ПФК Левски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ПФК Левски (София)

Име на отбор

ПФК Левски (София)

Прозвище

"сините"

Основан

24 май 1914

Стадион

"Георги Аспарухов"

Капацитет

29 200

Президент

Тодор Батков

Старши треньор

Велислав Вуцов

Първенство

"А" ПФГ

2007/08

2-pо място

Спонсор

M-Tel

Екипировка

Uhlsport





Домакин





Гост

Левски през сезон 2008/2009, ДЮШ

Левски София е български футболен клуб от София, основан на 24 май 1914 г. Ставал е 25 пъти шампион на страната, печелил е също 26 национални купи. Отборът е достигал пет пъти до четвъртфинал в европейските клубни турнири (три пъти в турнира за Купата на националните купи и два пъти в турнра за Купата на УЕФА). Левски е единственият отбор, който през всички 86 завършили футболни шампионата е играл или в 1-ва Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група, както и единственият български тим, който има положителна статистика срещу всички останали съществуващи в момента футболни клубове в България. Левски е първият български отбор, участвал в групите на Европейската шампионска лига.

История

От основаването до първата шампионска титла (1911-1932)

Софийски спортен футболен клуб Левски е основан през 1911 г. от група ученици във Втора мъжка гимназия в София. По предложение на един от основателите - Борис Василев (Боркиша) - клубът е кръстен на Апостола на българската свобода - Васил Левски. Официално е регистриран на 24 май 1914 г. За негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г.^[1]

През лятото на 1914 г. на игрище „Славия“ се провежда и първият официален мач на отбора срещу ФК`13, загубен с 0:2. Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва отново със загуба - 0:1. В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма много информация за други играни мачове на Левски.

През лятото на 1921 г. е основана първата футболна лига в България - Първенството на София. То обединява десет клуба от столицата. Първият официален шампионатен мач Левски изиграва на 18 септември 1921 г. срещу отбора на Атлетик (София), побеждавайки го с 3:1. Първата титла от Първенството на София е спечелена от Левски през 1923 г., след драматична победа над основния си конкурент Славия с 3:2. Титлата е успешно защитена и през следващия сезон.

Първото издание на Държавното първенство по футбол е проведено през 1924 г. Левски, като отбор-спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва. През същата година клубът се сдобива и с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов. До края на десетилетието сините печелят още два пъти Първенството на София (1925 и 1929 г.). Изявени играчи от този период са Цветан Генев, Александър Христов, братята Никола и Димитър Мутафчиеви.

Отборът изиграва първите си международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от Галиполи (Истанбул) и печелейки с 6:0 срещу Кубан (Истанбул). Левски има успех и в турнира за купата Улпия Сердика, печелейки я четири пъти през 1926, 1930, 1931 и 1932 г. Но трофеят, който убягва непрекъснато на отбора, е титлата на страната.

Първите отличия (1933-1949)

Левски става за първи път шампион на България през 1933 г. Тогава на финала на държавното първенство сините побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1. Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев^[2].

Сините отново стават шампиони през 1937 г., побеждавайки на финала Левски (Русе) с 1:1 и 3:0^[3]. Предишната година (1936) отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове Германия, Полша и Балтийските страни. В този период отборът добива голяма популярност. Играчи на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев^[3].

През 1942 г. отборът печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство Македония (Скопие) с 2:0 и 1:0 с голове на Божин Ласков^[4]. Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на Царската купа (за която се провежда самостоятелен турнир от 1938 г.) след служебна победа на финала над Спортклуб (Пловдив) с 3:0^[5].

Втората световна война и Деветосептемврийският преврат не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол. Сините печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., въпреки големите промени с реорганизацията на футбола в България - преструктурирането на Държавното първенство първо в Републиканско първенство, след това в „А“ футболна група и на Царската купа в Купа на Съветската армия.

Годините на зараждащото се съперничество (1950-1968)

Петдесетте години на XX век започват с ново име и нова, седма титла за Левски, спечелена през 1950 г. Преди това, в края на 1949 г. с решение на Българската комунистическа партия, отборът е преименуван на Динамо по съветски образец.

След поредната осма титла, спечелена през 1953 г., настъпва „сух“ период без титли за отбора, който продължава повече от десетилетие. През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 г. отбор на Българската армия ЦДНА. Левски се сблъскват с много проблеми, свързани с т.нар. спортно райониране, заради което са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си. Въпреки че името на отбора е сменено отново на Левски в следствие на започналата десталинизация в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.

