Обединени арабски емирства

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обединени арабски емирства е богата на нефт държава , в Югозападна Азия , разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. Тя включва седем емирства : Абу Даби, Аджман , Дубай , Фуджейра , Рас Ал Хайм , Шаржа и Ум Ал Куейн. Граничи с Оман и Саудитска Арабия.

الإمارات العربيّة المتّحدة
Al-Imārāt al-‘Arabīyah al-Muttahidah

Национално мото: няма

Официален език

арабски

Столица и най-голям град

Абу Даби град

Територия

75 150 km²

Население
- Всичко (2001)
- гъстота

На 139то
3 480 000
46/km²

Президент

Шейх Калифа бин Зайет Ал Нахайан

Министър-председател

Шейх Мактум бин Рашид Ал Мактум

Обявена независимост

2 декември, 1971

Парична единица

ОАЕ дирхам

Телефонен код

971

[редактиране] Географско разположение

Това е равна, неплодородна, крайбрежна равнина която се слива с хълмистите пясъчни дюни на пустинята Руб Ел Хали на запад и планините на изток. Нейното стратегическо географско разположение на юг до пролива Хормуз я прави важна транзитна точка в транспорта на суров петрол. Обединените Арабски Емирства се смята за една от петнадесетте страни, съставляващи така наречената „Люлка на човечеството”. Границата между ОАЕ и Саудитска Арабия е установена с договорите от 1974 г. и 1977 г. Тези договори никога не са били обществено достояние, а границата между двете държави е известна само на техните правителства.

[редактиране] История

Преди откриването на петрола по тези земи през 1950 г., ОАЕ била група от силно изостанали и неразвити държави под протекцията на британското правителство. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от контрола на Британия през първата половина на 70-те години на XX век. По– голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно между седемте емирства.

[редактиране] Държавна уредба и емирства

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоели много предизвикателсва , които мнозина смятали, че ще доведат новата федерация до провал. Страната имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Осен това през 1971 г. Иран завзел островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сугхра в Персийския залив, за които ОАЕ предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайет бин Султан Ал-Нахайан до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син шейх Калифа бин Зайет Ал-Нахайан, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните настоящи владетели

Абу Даби - шейх Калифа бин Зайет ал Нахайан от 2004 г.
Аджман - шейх Хумаид бин Рашид ал Нуайми от 1981 г.
Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал Моктоум от 2006 г.
Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал Шарка от 1974 г.
Рас ал-Хайм – шейх Сакр бин Мухамад ал Куасими от 1948 г.
Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал Куасими от 1987 г.
Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал Муала от 1981 г.

[редактиране] Демографска структура

Населението на ОАЕ за 2005 г. е 4,041 мил като 3,23 мил не са граждани на държавата. Около 50% от населението са южноазиатци, а останалите са араби, европейци и източноазиатци. Някои от местните жители имат персийски и индийски произход. Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският е официалния език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката. Според статистика от 2005 г. около 90% от населението може да чете и пише.

[редактиране] Икономика

Богатството на ОАЕ основно се базира на износа на петрол и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третия най-голям нефто производител в персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразувание от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западните европейски държави, а приходите от петролни продажби и умерената външно политическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите засягащи региона. В последните години Правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта си от изчерпаемите нефтени залежи. Един от резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успеха на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година , инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Острова на Палмите, както и добрите отношения със Запада довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Средния Изток.