Буркина Фасо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Burkina Faso |
|||||
|
|||||
Национален девиз: Unité, Progrès, Justice (френски: Единство, прогрес и справедливост) |
|||||
Официален език | Френски | ||||
Столица | Уагадугу |
||||
Най-голям град | Уагадугу | ||||
Президент | Блез Компаор | ||||
Министър-председател | Параманга Йонли | ||||
Площ - Общо |
на 72-ро място 274 200 км2 |
||||
Население - Общо (2007) - Гъстота |
на 63-то място 14 326 203 51 д/км2 |
||||
БВП - Общо (2007) - на човек |
на 120-то място 18.76 млрд 1326 $ |
||||
Валута | Франк CFA (XOF ) |
||||
Часова зона | UTC | ||||
Независимост от Франция |
5 август 1960 | ||||
Национален химн | Une Seule Nuit | ||||
Internet TLD | .BF |
||||
Телефонен код | +226 |
||||
Буркина Фасо e държава в Западна Африка. Столицата е Уагадугу. Няма излаз на море. Граничи с Мали, Бенин, Того, Кот д'Ивоар, Гана и Нигер. Старото име на страната е Горна Волта. Жителите на Буркина Фасо са наричани буркинабе.
Съдържание |
[редактиране] История
Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.
През ХV и ХVІ век Буркина Фасо е в състава на кралство Сонгхай. По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси - народ, който и днес представлява близо половината от населението на страната. През 1896 година кралството на моси Уагадугу е превзето от французите. До 1904 година цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта.
През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност. На 5 август 1960 година е обявена нейната пълна независимост. От същата година Горна Волта е член на ООН. През 1966 година е извършен военен преврат, а през 1978 година е върнато цивилното правителство.
На 4 август 1984 г. Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо.
[редактиране] Държавно устройство
Конституцията от 2-и юни 1991 година създаде полу-президентско правителство с парламент (Асамблея), който може да бъде разпуснат от президента на републиката и е избран за срок от 5 години. През 2000 година поправка в конституцията намали президнтския мандат от 7 на 5 години и трябваше да бъде приложена на изборите през 2005 година. Друга поправка забранява на настоящия президент да бъде избран отново. Въпреки възраженията на останалите кандидат-президенти, през октомври 2005 Конституционния съвет взе решение Блез Компаор да участва на изборите за втори мандат, понеже е бил президент от преди да направят поправките през 2000 година. На 13 ноември 2005 Компаор печели съкрушителна победа заради разделената опозиция. Парламентът се състои от две камари: долна камара (Национална Асамблея) и горна камара (Представителна Камара). Има също конституционна камара, съставена на десет члена, и икономически и социален съвет, чиито роли са изключително съвещателни.
[редактиране] Административно деление
Буркина Фасо е разделена на 13 региона, 45 провинции и 301 департамента.
Региони: Букл дьо Мухун, Източен, Каскадес, Сахел, Северен, Хаутс-Басинс, Централен, Централно-източен, Централно-западен, Централно-северен, Централно-южен, Централно плато, Югозападен
Провинции: Базега, Бале, Бам, Банва, Бугуриба, Булгу, Булкиемде, Ганзургу, Гнаня, Гурма, Зиро, Зондома, Зунгвеого, Йоба, Кадиого, Кенедугу, Комое, Комонджари, Компиенга, Коси, Кулпелого, Куритенга, Курвеого, Лераба, Лорум, Мухун, Наментенга, Нахури, Наяла, Нумбиел, Пасор, Пони, Сангуй, Санматенга, Сено, Сисили, Сум, Суру, Тапоа, Туй, Убритенга, Удалан, Хует, Яга, Ятенга
Департаменти: Виж Департаменти в Буркина Фасо
[редактиране] Природа
В Буркина Фасо има два основни природни типа:
- По-голямата част от страната е покрита от пенеплен което оформя хълмист пейзаж, последни следи от Прекамбриански масиви.
- В югозападната част на страната има масиви от ронливи скали (предимно пясъчник), където е най-високият връх: Тенакуру (749 метра, 2 450 фута). Масивите са ограничени от канари високи до 150 метра (490 фута).
[редактиране] Води
Страната дължи старото си име Горна Волта на трите реки които я пресичат: Мухун (преди Черна Волта), Накамбе (Бяла Волта) и Назинон (Червена Волта). Мухун е единствената река която тече целогодишно.
Водосборния басейн на река Нигер заема 27% от площта на страната. Нейните притоци (Бели, Горуол, Гудебо и Даргол) са сезонни (текат 4-6 месеца), но могат да причинят големи наводнения.
В Буркина Фасо има и няколко езера. По-големите езера са Тингрела, Бам и Дем.
Липсата на вода е основен проблем в северните части на страната.
