Сахел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разположение на Сахел в Африка

Сахел (на арабски: ساحل, сахил, бряг или граница на Сахара) е граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг, познат като Судан (да не се бърка със страната със същото име).

Съдържание

1 География
2 Околна среда
3 Суша
4 Виж също
5 Бележки

[редактиране] География

Сахел е савана, простираща се на 2 400 мили от бреговете на Атлантическия океан до Африканския рог, променяща се от полуизсъхнали пасища до савана. През историята на Африка районът е бил владение на някои от най-напредналите кралства, облагодетелстващи се от търговия през пустинята. Тези кралства са познати като Сахалийски кралства.

Държавите, които днес заемат територията на Сахел, са Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея.

[редактиране] Околна среда

Преди около 12 500 години Сахел е бил част от пустинята Сахара и е бил покрит от пясъчни дюни, които са оформили пейзажа, който виждаме днес.

Върху Сахел се изсипват от 150 до 600 мм дъжд годишно, предимно през сезона на мусоните. Дъждовете са с голяма променливост в честота си през различните години.

Най-важните фактори ограничаващи продуктивността в Сахел са водата и плодородието на почвите. Почвите в Сахел са с високо съдържание на киселинност (което се изразява в отравяне на растенията с алуминий) и са бедни на азот и фосфат.

Има силна връзка между количеството дъжд паднало в Сахел и завишената ураганна активност в Атлантика.^[1]

[редактиране] Суша

Основна статия: Суша в Сахел
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

През 1914 г. в Сахел има голяма суша причинена от годишен валеж много под средния, което води го голям глад.

През 60^-те години на 20 век се наблядава голямо увеличаване на валежите в региона, което прави северния район по-благоприатен. Има натиск от правитеслтвото за предвижване на хората на север.

Сухият период от 1968 до 1974 г. прави пасищата негодни и обширни части от региона денудират. Както през 1914 г. това довежда до глад, но този път е по-умерено поради оказаната помощ и международното наблюдение. Тази катастрофа води до основаването на Международния фонд за селскостопанско развитие