от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател. Играл е за Левски от 1924/ес. до 1934/ес., 1937/пр. и 1939/40 г. Шампион на България и носител на купата през 1933 и 1937 г., трикратен столичен шампион през 1925, 1929 и 1933, четирикратен носител на Купата "Улпия Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.). Голмайстор на шампионата през 1933 г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 100 шампионатни мача и 86 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За национален отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 1927–1936 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 г. и Балканската купа от турнира в Белград през 1932 г. Участва в първите квалификационни мачове за СП-1934 с Унгария и Австрия. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 г. в първата анкета на в. "Спорт" е определен за Футболист № 1 на България. Като студент в периода 1934/ес.-1936/ес., 1937/ес.-1939/пр. в Чехословакия играе за професионалните клубове "Моравска Славия" и "Жиденице" (Бърно). От 1941 до 1943 г. играе за Владислав (София).
