Еритрея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ሃገረ ኤርትራ دولة إرتريا Държава Еритрея
(знаме) (герб)
Национален девиз: -няма
Официален език	няма(1)
Столица	Асмара
Най-голям град	Асмара
президент	Исаяс Афеверки
'
Площ - oбщо	на 96-то място 121 320 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 116-то място 4 906 585 38 д/км2
БВП - общо (2005) - на човек	на 215-то място $ 1,244 млрд (Номинално) $ 385 (Номинално)
Валута	накфа (ERN)
Часова зона	EAT (UTC+3)
Независимост de facto de jure	от Етиопия 29 май 1991 24 май 1993
Национален химн	Химн на Еритрея ("Ертра, Ертра, Ертра")
Интернет домейн	.er
Телефонен код	+291
(1):Като работни езици в страната се използват тигриня арабски и английски език

Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Има площ от 121 100 км² и население от 4 906 585 души. Столица на Еритрея е Асмара.

[редактиране] География

Основна статия: География на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Еритрея се намира в Североизточна Африка, граничи с Червено море. Плодородните равнини са в западната част на страната, докато източната част е предимно пустинна. Климатът в Южна Еритрея е по-хладен, тъй като там се намират високи планини. Най-високата точка в Еритрея е връх Сойра, който е висок 3018 метра. Еритрея е и първата страна в света, която ще превърне цялата си брегова линия в защитена природна зона.

[редактиране] История

Основна статия: История на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Най-ранното свидетелство, отнасящо се до територията на съвременна Еритрея е египетска експедиция от 25 век пр.н.е. По-късни сведения има от времето на фараон Хатшепсут (15 век пр.н.е.), повечето от които представляват дневници на експедиции за търсене на тамян. Съвременното си име страната получава през 19 век от италианските колониалисти - думата Ερυθραία (Еритрайа) на гръцки означава буквално "червено море".

Между 8 и 13 век голяма част от територията на съвременна Еритрея попада под влиянието на народа беджа - кушитско мюсюлманско племе от Североизточен Судан. Възникват 5 кралства - Накис, Баклин, Базин, Джарин и Ката. Народът беджа разпространява исляма в тези части на Африка и така увеличава влиянието на Омаядския халифат.

Части от днешна Еритрея са принадлежали на абисинското царство Аксум преди османците в 16 век да установят контрол на цялото крайбрежие на Червено море. През 1557 войските на султан Сюлейман I завладяват големия пристанищен град Масава (Масауа) и до 1580 г. почти цялата територия на днешна Еритрея е под контрола на Османската империя.

Джузепе Сапето, италиански изследовател и мисионер на Римокатолическата църква, купува пристанищния град Асеб от местен афарски султан през 1869 г. По това време европейските колониални империи, като Италия, търсят начини да се сдобият с територии в тази част на Африка, тъй като същата година е отворен Суецкият канал и потокът от кораби от Азия минава именно през Африканския рог. Италианското правителство купува Рубатино - корабната компания на Сапето, и по този начин Италия увеличава влиянието си върху градовете Масава, Асеб и други бивши египетски владения. По-късно разпокъсаните територии са обединени в една колония, която италианците наричат Еритрея. През 1941 г. по време на Втората световна война италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците и Еритрея попада под контрола на Великобритания.

През 1952 г. ООН взема решение Етиопия и Еритрея да сформират федерация, като Еритрея остава под контрола на етиопците. В Еритрея се образува Еритрейски фронт за освобождение, от който по-късно се отделя марксисткият Еритрейски народен фронт за освобождение, подкрепян от СССР. През 1972 г. Судан затваря границата си с бунтовната област и така усложнява действията на освободителното движение. 2 години по-късно избухва въстание в столицата Асмара. Едва през ноември 1978 г. етиопските сили успяват да възстановят контрола си над почти цялата област. Партизанските действия обаче продължават. През 1988 г. етиопската армия започва масирано настъпление срещу партизаните, но една трета от етиопските войници са избити край северния град Афабет. През 1991 г. етиопската армия капитулира в Асмара и до 24 май цяла Еритрея е вече в ръцете на бунтовниците, които спомагат и за свалянето на правителството в Етиопия същата година. Новото етиопско правителство изпълнява искането на еритрейците за референдум за независимост, който е спечелен с голямо мнозинство в полза на новата държава. Така, точно 2 години по-късно, на 24 май 1993 г. Еритрея официално е призната за независима страна.

Сандалите, носени от борците за независимост са се превърнали в символ - този монумент е издигнат в чест на победата над Етиопия.

[редактиране] Държавно устройство и политика

Основна статия: Държавно устройство на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Народното събрание на Еритрея се състои от 150 места и е сформирано през 1993 г. малко след извоюването на независимостта на страната. Тогава 75 от народните представители са били членове на Еритрейския народен фронт за освобождение, а останалите са местни кандидати и поддръжници на Фронта. Избран е и сегашният президент Исаяс Афеверки.

Еритрея е президентска република. На няколко пъти в страната са насрочвани национални парламентарни избори, но поради проблеми са отлагани или просто отменяни. Досега в Еритрея не е имало национални избори нито веднъж, или пък те се ограничават до местно ниво и върху тях не се осъществява никакъв контрол. Информацията за вътрешната политика на страната е оскъдна, но през септември 2001 г. всички частни печатни медии са закрити, а критиците на правителството са затваряни без съд. Това буди притеснение у организации като Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch. През 2004 година Държавният департамент на САЩ обявява Еритрея за "страна от особена загриженост" заради преследвания по религиозни причини.

Външните отношения на страната са усложнени. Връзките със САЩ и ЕС са затрудени в много сфери през последните 3 години, макар Еритрея активно да участва в борбата срещу тероризма. Не са правени опити за създаване на дипломатически отношения с Етиопия, а при пограничните сблъсъци от 1998-2001 загиват около 20 хил. еритрейци. Проблемите с Етиопия се допълват от граничен спор със Судан и донякъде затруднени отношения с Йемен заради Ханишките острови (заради които през 1996 г. избухва кратка война). Малък контингент на ООН е разположен на границата между Еритрея и Етиопия с цел стабилизиране на региона. Заради всички тези заплахи от война страната е втората най-милитаризирана в света след Северна Корея с 45,9 военни на 1000 души население и 202-хилядна армия.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Регионите в Еритрея

Еритрея е разделена на 6 региона, наречени "зоби", и на подрегиони ("подзоби"). Големината на регионите зависи от хидроложкия им капацитет - по този начин правителството по-лесно контролира стопанствата и земеделието като цяло, а от друга страна премахва предпоставките за размирици между кланове и племена.

Регионите са следните :

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Около 75% от населението на страната са заети в селското стопанство. Въпреки това се налага страната да внася хранителсни стоки. Отглеждат се царевица, памук, захарна тръстика, кафе. В пустинните райони е развито скотовъдството и риболовът. Годишният улов възлиза на 15 000 тона риба.

Еритрея разполага с полезни изкопаеми като злато, сребро, мед, сяра, никел, а също и нефт и газ. Силно развито е производството на сол.

[редактиране] Икономически отношения с България

Стокообменът между България и Еритрея е незначителен - през 2001 г. е регистриран само 6 хил. щ.дол. износ от България, през 2002 г. - 12 хил. щ.дол. През 2003 г. е реализиран само български износ на стойност 15 хил. щ.дол. През 2004 г. стокообменът възлиза на 18 хил. щ. дол., от които български износ за 15 хил. щ.дол. и внос за 3 хил. щ.дол.

Еритрея проявява интерес към внос на строителни материали, селскостопанска техника, извършване на строителни работи от български фирми в областта на инфраструктурата, хотелите, жилищното строителство.

От март 1999 г. България официално се присъединява към наложеното от Европейския съюз ембарго за доставки на оръжие и военно оборудване за Еритрея и Етиопия. През май 2000 г. Съветът за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго за срок от 1 г. След изтичането на срока на 17 май 2001 г. то не е продължено, но България се съобразява с ограниченията и критериите на Европейския съюз за въздържане от търговия с оръжие в райони на потенциални конфликти.

България участва със 7 български офицера в мисията на ООН за Етиопия и Еритрея (UNMEE). От 15 декември 2005 г. правителството на Еритрея експулсира всички представители на Европа, САЩ, Русия и Канада в UNMEE.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В страната живеят 9 етнически групи: тигриния (48%), тигре (35%), афар (4%), кунама (3%), сахо (3%), билен (2%), хедареб (2%), нара (2%), рашаида (1%).

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Еритрея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Още от древността много търговски пътища към всички краища на Античния свят са минавали през територията на днешна Еритрея. Поради тази причина културното влияние на много народи се вижда днес в Еритрея. Най-забележимо обаче е италианското влияние, особено в столицата Асмара. Там се забелязва смесване между италианското колониално влияние и местният начин на живот.

Най-популярните спортове в страната са футболът и колоезденето. Макар Еритрея да не е голяма футболна сила, тя разполага с достатъчно спортни съоръжения и талантливи играчи. Уникална за Африка е и Обиколката на Еритрея - голямо колоездачно състезание, което започва от пустинните брегове край град Масава, продължава на юг през планините, минава през столицата Асмара, след това състезателите обикалят равнините на Гаш-Барка и отново се връщат в Асмара.

Облеклото на жителите на Еритрея е различно в зависимост от тяхната културна принадлежност. Хората от етническата група Кунама носят изключително пъстри дрехи с много украшения по тях, докато тези от групите Тигриния и Тигре обличат бели дрехи, подобни на тези, носени в Арабския свят и Индия. Жените от групата Рашаида пък носят много украшения, предимно сребърни.

Традиционни музкални инструменти в Еритрея са струнните краар и кеберо, също лира, кобар и вата. Като всяка африканска страна, Еритрея има богата музикална и танцова култура, макар много популярна в страната да е етиопската музика.

[редактиране] Други

• Комуникации в Еритрея
• Транспорт в Еритрея
• Армия на Еритрея
• Външна политика на Еритрея

[редактиране] Външни препратки