ПФК Локомотив (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

---

ПФК Локомотив (Пловдив)

Име на отбор	ПФК Локомотив (Пловдив)
Прозвище	Смърфовете
Основан	1936
Стадион	„Локомотив“
Капацитет	10,000—11,000
Президент	Галя Топалова
Старши треньор	Драган Канатларовски
Първенство	"А" ФГ
2006-07	Пловдив
Домакин 　 Гост

Локомотив (Пловдив) е български футболен клуб, основан от железопътни работници в Пловдив на 13 юни 1935 година. Официално се приема, че футболният клуб е основан на 7 май 1936, когато формално е картотекиран. Играе мачовете си на стадион „Локомотив“ в Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Прякор на отбора — „смърфовете“.

Съдържание 1 История 1.1 Футболът в Пловдив в началото на ХХ век 1.2 В първите години на Локомотив 1.3 Ерата "Христо Бонев" 1.4 Успехите през 80-те 1.5 Отборът през 90те 1.6 Успехите на ДЮШ 1.7 Локомотив в Европа 2 Отличия 3 Съперници 3.1 Ботев Пловдив 3.2 ЦСКА/Левски 4 Привърженици 4.1 Първият футболен фенклуб в България 4.2 Рекордни посещения 5 Стадион Локомотив 6 Емблема на клуба 7 Футболисти 7.1 По-известни бивши футболисти 7.2 Състав ШАМПИОНИ НА БЪЛГАРИЯ 7.3 Настоящ състав 8 Външни препратки

[редактиране] История

[редактиране] Футболът в Пловдив в началото на ХХ век

Пловдив, както в много други области на живота в страната, поставя началото и на организирания футбол. През 1912 г. се създава футболен клуб "Ботев". Едва през следващата година вече има футболни отбори във Варна и София. В последствие спортни организации, развиващи футбол, се появяват твърде често в Пловдив. Без да спазваме строга хронология, ще споменем спортен клуб "Бенковски" и "Победа" (които през 1925 г. се обединяват в "БП-25", "Левски", "Шипка", "Парчевич", "Сокол", "Баркоуба" (клуб на евреите, живеещи в Пловдив), "Хоментмен" и "Шант" (клубове на пловдивските арменци) и др. Популярният спорт в "Локомотив" води началото си от 1935 г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб (ЖСК), чийто наследник днес е ПФК "Локомотив" в Пловдив.

[редактиране] В първите години на Локомотив

Когато говорим за основаването на ЖСК, не можем да подминем един факт, който е намерил място дори и в краткото антрефиле на вестник "Борба" от май 1936 г. - всички първооснователи работят в железниците: жп гара, товарна гара, локомотивно депо, жп секции - инженери, техници, ръководители на движение, началник влакове... Сред тях са инж. Илия Пахарков, инж. Тодор Атанасов, инж. Петър Михайлов, Ганчо Колев, Стоян Стоянов, Михаил Шевкенов ...

Създаването на ЖСК се посреща с въодушевление от голямата, по своя състав, железничарска гвардия. Първите основатели са и първите футболисти на отбора. Сред тях са Илия Пахарков и Тодор Атанасов, който разбира от тънкостите на играта. Проблемът, разбира се, е свързан с материалната база. Футболният отбор няма свой източник на финанси, всичко се върши на доброволни начала. А за футболни топки, екипи, калеври се искат пари. Незначителните суми, които клубът получава от организирани вечеринки, са повече от недостатъчни. По спомените на Михаил Шевкенов почти цялата месечна заплата на първооснователите отива за нуждите на клуба. Първата футболна топка за железничарския спортен клуб идва от Австрия с помощта на съпругата на инж. Пахарков, която е чужденка. При една от своите командировки в Европа инж. Атанасов закупува еластични глезени, които са отлично средство за предпазване на най-уязвимите части от краката на футболистите.

В онези години няма строго закрепостяване по постове, както е сега. Една от водещите фигури в отбора - център-нападателят Симеон Белков - отличен футболист, оставил прекрасни спомени и като човек, когато се наложи играел и в отбраната. Вече стана дума, че няма футболист в ЖСК, които да не работи в железниците. Може би тази професионална еднородност прави от "Железничарския спортен клуб" един изключително сплотен колектив - всеотдаен не само в играта, но и в поддържането и укрепването на железничарското спортно сдружение. По това време дори не се събира и членски внос - всички средства идват от личните пари на футболисти и деятели. Първият треньор на ЖСК Михаил Шевкенов е и селекционер (в съвременния смисъл на думата), и организатор, и съхраняващ скромното имущество. Стойко Чергов поправя обувките на първите футболисти. Бутони се правят по малко. . . нелегален начин. От гьонените трансмисионни ленти в локомотивно депо се режат парчета и след преработка се превръщат в бутони. По подобен начин се кърпят и калеврите. Къде ти по онова време свободно футболни обувки на пазара! Първите прояви на футболистите от ЖСК са епизодични и отразяват организационните неуредици тогава. Дълго време се води борба с Пловдивската окръжна спортна област и Българската национална спортна федерация за включване на отбора във Втора дивизия.

През 1945 г. "Локомотив" отпада на полуфинала от "Локомотив" (София) с 0:1 след продължения. Следващата година (все още се играе по системата на елиминирането) губи на осминафинала отново с 0:1 от "Славия" (София). През 1947 г., също на осминафинала, отстъпва на "X. Славчев" (Павликени) с 2:3. 1948 г. изправя локомотивци на четвъртфинала срещу "Левски" (София). Пловдивчани отпадат след 0:4 и 3:3. В републиканските първенства през 1949, 1950 и 1951 г. "Локомотив" се нарежда на седмо място, а Николай Милков (1951 г.) е сред най-добрите стрелци на първенството.

През 1953 г., при участието на 15 отбора, "Локомотив" заема четвърто място в републиканското първенство - най-високо от всички отбори извън София. По това време председател на футболната секция е Никола Копаранов.

Но след още един шампионат сравнително добро представяне, през 1955 г., "Локомотив" отпада от "А" РФГ (през този период от отбора са освободени много от по-възрастните футболисти). Една малка утеха е достигането на полуфинала за Купата на Съветската армия, където отборът губи с 0:1 от изключително силния в онези години състав на ЦДНА. За кратко време през този период председател на футболната секция е Григор Атанасов.

Още следващия сезон, във втория ешелон, (1955-1956 г.) новият треньор Христо Бъчваров успява да изведе "Локомотив" на първо място в Южната "Б" РФГ, но в квалификационния турнир за място при майсторите отборът заема четвърто място и трябва да продължи в същата група.

Участието в "Б" РФГ продължава до 1961 г. През този период от историята на футбола в "Локомотив" ще се запомни успехът на отбора в турнира за купата на Съветската армия през сезона 1960-1961 г. След победи над "Дунав" (Русе), "Левски" (Кюстендил) и на полуфинала над силния състав на "Спартак" (Пловдив), локомотивци за втори път достигат до финала - в София срещу местния "Септември". Двубоят протича много драматично. Редовното време не излъчва победител - 3:3. Едва продълженията носят успех на домакините - 4:3 за "Септември".

През същия сезон, след победа в последния мач, като гост на "Сливен" с 1:0 "Локомотив" заема второ място в единната "Б" РФГ и заедно със "Спартак" (Плевен) се завръща в майсторската група. Треньори на отбора тогава са Атанас Ковачев и Георги Киров, а председател на футболната секция (от 1956 до 1964 г.) - инж. Иван Коджабашев.

През седемте години, прекарани от "Локомотив" във втория ни футболен ешелон, а и дълго след това, в майсторската група, се откроява фигурата на голмайстора на отбора Иван Кънчев. С упоритост и всеотдайност той дава много на железничарския тим. Има отбелязани 73 гола в "А" РФГ и повече от стотина в "Б" РФГ. Достига и до "Б" националния отбор на страната.

