- Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
- Zwölf Liebesgedichte, 1926
- Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов
[редактиране] Бележки
- ↑ Стихотворението "Ни щастие, ни звезда!" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов
