Моа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града в Куба вижте Моа (град).

Моа

Moa

Класификация

царство:	Животни	Animalia
тип:	Хордови	Chordata
клас:	Птици	Aves
разред:	Щраусоподобни	Struthioniformes
семейство:	Новозеландски динорниси	Dinornithidae

Моа — Dinornis ingens (D. giganteus) са представители на, (Dinornithidae) семейство изчезнали нелетящи птици. Някой от видовете са сред най-високите съществували някога птици. Те са достигали около 3 метра височина и са обитавала Нова Зеландия. Смята се, че някои от видовете са унищожени от заселилите се в средновековието на островите маори. Вероятно последните екземпляри са изчезнали през 17 век.Към това семейство са принадлежали две подсемейства, 6 — 8 рода и 25 — 30 вида птици, които обобщено се наричат моа.

[редактиране] Разпространение и местообитание

Двата големи Новозеландски острова плюс някои други по-малки: ( Чапъл, Стюарт и др.).Различните видове са обитавали всички възможни хабитати от морското равнище до високо в планините ( планината Кук — 2500м.н.в.).Срещали са се в гори, равнини, високопланински пасбища, блата.

[редактиране] Физически характеристики

Масивни и едри бягащи птици. Най-дребните видове са били високи около 0,4 — 0,6 метра, а най-едрите са достигали до 2,5 — 3,2 ( 3,6 ), ( 3,8 )метра. Имали са средно дълъг клюн, дълги врат и крака, големи очи.Атрофирали криле. Скелета е бил близък до този на Епиорниса, костната структура до тази на Щрауса а перата — до тези на Казуара.Теглото на Моа е достигало 200кг. Яйцата на Моа са тежали до 8 — 9 кг.

[редактиране] Начин на живот

Не се знае почти нищо. Известно е, че са били вегетарианци. Хранели са се със семена, корени, растения. Те самите са били плячка за гигантския орел Харпагорнис. Предполага се, че са отглеждали потомството си подобно на съвременните бягащи птици.

[редактиране] Допълнителна информация

Първи са започнали да ловят Моа — Морѝорите, но те са били твърде малобройни и се смята, че не са повлияли съществено на тяхната численост. По-късно идват Маорите ( 14 век ) и започват основно да се изхранват с Моа. Освен това унищожават или тотално променят естествената им среда. Унищожават почти половината от горите на островите. В резултат на това птиците намаляват и в крайна сметка изчезват към началото на 17 век. За Моа споменава Дж. Кук, но неговото съобщение не се смята за достоверно. Първите кости от Моа пристигат в Европа през 1837 (1839) г. Между 1843 и 1845 години, Ричард Оуен ( палеонтолог и зоолог) реставрира първият скелет. Малко по-късно сериозни иследвания върху птицата правят Уолтър Мантел и Фердинанд фон Хохщетен. Интересно съобщение за Моа прави Дж. Полък, който през 1831 година твърди, че е видял бедрена кост с прясно месо по нея в туземци на сев.остров. През 1868г. сър Джордж Грей съобщава за туземци убили моа, която е видял с очите си. През 1959г. световната преса разпространява снимки на Моа, които по-късно се оказват фалшиви. До сега са намерени стотици килограми кости, яйца. В Нова Зеландия не са рядкост древни маорски станове, биваци, огнища около които се намират кости от Моа със следи от сечива върху тях. През седемдесетте години Доминион — музей ( Уелингтън ) излиза с официално становище пред цял свят, че птиците от сем.(Dinornithidae) са изчезнали завинаги.