В следващите няколко години (председател на футболната секция - Димитър Босаков) "Локомотив" се представя твърде несигурно в "А" РФГ. От 12-то място през 1962 г. до пето през 1965 г. Но това е период на адаптация, на обиграване на състава. В първенството 1967-1968 г. на майсторската група "Локомотив" заема девето място - класиране, от което не могат да се очакват особени изненади през новото първенство, в есенния дял на което с 8 точки локомотивци са предпоследни. Затова съвсем логично никой не предполага, че само след няколко месеца железничарите ще бъдат едни от най-сериозните конкуренти за републиканската титла. Как се стига до този успех? Вече стана дума за обиграността на състава, за добрата сплав, която с години се изгражда между млади и стари.

[редактиране] Ерата "Христо Бонев"

Христо Бонев дебютира в "А" РФГ през 1966 г., а през следващата вече привлича погледите на всички любители на популярната игра в нашата страна. Пред името на Бонев може да се постави много пъти "най-": най-много участия в националния ни отбор - 98 (вече втори след Борислав Михайлов), най-много голове за първия ни тим - 47, най-много пъти негов капитан - 42, първият българин, играл като професионалист в чужбина. Три пъти обявяван за Футболист №1 на страната (рекорд!), с решаващ принос за класирането на националния отбор за финалите на две световни първенства (1970 г. и 1974 г.), Бонев има в актива си 410 мача в "А" РФГ и 185 гола. Но голите цифри не са в състояние да илюстрират една от най-характерните черти на големия футболист - любовта и верността му към пловдивския "Локомотив". Верните привърженици на отбора помнят добре, че след като отбива редовната си военна служба в ЦСКА, с изиграни шест мача и отбелязани шест гола, Христо веднага се завръща в родното гнездо, макар че получава не едно и две съблазнителни предложения, макар че точно в този период "Локомотив" е готов за изпадане, след като за почти цял полусезон има в актива си само шест точки. Затова и напълно заслужено Бонев е първият български футболист, за който на 16 септември 1983 г. в Пловдив е организиран бенефисен мач между националния отбор на България (ветерани) и сборен състав на Европа (ветерани), с участието на световноизвестните Лев Яшин, Боби Муур, Волфганг Оверат, Ференц Бене, Станислав Ошлизло, Ян Томашевски, Владимир Веремеев, Карел Добиаш, Мирча Луческу...

През сезон 1968-1969 г. "Локомотив" прави една великолепна серия и печели бронзовите медали - най-големия дотогава успех. Основната заслуга е на треньорите Стефан Паунов и Иван Манолов, на Христо Бонев - голмайстор на шампионата с 16 гола, на отличните прояви на Станчо Бончев, доайен сред българските вратари (359 мача в "А" РФГ), на всеотдайния и скромен Илко Бекяров (314 мача в "А" РФГ), на отличния централен защитник Иван Бояджиев, на младите, но вдъхващи много надежди: Ганчо Пеев, Тодор Паунов, Недялко Стамболиев, Георги Вълков. Заслуга за бронзовите медали имат и техничният Васил Анков, неуморимият щурмовак и любимец на публиката Георги Василев (с 386 мача и 115 гола в "А" РФГ, 20 участия в националния тим и 6 гола, носител на сребърен орден на труда за сребърните медали от олимпиадата в Мексико), конструкторът с голямо сърце Спас Илиев, Пейко Манов и Георги Луканов. През периода 1968-1970 г. председател на футболната секция е арх. Здравко Василков.

Третото място на "Локомотив" тогава е прието като изненада. Но през следващото първенство железничарите са пети, по-следващото - четвърти. През 1971 г. отборът (треньор Иван Манолов) за трети път достига до финала за купата на Съветската армия, но на 25 август губи в София от "Левски-Спартак" с 0:3.

1971-1972 г. бележи спад в представянетo на пловдивчани - десети в първенството. Но още на следващия шампионат "Локомотив" напомня за големите си възможности. През есента отборът финишира първи с 24 точки. През пролетта съвсем малко не му достига за шампионската титла и железничарите трябва да се задоволят със сребърните медали - ненадминат досега успех. Треньор на отбора е отново Иван Манолов, а изпълнителите - почти същите като посочените по-горе. Плюс Тодор Иванов, Коста Босаков, Васко Валентинов, Михаил Георгиев, Иван Кючуков, Владимир Фатов, Николай Курбанов и Венко Камбуров. Вече никой не приема "Локомотив" като изненада. Така че бронзовите медали от следващия шампионат (1973-1974 г.) се приемат за нещо нормално и закономерно. През този шампионат ще се запомни и внушителната победа на "Локомотив" над вечния съперник в пловдивското дерби "Тракия" със 7:3.