След няколко спечелени купи на Съветската армия (1956, 1957 и 1959 г.) отборът възвръща поизгубения си блясък. През 1963 г. официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район Подуяне. През шейсетте години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти - Георги Аспарухов, Георги Соколов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Иван Вуцов и Александър Костов. С тяхна помощ отборът с треньор чехословашкия специалист Рудолф Витлачил става шампион след дванайсетгодишно прекъсване през 1965 г.^[6]

През есента на същата година е и дебюта на отбора в европейските клубни турнири - на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу шведския Юргорден с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 г. Паметни мачове следващия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони са сблъсъците с португалския Бенфика Лисабон, воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3^[7].

До края на десетилетието сините успяват за завоюват още една шампионска титла (през 1968 г.) и една купа на страната (през 1967 г.), след която отборът е отстранен от италианския Милан в турнира за Купата на носителите на купи след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в Милано.

В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени Вечното дерби на българския футбол. На 17 ноември 1968 г. сините отбелязват една от най-големите победи над съперника си, разгромявайки го със 7:2.

Левски-Спартак и Витоша (1969-1990)

В края на шейсетте години на XX век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове. Така на 22 януари 1969 г. Левски е обединен с отбора на Спартак (София) под покровителството на Министерството на вътрешните работи. Името на отбора отново е сменено - този път на Левски-Спартак.

Въпреки това през 1970 г. отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия. Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г.

През втората половина на седемдесетте години в отбора навлизат много футболисти от детско-юношеската школа на отбора като Кирил Миланов, Добромир Жечев, Павел Панов, Войн Войнов, Пламен Николов и Руси Гочев. Те помагат на отбора да извоюва титлите през 1974, 1977 и 1979 г. и купата на България през 1971, 1976, 1977 и 1979 г. В европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинали за Купата на носителите на купи през 1970 и 1977 г. и за Купата на УЕФА през 1976 г. През тези кампании Левски побеждава отбори като Аякс Амстердам, Барселона, МСВ Дуисбург и Атлетико Мадрид^[8].

В началото на осемдесетте години от детско-юношеската школа на клуба излиза поредната генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като Петър Курдов, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Наско Сираков, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов. През 1984 г. Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки първенството, купата на Съветската армия и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон. Освен това отборът триумфира като шампион и през 1985 и 1988 г., печели купата на Съветската армия през 1982, 1987 и 1988 г. и Купата на НРБ през 1986 г. В Европа сините достигат четвъртфинал за Купата на носителите на купи през 1987 г., а преди това две поредни години отстраняват германския ФФБ Щутгарт.

Десетилетието е помрачено от финала за купата на България, игран на 19 юни 1985 г. След много грубости и сблъсъци между футболисти на двата отбора Централният комитет на БКП взима решение за разформироването на двата отбора. Месец по-късно отборите са възстановени, но с нови имена. Левски-Спартак е преименуван на Витоша.

След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски-Спартак. Но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. сините отново връщат оригиналното си име след 21 години.

Върхове и разочарования (1991-2003)

Годините след промените ще бъдат запомнени с изграждането на един от най-силните отбори на Левски в историята. Това става докато президент на клуба е Томас Лафчис. Под ръководството на треньорите Иван Вутов и по-късно на Георги Василев сините печелят за първи път три поредни титли (1993, 1994 и 1995 г.) и три купи на страната (1991, 1992 и 1994 г.). На крачка са от влизане в групите на новосъздадената Шампионска лига, отстранявайки шотландския Глазгоу Рейнджърс с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския Вердер Бремен с 2:2 и 0:1^[9]. За тоталната хегемнония на отбора в първенството говорят и реализираните разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА и 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив) през сезон 1994/95^[10]).

В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.

След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования. Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла. Освен това отборът се представя много слабо и в участията си в Европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като Олимпия (Любляна) и Слован (Братислава). Единственият успех в този период е спечелването на купата на България през 1998 г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА.

Възраждането на отбора се случва през 1999 г. Първо, през пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на Националния стадион. През лятото начело на отбора застава сръбският треньор Люпко Петрович, който се заема с изграждането на нов силен отбор. С играчи като Георги Иванов - Гонзо, Александър Александров, Преград Пажин, Димитър Иванков, Илиян Стоянов и Саша Симонович успехите не закъсняват. В началото на XXI век отборът печели нови три титли поред (2000, 2001 и 2002 г.), както и три купи (2000, 2002 и 2003 г.) От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период ще се запомнят сблъсъците с Ювентус, Галатасарай и Ливърпул.

В търсене на признание в Европа (2004-)

Левски срещу Челси в мач от Шампионската лига през 2006 г.

През лятото на 2004 г. за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора Станимир Стоилов. Той, заедно с ръководството на отбора, си поставят за цел да изградят отбор, който да може да се противопоставя на силните европейски отбори. Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, Елин Топузаков, Димитър Телкийски и Христо Йовов, заедно с млади играчи като Валери Домовчийски, Станислав Ангелов и Ричард Еромоигбе, Стоилов бързо изгражда нов силен отбор. Левски печели купата на България през 2005 г., но най-големите успехи на отбора идват през следващия сезон. Тогава Левски достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА, изигравайки рекордните за български отбор 14 мача в един сезон, и побеждава отборите на Оксер, Динамо (Букурещ), Олимпик Марсилия и Удинезе. Същата година отборът извоюва и шампионската титла на страната.

През сезон 2006/07 Левски става първият български отбор, класирал се в групите на Шампионската лига, отстранявайки преди това италианския Киево Верона. И въпреки че отпадат от турнира, сините изиграват паметни мачове с Барселона, Челси и Вердер (Бремен). В края на сезона Левски печели дубъл в България, триумфирайки с титлата и купата на страната.

Успехи

Отличия

За индивидуалните отличия, печелени от футболисти на клуба, вижте Футболисти на ПФК Левски (София)

В своята история Левски е спечелил 71 клубни купи и 46 пъти се е класирал на второ място:

Национално първенство

Шампион на България (25 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007

Второ място (28 пъти): 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1999, 2003, 2004, 2005, 2008

Трето място (7 пъти): 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980

Национална купа

Носител (26 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007

Финалист (9 пъти): 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997

Дубъл

Златен дубъл (13 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1970, 1977, 1979, 1984, 1994, 2000, 2002, 2007

Суперкупа на България

Носител (2 пъти): 2005, 2007

Финалист (1 път): 2006

Първенство на София

Първо място (11 пъти): 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948

Второ място (7 пъти): 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932, 1947

Трето място (2 пъти): 1930, 1944

Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)

Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988

Купа Улпия Сердика

Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932

Финалист (1 път): 1928

Европейски клубни турнири

Купа на Носителите на Купи (1/4-финал - 3 пъти): 1970, 1977, 1987

Купа на УЕФА (1/4-финал - 2 пъти): 1976, 2006

Шампионска лига (класиране в групите - 1 път): 2007

Факти

Европейски клубни турнири

Левски срещу Вердер Бремен, Шампионска лига 2006-07

Общо участията на Левски София в европейските клубни турнири са 40, в тях отборът е записал 160 мача (54 победи, 34 равенства, 72 загуби с голова разлика 234-232).
Статистиката от участията по турнири е както следва:
- КЕШ/ШЛ - 13 участия; 50 мача; 12 победи; 12 равни; 26 загуби; голова разлика 61-76 (-15)
- КНК - 11 участия; 36 мача; 14 победи; 5 равни; 17 загуби; голова разлика 70-55 (+15)
- Купа на УЕФА - 16 участия; 74 мача; 28 победи; 17 равни; 29 загуби; голова разлика 103-101 (+2)
Левски е отстранявал клубове като Аякс, Щутгарт, Динамо (Киев), Боавища, Глазгоу Рейнджърс, Олимпиакос, Динамо (Букурещ), Дуисбург, Хайдук (Сплит), Брьондби, Славия (Прага), Оксер, Удинезе, Киево, побеждавал е ФК Барселона, Атлетико Мадрид, Олимпик Марсилия, Динамо Букурещ, завършвал е наравно с Ювентус, Милан, Бенфика, Уотфорд, Вердер, Галатасарай, Бешикташ, Шалке 04.
Левски София е българският отбор, изиграл най-много европейски мачове в един сезон - 14 през сезон 2005/06
Левски София е българският отбор, постигал най-голяма победа и като домакин, и като гост в Европейските клубни турнири - срещу един и същи отбор - Рейпас (Финландия) (12:2 в София и 7:1 в Лахти)
Кирил Миланов държи два рекорда за резултатност в ЕКТ - най-много голове отбелязани от един футболист в един мач - 6, както и в два мача от един кръг на турнирите - 10 гола срещу Рейпас Лахти.

Национални турнири

Левски София е единственият български отбор, който през всички 86 завършили футболни шампионата е играл или в 1-ва Софийска футболна дивизия или в Националната А-група.
Единственият български тим, който има положителна статистика срещу всички останали съществуващи в момента футболни клубове в България (единствените отбори, срещу които Левски няма положителен баланс, са вече несъществуващите Владислав Варна, Шипка София, Завод 12 и равен баланс с отбора на Строител София).

Клубни рекорди

С най-много спечелени титли - по 6 са Емил Спасов през 1974, 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988 г. и Наско Сираков през 1984, 1985, 1988, 1993, 1994 и 1995 г.
Най-много голове за отбора в официални мачове е отбелязал Наско Сираков — 230.
Най-много голове за отбора в мачове за шампионата и купата е отбелязал отново Наско Сираков — съответно 165 и 32.
Стефан Аладжов е играчът с най-много официални мачове с Левски— 563.
Най-дълго президент е бил Томас Лафчис — 9 години (1991–1999).

Исторически резултати

Левски 6-3 ЦСКА (София), 15.07.1962, "А" ПФГ
Левски 7-2 ЦСКА (София), 17.11.1968, "А" ПФГ
Левски 2-1 Дуисбург, 05.11.1975, Купа на УЕФА
Левски 2-1 Аякс (5:3 след дузпи), 10.12.1975, Купа на УЕФА
Левски 5-4 Барселона, 17.03.1976, Купа на УЕФА
Левски 12-2 Рейпас Лахти, 16.09.1976, КНК (рекордна победа в евротурнирите)
Левски 2-0 Боавища, 03.11.1976, КЕШ
Левски 2-1 Атлетико Мадрид, 02.03.1977, КЕШ
Левски 1-0 Щутгарт, 28.09.1983, Купа на УЕФА
Левски 2-1 Рейнджърс, 29.09.1993, КЕШ
Левски 7-1 ЦСКА (София), 23.09.1994, "А" ПФГ
Левски 5-0 ЦСКА (София), 13.05.1998, Купа на България - финал
Левски 1-0 Оксер, 29.09.2005, Купа на УЕФА
Левски 1-0 Олимпик Марсилия, 01.12.2005, Купа на УЕФА
Левски 2-1 Удинезе, 16.03.2006, Купа на УЕФА
Левски 2-0 Киево, 09.08.2006, Шампионска лига
Левски 10-0 ПСФК Черноморец Бургас (София), 03.03.2007, "А" ПФГ (рекордна победа за Левски в "А" ПФГ)

Клубни символи

Имена и емблеми

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „София“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.

В периода 1949-1956 г. емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква „Д“ с червена петолъчка над нея и надпис „София“ в подножието.

От 1957 до 1968 г. е въстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и „Д“ (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 г. емблемата на клуба вече е щит в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква „В“ с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло.

През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г.^[11] Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване - 1914. Върху купола на щита има надпис ПФК Левски. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.


ССФК Левски	СК Левски	ПФД ПСК-Левски	ДСО Динамо	ФД Левски	ДФС Левски-Спартак
24.05.1914 - 28.06.1934	28.06.1934 - 20.10.1944	20.10.1944 - 27.08.1949	20.09.1949 - 19.04.1957	19.04.1957 - 22.01.1969	22.01.1969 - 21.06.1985


ФК Витоша	ФК Левски-Спартак	ФК Левски	ФК Левски 1914	ПФК Левски
17.07.1985 - 17.11.1989	17.11.1989 - 30.01.1990	30.01.1990 - 06.03.1992	06.03.1992 - 10.03.1998	10.03.1998 -	26.09.2006 -^[11]

Цветове

Картинка:Levski Kits 2007-08.png

Екипи на отбора през сезон 2007/08

Първоначално клубните цветове са червено и жълто. Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. - фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи. Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си - сини фланелки с бели или черни гащета. Оттогава се налага и прозвището му "сините". През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945-1948 и 1950 - 1956), но основен цвят си остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба.

