Адолф Ендлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Адолф Ендлер немски поет и белетрист

Роден:	20 септември 1930 Дюселдорф, Германия

Адолф Ендлер (на немски: Adolf Endler) е немски поет, есеист, драматург и преводач, роден в Дюселдорф в семейството на търговец.

Съдържание

1 Живот
2 Литературен път
3 Влияние
4 Библиография
5 Източници
6 Външни препратки
7 Бележки

[редактиране] Живот

Отначало Ендлер се издържа като транспортен работник и кранист и сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.

[редактиране] Литературен път

Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките "Събудете се без страх" ^[1] (1960) и "Децата на Нибелунгите" (1964). Проявява се най-вече в баладите с "индустриална" тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия - стихосбирките "Пясъчно зрънце" (1974) и "Гол с очила" (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките "Объркани ясни послания" (1979) и "Досие Ендлер" (1981). По-късна поетът издаде и книгите "Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998" (1999), "На инат" (1999) и "Изпревàри ни полетът на прелетните птици" (2004).

[редактиране] Влияние

За творчеството си Адолф Ендлер е удостоен с редица отличия, между които наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1990), "Бранденбургската литературна награда" (1994), наградите "Братя Грим" на град Ханау (1995), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (2000), "Петер Хухел" (2000) и "Ханс Ерих Носак" (2003). От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Адолф Ендлер, заедно с Уве Грюнинг, преведе на немски език поезията на Атанас Далчев.

[редактиране] Библиография

Erwacht ohne Furcht, Gedichte, 1960
Weg in die Wische, Reportagen und Gedichte, 1960
Das Sandkorn, Gedichte, 1974/1976
Die Kinder der Nibelungen, Gedichte, 1964
In diesem besseren Land, Lyrik-Anthologie (gemeinsam mit Karl Mickel), 1966
Das Sandkorn, Gedichte, 1974
Nackt mit Brille, Gedichte, 1975
Zwei Versuche, über Georgien zu erzählen, Reisebericht, 1976
Verwirrte klare Botschaften, Gedichte, 1979
Neue Nachricht von 'Nebbich', 1980
Nadelkissen, Prosa, 1980
Akte Endler. Gedichte aus 30 Jahren, 1981/1988
Tarzan am Prenzlauer Berg, Tagebuch, 1984
Ohne Nennung von Gründen, Gedichte und Prosa, 1985
Schichtenflotz, Prosa, 1987
Cittateria & Zackendullst. Notizen Fragmente Zitate, 1990
Vorbildlich schleimlösend. Nachrichten aus einer Hauptstadt 1972-2008, Prosa, 1990
Den Tiger reiten, Essays, 1990
Die Antwort des Poeten, Roman, 1992
Tarzan am Prenzlauer Berg. Sudelblätter 1981-1993, 1994
Die Exzesse Bubi Blazezaks im Fokus des Kalten Krieges. Satirische Collagen und Capriccios 1976-1995, 1995
Warnung vor Utah. Momente einer USA-Reise, Reisebuch, 1996
Der Pudding der Apokalypse. Gedichte 1963-1998, 1999
Trotzes halber, Gedichte, 1999
Das Greisenalter, voilà, 2001
Schweigen Schreiben Reden Schweigen. Reden 1995-2001, 2003
Uns überholte der Zugvögelzug. Alte und neue Gedichte, 2004
Nebbich. Eine deutsche Karriere, 2005