След всяко изкачване идва и слизане. Тази закономерност с особена сила важи за футбола. Нито един отбор, колкото и силен да е той, не се е задържал необезпокояван дълго време на върха. Така е и с "Локомотив". След 1975-1976 г. (четвърто място) отборът започва да слиза надолу в първенството, през 1979-1980 г. заема предпоследното 15-то място и за втори път в своята история е принуден да играе в "Б" РФГ. Тук "черно-белите" остават три години, редуват силни със слаби игри. За кратко време през този период (1979-1980 г.) председател на футболната секция отново е инж. Иван Коджабашев.

Но и в "Б" РФГ железничарската школа напомня за своите възможности. През 1981-1983 г. "Локомотив" се откроява като отличен турнирен боец и на два пъти (подред!) достига до финала на най-авторитетния у нас турнир - за купата на Съветската армия. На 12 юни 1982 г. в Плевен "Локомотив" (треньор Атанас Ангелов) трябва да спори за ценния трофей със своя съименник от София. В редовното време резултатът е равен 1:1. В продълженията пловдивчани правят невероятни пропуски, за да се стигне минути преди края, когато столичани печелят победата. Пловдивските железничари се разминават със сребърнокристалната купа. Но само временно...

[редактиране] Успехите през 80-те

1983 донася най-големия успех на локомотивци. За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели купата на Съветската армия. И то толкова убедително! Ето и пътят, който Локомотив изминава до успеха, за който определен дял има и завърналият се от Гърция 36-годишен ветеран Христо Бонев : 1/32 финал "Локомотив"-"Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Едуард Ераносян и един на Христо Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник. Локомотив Пловдив става нарицателен с неистовата подкрепа на многобройната си публика, която не престава да поддържа клуба през годините независимо от неговите резултати.

Финалът е в София на 1 юни срещу "Чирпан". Успехът на пловдивчани е убедителен. Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян и Боян Стайков (за "Чирпан") - 3:1. Съставът на "Локомотив": Румен Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Йордан Николов, Петко Станков, Иван Беделев (Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садъков, Кирил Бурнарски (Иван Найденов). Старши треньор на отбора - Атанас Драмов, треньор Васил Анков.

1980 г. носи още един успех на "Локомотив". Железничарите се завръщат в майсторската група, макар и много трудно. Те са втори в "Б" РФГ, играят квалификации с "Черноморец" и след 1:2 и 0:0 трябва да останат във втория ешелон. Но след разкриването на прояви на някои отбори, несъвместими със спортния морал, се открива нов шанс - допълнителен мач с "Осъм" на неутрален терен в София. Фаворити са пловдивчани, но срещата протича твърде нервно и победата с 2:1 идва чак след продължения.

За съжаление още в следващия шампионат "Локомотив" отново изпада в "Б" РФГ. Ръководството на отбора вече е поето от Христо Бонев - колкото амбициозен като състезател, толкова и като треньор. Но в единната "Б" РФГ (22 отбора) се играе трудно. След много перипети, малко очаквани победи и неочаквани загуби, "черно-белите" заемат второ място и отново са в майсторското семейство. За първи път в историята на "Локомотив", през 1985 г., трима възпитаници на дружеството играят рамо до рамо в националния отбор на страната - Аян Садъков, Христо Колев и Едуард Ераносян. Едно ново потвърждение, че железничарската школа е неизчерпаем извор на нови и нови надежди за българския футбол.

В тези години председатели на футболния клуб "Локомотив" са: Тороз Папазян, Станчо Бончев, Георги Андреев и в момента Александър Николов, с първи зам.-председател - Ганчо Пеев.