Прозвища

Отборът на „Левски“ бива често наричан „сините“ (заради цветовете на екипите), „Отборът на народа“ и „Любовта на народа“ - поради големия си брой привърженици.

Стадиони

Стадион „Георги Аспарухов“

Основна статия: Георги Аспарухов (стадион)

През 1924 г. Столична община отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от Перловска река и на югоизток от Орлов мост. Повече от десет години продължава строежът. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.

През 1934 г. стадионът е напълно готов - с твърд сгуриен терен и с трибуни за около 7-8 хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.

През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да национализира имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния Национален стадион "Васил Левски". На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион „Юнак“, а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в квартал Иван Вазов, където теренът, по ирония на съдбата, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ - от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда - сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.

След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в квартал Подуяне и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу Спартак (Плевен).

Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за 29 200 седящи зрители. Западната трибуна е покрита с козирка. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов. ^[12]

Ръководство и треньорски щаб

Президент: Тодор Батков
Изпълнителен директор по финансовите въпроси: Константин Баждеков
Изпълнителен директор по спортно-техническите въпроси: n/a
Директор на Детско-юношеската школа: Руси Гочев

Надзорен съвет

Тодор Батков - председател на Надзорния съвет
Христо Друмчев
Александър Ангелов

Управителен съвет

Георги Марков - председател на Управителния съвет
Еманoил Николов
Константин Баждеков
Наско Сираков
Кирил Ивков

Треньорски щаб

Велислав Вуцов - старши треньор
Цанко Цветанов - помощник треньор
Валентин Захариев - треньор на вратарите
Ясен Екимов - кондиционен треньор
Саид Ибрахимов - скаут
Жан Филипов - лекар
Татяна Янчева - психолог

Настоящ разширен състав

Настоящ разширен състав към 20 февруари 2008 г.^[13]^[14]:

№	Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1	Георги Петков	Вратар	Славия
12	Божидар Митрев	Вратар	ДЮШ Левски
31	Цветан Димитров	Вратар	ДЮШ Левски
Защитници
2	Стефан Станчев	Защитник	ДЮШ Левски
3	Живко Миланов	Десен защитник	ДЮШ Левски
4	Игор Томашич	Централен защитник	Апоел Беершева
5	Юсеф Рабех	Централен защитник	ФАР Рабат
14	Веселин Минев	Ляв защитник	Ботев (Пловдив)
15	Шахиб Бензукан	Централен защитник	Каукаб (Маракеш)
25	Лусио Вагнер	Ляв защитник	Черно море
26	Симеон Иванов	Централен защитник	ДЮШ Левски
32	Радко Мутафчийски	Защитник	ДЮШ Левски
33	Виктор Генев	Защитник	ДЮШ Левски
Полузащитници
7	Даниел Боримиров	Дефанзивен халф	Мюнхен 1860
8	Георги Сърмов	Дефанзивен Халф	Черноморец
10	Жоазиньо	Полузащитник	Португеза
13	Ели Зизов	Дефанзивен Халф	Макаби Нетания
18	Мирослав Иванов	Десен / централен халф	Шумен
22	Дарко Тасевски	Централен халф	Металург (Запорожие)
23	Борислав Балджийски	Полузащитник	ДЮШ Левски
30	Лъчезар Балтанов	Десен халф	ДЮШ Левски
Нападатели
9	Жан Карлос	Нападател	Фигуерензе
11	Зе Соареш	Нападател	Ремо (Белем)
16	Мариян Огнянов	Централен нападател	ДЮШ Левски
19	Боян Табаков	Централен нападател	ДЮШ Левски
24	Николай Димитров	Дясно крило	ДЮШ Левски
27	Еньо Кръстовчев	Нападател	Марек
28	Александър Киров	Централен нападател	ДЮШ Левски
29	Исмаил Иса	Централен нападател	AC Milan

Личности, свързани с ПФК Левски

Известни футболисти

Основна статия: Футболисти на ПФК Левски (София)

Известни треньори

Основна статия: Треньори на ПФК Левски (София)

Васил Методиев
Владимир Федотов
Вячеслав Грозни
Георги Василев
Георги Пачеджиев-Чугуна

Рудолф Витлачил
Рюдигер Абрамчик
Славолюб Муслин
Станимир Стоилов (Мъри)
Христо Младенов

Известни привърженици

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.