Живак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Живакът е химически елемент, който притежава символа Hg (от гръцки hydrargyrum) и има атомен номер 80 в Периодичната система на елементите.
Живакът е тежък и сребрист метал, той е един от само 3 елемента които са течни при стайна температура (другите сa Бром и Галий – p.f. 302,91 K (29,76°C)). Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Лесно формира сплави с почти всички често срещани метали и тези сплави се наричат амалгама. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато.
| Живак (Mercury), Hg | |
|---|---|
| Атомен номер | 80 |
| Външнен вид | сребрист течен метал |
| Атомни свойства | |
| Атомна маса (молярна маса) |
200,59 а. е. м. (g/mol) |
| Атомен радиус | 150 (157,171,176) pm |
| Йонизационна енергия (първи електрон) |
1007,1 (10,437) kJ/mol (eV) |
| Електронна конфигурация | 1s2 2s2 2р6 3s2 3p6 3d10 4s2 4p6 4d10 4f14 5s2 5p6 5d106s2 |
| Химически свойства | |
| Ковалентен радиус | 149pm |
| Йонен радиус | 102 pm |
| Електроотрицателност (по Полинг) |
2,0 |
| Електроден потенциал | 28,2 |
| Степени на окисление | 1,2 |
| Термодинамични свойства | |
| Плътност | 13546 kg/m³ |
| Топлоекмост | 0,138 J/(K·mol) |
| Топлопроводност | 8,34 W/(m·K) |
| Температура на топене | 234,28 K |
| Температура на замръзване | - 38.89 C |
| Специфична топлина на топене | 2,295 kJ/mol |
| Температура на кипене | 629,9 K |
| Специфична топлина на изпарение | 59,229 kJ/mol |
| Моларен обем | 14,81 (14,1) cm³/mol |
| Кристална решетка | |
| Класификация на кристалните решетки | ромбоедрична |
| Период на кристалната решетка | 2,99 Å |
| Отношение c/a | n/a |
| Температура на Дебай | 100,00 K |
Твърдост по Моос – 1,5
Познат е още в древността. Наименованието му е от латинското име на гръцкия бог Хермес (Меркурий). Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum, което на гръцки означава "водно (течно) сребро" Живакът излъчва радиоактивни лъчи.
[редактиране] Влияние на живака върху околната среда и човека
Живакът е силен невротоксин, оказващ влияние върху функциите на мозъка и на нервната система. Той е опасен за здравето както като първичен живак – срещащ се в термометрите, така и като в органична форма – т.нар. метилживак, какъвто се открива в рибата. Особено е опасно влиянието му върху бременните жени и малките деца (нараства вероятността от поява на церебрална парализа, глухота, слепота).
При възрастните хора хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.
Живакът е класически глобален замърсител. Изпуснат веднъж от източник той се разсейва по света и стига далеч от първоначалния източник. Токсичният метал се изпарява при високи температури, а когато те спаднат се кондензира. Освен това е твърде устойчив. Всичко това води до учудващо големи стойности на места, където изобщо няма големи местни източници на живак.
Арктика е световна гореща точка на живака. Концентрации от метала са изключително високи във висшите хищници като тюлени, зъбати китове и полярни мечки. Причини за високите концентрации на живак в Арктика са подвижността на живака, т.нар. полярен изгрев в края на дългата зима, който предизвиква химическа реакция с освобождаваните от морето бром и хром и с морските птици, които пренасят голямо количество живак до района чрез големите натрупвания на птичи тор в местата на гнездене.