[редактиране] Отборът през 90те

В началото на 90те Локомотив заема места в долната половина на класирането, без особени успехи. През 1992 година клубът взима бронзовите медали, а в следващата година завършва четвърти. Тези престижни места дават правото на клуба да участва в купата на УЕФА, но там представянето не е впечатляващо - и двата пъти отпадане още в първия кръг - от Оксер след 2:2 и 1:7 и от Лацио след две загуби с по 2:0. През следващите няколко години отборът завършва в средата на класирането, за да дойде 1999, когато тимът заема предпоследеното място и отпада в Б група. Там Локомотив престоява 2 години като завършва съответно 7ми и 4ти. Следващата година Локомотив се завръща в А група, но това става по административен път - след обединение с тогавашния бронзов медалист Велбъжд Кюстендил. Така всички футболисти, треньорите и ръководителите на Велбъжд се преместват в Пловдив, а повечето от дотогавашните футболисти на Локомотив са изгонени.

[редактиране] Успехите на ДЮШ

Самият факт, че "Локомотив" създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи - деца, юноши младша и старша възраст - отборите на "Локомотив" са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете - Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на "Локомотив" бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно - Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на "Локомотив" са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на "Локомотив" - за разлика от много други школи - е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителння отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия: Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на "Локомотив" достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват "Левски-Спартак" с 4:3 (след дузпи, редовното време - 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Михаил Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите - старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на "Локомотив" (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след "Тракия". Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори у нас могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. "Локомотив" за втори път е републикански шампион по футбол - този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА "Септ. знаме" с 6:1, над "Пирин" с 4:0 и над ЖСК "Спартак" с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния тим е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на "Локомотив" се представят много добре и на международното поле , и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на "Локомотив", преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в "А" юношеския ни отбор е Аян Садъков - 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски - 30, Николай Курбанов - 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник "Старт": "Колкото и да "раздава" на другите, "Локомотив" създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."

[редактиране] Локомотив в Европа

"Локомотив" е почти редовен участник в турнира за Купата на панаирните градове, прераснал по-късно в турнир на УЕФА. В този турнир пловдивчани имат в актива си 12 мача, от тях: 5 победи, 7 загуби и голова разлика 20-25.

Най-успешно е представянето на локомотивци през сезона - 1964-1965 г.: предварителен кръг - с "Войводина" (Нови Сад, Югославия) 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София 2:0, осминафинал - с "Петролул" (Плоещ, Румъния) 0:1, 2:0; четвъртфинал - с "Ювентус" (Торино, Италия) 1:1, 1:1; допълнителен мач в Торино 1:2. След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. "Тутто спорт": "Ювентус" се огъна пред българския "Локомотив"; "Ла стампа": "Бяло-черните ("Ювентус" играе също в бяло-черен екип) се изгубиха сред сърцатите българи"; "Ла гадзета де ла спорт": "За купата на панаирните градове "Ювентус" угасна срещу българите от Пловдив." В тогавашния "Ювентус" играят светила, като Омар Сивори, Нестор Комбен, Луи дел Сол, Венито Сарти, Сандро Салвадоре и др.

[редактиране] Отличия

• Шампион на България (2004)
• Носител на Суперкупата на България (2004)
• Носител на Купата на Съветската армия (1983)
• Вицешампион (1973)
• Трето място в Държавното първенство (1941)
• Финалист за Националната купа (1948, 1960, 1971, 1982)

[редактиране] Съперници

Специалистите определят Пловдив като "най-футболния град" в България, като "Локомотив" е едно от основанията за това определение. "Локомотив Пловдив 1936" е считан за един от 4-те най-популярни футболни клуба в България, както и може би за най-популярния футболен клуб в Южна България. Съперник номер едно на "Локомотив" е

[редактиране] Ботев Пловдив

Пловдивското дерби е гаранция за футболни емоции, независимо от моментното състояние на двата съперника и мястото им в таблицата на класирането. Мачовете межу тях са най-интересните и непредсказуеми в българското първенство и при все това, че пловдивските клубове не са "грандове" предизвикват по-голям зрителски интерес от любимото на четирите власти софийско дерби между ЦСКА и Левски. Освен това Пловдивското дерби е най-автентичното "градско" дерби в България, защото ЦСКА и Левски, които претендират за същото, са клубове на "mainstream"-a - продукти на масовия вкус, и не са най-популярните отбори в София, а в "най-дълбоката провинция" - ето това е най-отличителния белег на тяхната "градска футболна субкултура".