[редактиране] Климат
В северната част на Буркина Фасо е разположена Сахара,там климатът е сух тропичен и валежи почти не падат.В централната и южната част климатът е субекваториален,със сух и влажен период.Сухия период е от октомври до март,а влажния от април до септември,като най-много валежи падат през август.Максималните температури през сухия период са в интервала 34-38 градуса,дори надвишават и 40,особено към края на периода.През влажния период температурите не се променят съществено-те са около 32-36 градуса.
[редактиране] Стопанство
Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. По БВП на глава от населението е 28-ма по бедност. Това може да бъде обяснено от прираста на населението и сухата територия. Земеделието представлява 32 процента от брутния вътрешен продукт и ангажира 80 процента от работещото население. То се състои предимно от животновъдство, а в южния и югозападния район се отглеждат сорго, просо, царевица, фъстъци, ориз и памук.
Безработицата причинява висока емиграция: за пример, три милиона човека от Буркина Фасо живеят в Кот д'Ивоар. Според централната банка на западните африкански държави (La Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest), тези преселници изпращат десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година.
Голяма част от икономическата дейност от страната е финансирана от международна помощ.
Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато.
[редактиране] Население
Населението възлиза на 14 326 203 души. Средна продължителност на живота е при мъжете - 45 г.,а при жените - 48 г. Градското население възлиза на 27%. По прогнози на ООН през 2025 г. населението на страната ще наброява около 23 321 000 души. Средната възраст е 16.3 години на мъжете и 16.7 години на жените. Годишният прираст възлиза на 2.997%.
Половината от населението на Буркина Фасо изповядва исляма, около 30% са християни (католици), а останалите са привърженици на традиционни анимистки вярвания. Много християни и мюсюлмани включват елементи от анимизма в своите религиозни обреди.
[редактиране] Образование
Образованието в Буркина Фасо е представено на три нива: основно, средно и висше. То е безплатно и задължително до 16-годишна възраст. Само 29% от децата обаче, които трябва да учат в основно училище, получават начално образование. Уагадугуският университет и Политехническия университет в Бобо-Диуласо са част от институциите, които се занимават с висше образование.
[редактиране] Култура
Два основни елемента има в културата на Буркина Фасо: маските и танците. Маските се използват при жертвоприношения към боговете. Те изобразяват духове на животни, като ги показват те искат да бъдат благословени от тези духове.
Народния театър в Уагадугу е център на социалните и културните събития в страната. Уагадугу е важен център за Африканското кино, домакин на ежегодния Пан-Африкански филмов фестивал (FESPACO). Друг културен център е Лаонго, там са изложени гранити и творци от целия свят са поканени за да изваят камъка.
[редактиране] Други
- Комуникации в Буркина Фасо
- Транспорт в Буркина Фасо
- Армия на Буркина Фасо
- Външна политика на Буркина Фасо
- Градове в Буркина Фасо
[редактиране] Външни препратки
- Информация за Буркина Фасо в CIA World Factbook (на английски език)
Алжир • Ангола • Бенин • Ботсвана • Буркина Фасо • Бурунди • Габон • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Джибути • Египет • Екваториална Гвинея • Еритрея • Етиопия • Замбия • Зимбабве • Кабо Верде • Камерун • Кения • Коморски острови • Република Конго • Демократична република Конго • Кот д'Ивоар • Лесото • Либерия • Либия • Мавритания • Мавриций • Мадагаскар • Малави • Мали • Мароко • Мозамбик • Намибия • Нигер • Нигерия • Руанда • Сао Томе и Принсипи • Сейшели • Сенегал • Сиера Леоне • Сомалия • Судан • Свазиленд • Танзания • Того • Тунис • Уганда • Централноафриканска република • Чад • Република Южна Африка
—— Зависими територии ——
Британска индоокеанска територия • Майот • Света Елена • Френски южни и антарктически територии
—— Територии с неясен статут ——
Западна Сахара • Сомалиленд
—— Неафрикански държави с част от територията си в Африка ——
Алжир • Ангола • Бенин • Ботсвана • Буркина Фасо • Бурунди • Габон • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Джибути • Египет • Екваториална Гвинея • Еритрея • Етиопия • Замбия • Зимбабве • Кабо Верде • Камерун • Кения • Коморски острови • Кот д'Ивоар • Демократична република Конго • Република Конго • Лесото • Либерия • Либия • Мавритания • Мавриций • Мадагаскар • Малави • Мали • Мозамбик • Намибия • Нигер • Нигерия • Руанда • Сао Томе и Принсипи • Сейшели • Сенегал • Сиера Леоне • Сомалия • Судан • Свазиленд • Танзания • Того • Тунис • Уганда • Централноафриканска република • Чад • Република Южна Африка |