Плоещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плоещ Ploeşti
Изглед от града
Местоположение
Плоещ Плоещ на картата на Румъния
Данни
Окръг:	Прахова
Население:	230 240 (2007)
Надм. височина:	160 м
Геогр. положение:	44° 57' 59" сев. ш. 26° 1' 0" изт. д.
Пощ. код:	100000
Тел. код:	02 44

Плоещ (на румънски: Ploeşti) е град и административен център на окръг Прахова, Влашко, Румъния. Разположен е на 60 км северно от столицата Букурещ. Градът е втори по големина в страната. Заема около 60 км². Плоещ е в близост до винарския регион “Дялул Маре-Валеа Калугеряска” и регион “Валеа Праховей” — най-важната туристическа зона в страната.

[редактиране] Исторически данни

Според легендата, овчарят Мош Плоайе (Moş Ploaie, буквален превод "Бай Дъжд"), спрял да почине заедно със седемте си овчици на поляна сред боровата гора, която някога покривала тези места. След като намерил тук подслон, прясна вода и плодородна земя, решил да остане и основал поселище, което приело името му. Разказва се също, че в Плоещ имало седем къщи и женски манастир, а следващите преселници си отвоювали земя от гората с помощта на секирите си.

Археологическите разкопки свидетелстват за наличие на древно селище от Мезолита в западната част на Плоещ и друго от Неолита в северната част на града. Намерени са следи от бронзовата ера, от периода 7 пр.н.е.-6 пр.н.е..

Плоещ: резервоари с петрол на рафинериите горят след американска бомбардировка на 1 август 1943

За основаването на Плоещ и първите му заселници има малко писмени сведения. Според известния румънски историк Николае Бълческу, градът вероятно е съществувал по времето на Мирча Стари (около 1413). Документално, исторически данни за Плоещ се появяват през 1503 г. — тогава в актове на град Брашов за първи път са записани “плоещките каруцари” Драгой, Тудор, Нягу и други. Наличието на плоещки търговци по пазарите в Трансилвания свидетелстват за това, че градът е бил известен и е разполагал с икономическа база, която му е позволявала да поддържа търговски връзки с градове отвъд планината.

Плоещ преживява истински промишлен и търговски с откриването и експлоатацията на петролните находища в региона. Около града се появява верига от петролни рафинерии, а печалбата от тях изпълва града с магазини, търговски бюра, ателиета, и образователни институции.

На 1 август 1943 г. и през лятото на 1944 г., Плоещ е бомбардиран от американските Военновъздушни сили и понася сериозни щети. След 1944 г., по време на комунистическия режим, градът запада.

[редактиране] Климат

Климатът е умерен, средната годишна температура е около 10°C. Валежите са като средните за района - 588 мм. В града преобладават североизточни и югоизточни ветрове, със средна скорост 3,1 м/сек.

[редактиране] Население

При преброяването на населението от 18 март 2002 г. са регистрирани 232 452 жители.

[редактиране] Стопанство

В града преобладават много големите и големите предприятия, за разлика от недобре развитите малки икономически субекти и сферата на услугите.

[редактиране] Промишленост

Плоещ е на първо място (след Букурещ) по реализирана промишлена продукция. Основните промишлени отрасли са:

Добив на нефт
Машиностроене
Производство на строителни материали
Производство на керамика
Химическа промишленост
Текстилна промишленост

[редактиране] Търговия

През последните години са създадени над 3 000 еднолични търговски дружества или дружества с частен капитал. Въпреки, че тук живее едва 28% от населението на Окръг Прахова, градът реализира над 80% от търговията в областта.

[редактиране] Транспорт

Плоещ е важен транспортен възел, през който минават пътните и железопътни артерии, свързващи градовете Букурещ, Брашов, Бузъу, Търговище, Валени де Мунте и Слъник.

Железопътните гари в града са две — Плоещ Юг и Плоещ Запад, плюс крайградската Плоещ Триаж в южната част на града.

[редактиране] Култура

В Плоещ е националният колеж "Йон Лука Караджале ", както и висши образователни институции. Театърът в града носи името "Тома Караджиу ". Създадени са следните музеи:

Музей на петрола
Музей на изкуствата
Исторически музей
Музей на часовника
Музей по биология

С Плоещ са свързани имената на писателите Йон Лука Караджале, Константин Доброджану-Геря, Йон Басарабеску, Никита Стънеску.

[редактиране] Връзки с българската история

По време на Руско-турската освободителна война, в Плоещ се формират първите дружини на българското опълчение. Тук се стичат родолюбци, сподвижници и последователи на делото на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и Бенковски.

На 29 април 1877 г., в Плоещ, генерал Столетов обявява, че встъпва в длъжност в качеството си на началник на опълчението. По време на тържествена церемония на 18 май на опълчението се връчва Самарското знаме. В града е запазена къщата, в която е бил щабът на ген. Столетов, обозначена с паметна плоча.