Другият основен съперник на "черно-белите" е

[редактиране] ЦСКА/Левски

Пловдивският Локомотив винаги излиза много сърцато срещу двата столични отбора и играе с променлив успех с Левски и ЦСКА. Независимо от резултата, отборът е подкрепян горещо от своите привърженици.

[редактиране] Привърженици

Привържениците на клуба не изоставят "черно-белия" отбор както в добрите, така и в лошите му периоди от историята, когато "Локо" се подвизава в "Б" група. Локомотив Пловдив държи редица рекорди за най-голяма посещаемост и най-многобройна гостуваща публика, поставени в период, когато отборът играе на ниво "Б" група, които изглеждат немислими за днешната... "А" група.

[редактиране] Първият футболен фенклуб в България

"Черно-белите" фенове са водещи в България по организираност. Всички нови движения сред европейската футболна субкултура за първи път се въвеждат в страната именно от почитателите на пловдивския клуб. Неслучайно и първият организиран клуб на привърженици (фенклуб) в България е този на Локомотив Пловдив. Той е официално основаван на 11 май 1988 г. и официално се счита за най-стария в страната.

[редактиране] Рекордни посещения

• 1. Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на "Локомотив Пловдив 1936". През 1981 г. "Локо Пловдив" играе дербито си с "Берое" (Стара Загора) пред 68 000 (!) зрители на стадион "9-и септември" (сега "Пловдив"). "Юве", с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион ще остане завинаги в историята на родния футбол като мач най-голямо стълпотворение от запалянковци. Освен мачовете между лансираните от две вредни клики в БКП "Левски-Спартак" и ЦСКА "Септемврийско знаме", никой друг отбор не е събирал толкова много фенове дори и в "А" група!
• 2. Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на "Локомотив Пловдив". През 1983 г. отборът влиза в "А" група след бараж-квалификация в София срещу "Осъм" (Ловеч). Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Близо 40 000 (!) запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион "Васил Левски". Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в "Б" група! Това е само поредното доказателство за създадения образ на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия - огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум, еуфория до небето.
• 3. През 2001 г. клубът се завръща във Висшата лига след като Локомотив се обединява с "Велбъжд" (Кюстендил) и така след 2 години в "Б" група "смърфовете" получават правото да играят отново по "майсторските" терени. Въпреки бомбените заплахи от страна на фенове на "Ботев" около 8000 "черно-бели" се стичат на ст. "Пловдив" (бившия "9-и септември") за да видят първата тренировка на новия суперотбор на "Локомотив Пловдив" и така поставят абсолютния рекорд по посещаемост на тренировка в българския футбол - 8000 души. Тези цифри са само малка част от легендата за публиката на "Локомотив Пловдив 1936". Те изглеждат толкова невероятни, че мнозина не могат да ги приемат за факти. Разбира се това ни най-малко не променя фактите. "Локомотив Пловдив 1936" става нарицателен с безрезервната и независеща от резултатите му, подкрепа, която получава от фанатично пристрастената си публика. Тя осезаемо надвишава сравнително скромните му успехи и през 80-те придобива мащабите на движение.

[редактиране] Стадион Локомотив

През 1941-1942 г. започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на "Левски Пловдив" (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на новопостроения с помощта на БДЖ стадион "ЖСК - Левски". Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Настоящият дом на черно-белите се намира в парк Лаута. Стадион "Локомотив" е част от спортен комплекс със същото име. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души, но към днешна дата той може да събере не повече от 13 000 души (до 2004 г. беше с капацитет 18 600 седящи места). Зеления терен се нарежда в шестицатата по качество и е с размери на игралното поле 105.30-71.40 метра. Той е зачимен през 1980 г., а първия мач е изигран през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. Рекордното посещение е през 1983 г. "Черноморец" гостува на "Локомотив", в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.

В шампионската 2004 година северозападната трибуна се срутва, като в момента от същото е заплашена и югозападната.

[редактиране] Емблема на клуба

Сегашната емблема от създаването и в края на 50-те до днес е претърпяла няколко промени от различен характер. Представените четири варианта илюстрират промените в нея. Вариант N°1 е оригиналът, създаден от художникът Христо Николов. Номер 2 се различава от него само по лека промяна на формата. В края на 70-те е прибавено логото на БДЖ (N°3), а след като през 1985г. футболът е изваден от ДФС-тата, "Л"-то е заменено с топка (N°4°). Това е и моделът, който е клубна емблема и до днес.

[редактиране] Футболисти

[редактиране] По-известни бивши футболисти

40те—50те години на 20 век	• Христо Бъчваров • Иван Лазаров • Никола Аров • Петър Събев • Стефан Паунов • Андрея Кошеров • Георги Киров • Аспарух Караянев • Николай Милков • Димитър Станчев • Давид Попов • Тодор Атлиев • Петър Колев
60те—70те години на 20 век	• Иван Кънчев • Илия Бекяров • Иван Манолов • Иван Бояджиев • Димитър Грънчаров • Георги Мицин • Димитър Мулетаров • Станчо Бончев • Спас Илиев • Тодор Паунов • Христо Бонев • Васил Анков • Георги Василев • Ганчо Пеев • Георги Вълков • Недялко Стамболиев • Михаил Георгиев • Коста Босаков • Тодор Иванов • Николай Курбанов • Владимир Фатов • Иван Кючуков • Ружди Керимов
80те—90те години на 20 век	• Аян Садъков • Христо Сотиров • Едуард Ераносян • Иван Маринов • Альоша Байрактаров • Любомир Бурнарски • Георги Йорданов • Любен Жилков • Христо Колев • Иван Беделев • Димитър Калканов • Георги Димитров • Георги Карушев • Стефан Драганов • Георги Ташев • Красимир Костов • Юлиян Джевизов • Петър Пашев • Михаил Юмерски • Валентин Вълчев • Костадин Видолов • Стефан Лулчев • Иван Говедаров • Александър Радев • Лазар Въчков • Георги Иванов • Васил Камбуров • Васил Кръстев • Йовко Иванов • Васил Колев • Стоян Колев • Атанас Георгиев
Началото на 21 век	• Любослав Пенев • Митко Трендафилов • Мартин Зафиров • Славчо Павлов • Дончо Донев • Илами Халими • Христо Златински • Зоран Балдовалиев

---

[редактиране] Състав ШАМПИОНИ НА БЪЛГАРИЯ

Сезон 2003/2004
№		Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1		Васил Камбуров	Вратар	Кричим
12		Румен Попов	Вратар	Ботев (Пловдив)
32		Красимир Петков	Вратар	Велбъжд (Кюстендил)
Защитници
2		Владимир Иванов	Десен бек	Левски (София)
3		Александър Тунчев	Централен защитник	Беласица (Петрич)
4		Георги Петров	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
5		Петър Колев	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
6		Кирил Котев	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
17		Несим Нешадов	Централен защитник	Литекс (Ловеч)
20		Иван Пасков	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
24		Роберт Петров	Ляв бек	Напредок (Кичево)
Полузащитници
4		Недялко Хубенов	Десен халф	Топлика (Мин. бани)
7		Жарко Серафимовски	Десен халф	Апоел (Бар Шева)
9		Светослав Бърканичков	Атакуващ халф	Левски (София)
10		Атанас Георгиев	Атакуващ халф	ЦСКА (София)
11		Мартин Камбуров	Атакуващ халф	Спартак (Плевен)
14		Велко Христев	Десен халф	Велбъжд (Кюстендил)
16		Димитър Ценовски	Дефанзивен халф	Локомотив (Пловдив)
16		Иво Михайлов	Атакуващ халф	Черно море (Варна)
17		Ванчо Траянов	Атакуващ халф	Велбъжд (Кюстендил)
19		Красимир Димитров	Дефанзивен халф	Марек (Дупница)
19		Добрин Орловски	Дефанзивен халф	Локомотив (Пловдив)
21		Георги Илиев	Атакуващ халф	Черно море (Варна)
21		Траян Дянков	Десен халф	Велбъжд (Кюстендил)
25		Иван Кризманич	Дефанзивен халф	Спартак (Варна)
'		Деян Постоловски	Халф	Силекс (Кратово)
Нападатели
9		Бобан Янчевски	Централен нападател	Тиквеш (Кавадарци)
10		Дарко Спалевич	Централен нападател	Черно море (Варна)
13		Методи Стойнев	Централен нападател	Велбъжд (Кюстендил)
15		Нешко Милованович	Централен нападател	Шенхуа (Китай)
18		Явор Въндев	Ляво/дясно крило	Сливен
23		Екундайо Джайеоба	Централен нападател	Велбъжд (Кюстендил)

Треньорски щаб
		Едуард Ераносян	Старши треньор
		Иван Маринов	Помощник треньор
		Георги Василев	Помощник треньор
		Любомир Шейтанов	Треньор на вратарите

---

[редактиране] Настоящ състав

Сезон 2006/2007
№?		Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1		Стоян Ставрев	Вратар	Берое (Стара Загора)
12		Кирил Акалски	Вратар	Марица (Пловдив)
Защитници
2		Александър Бранеков	Десен защитник	ЦСКА (София)
3		Ангел Йошев	Ляв защитник	Конелиано (Герман)
5		Йордан Милиев	Централен защитник	Аполи 99 (Пловдив)
15		Петър Кюмюрджиев	Ляв защитник	Славия (София)
16		Георги Неделчев	Десен защитник	Марица (Пловдив)
22		Иван Иванов	Централен защитник	ЦСКА (София)
23		Георги Мечеджиев	Десен защитник	Славия (София)
24		Мартин Сечков	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
25		Теодор Банев	Десен защитник	Марица (Пловдив)
Полузащитници
4		Даниел Моралес	Дефанзивен халф	ЦСКА (София)
6		Стайко Стойчев	Ляв халф	Локомотив (Пловдив)
7		Румен Горанов	Дефанзивен халф	Конелиано (Герман)
9		Дани Кики	Ляв халф	Спартак (Пловдив)
10		Гюрсел Вели	Ляв халф	Спартак (Пловдив)
11		Даксон да Силва	Десен халф	Флуминензе
19		Красимир Димитров	Дефанзивен халф	Марек (Дупница)
20		Том	Десен халф	Атлетико (Сао Паоло)
26		Бърнърд Хейгън	Десен халф	'
26		Християн Попов	Атакуващ халф	Локомотив (Пловдив)
Нападатели
14		Димитър Илиев	Централен нападател	Локомотив (Пловдив)
17		Анатоли Тодоров	Централен нападател	Родопа (Смолян)
18		Явор Въндев	Ляво/дясно крило	Сливен
21		Герасим Заков	Ляво/дясно крило	Берое (Стара Загора)
26		Любомир Цеков	Централен нападател	Локомотив (Пловдив)
29		Стойко Сакалиев	Централен нападател	ЦСКА (София)

Треньорски щаб
		Драган Канатларовси	Старши треньор
		Аян Садъков	Помощник треньор
		Стефан Генов	Помощник треньор
		Васил Камбуров	Треньор на вратарите

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Локомотив Пловдив
• Официален сайт на феновете на Локомотив Пловдив
• Форум на Локомотив Пловдив
• Неофициален сайт на Локомотив Пловдив
• Napoletani Ultras Plovdiv 1995
• Lauta Hools (LH)
• Gott Mit Uns (GMU)
• Софийски фенсайт
• Български клубове - Локомотив (Пловдив)

„А“ футболна група сезон 2008/09 п • б • р

Беласица (Петрич) • Ботев (Пловдив) • Вихрен (Сандански) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (Мездра) • Локомотив (София) • Локомотив 1936 (Пловдив) • Миньор (Перник) • Пирин Благоевград (Благоевград) • Славия (София) • Сливен 2000 (Сливен) • Спартак (Варна) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна) • Черноморец Бургас (Бургас)