Александър I Батенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за българския княз. За площада в София вижте Александър I (площад).

Александър I Батенберг
Княз на България

Портрет на Александър I
Управление	29 април, 1879 - 7 септември, 1886
Пълно име	Александър Йозеф фон Батенберг
Роден	5 април, 1857
	Верона, Италия
Починал	23 октомври, 1893
	Грац, Австрия
Погребан в	Мавзолеят на Батенгерг, София
Наследник	Фердинанд I
Брак	Йохана Лойзингер
Потомци	Асен фон Хартенау Цветана фон Хартенау
Династия	Батенберг
Баща	Александър фон Хесен-Дармщат
Майка	Юлия фон Хауке

Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 29 април 1879 до 9 септември 1886.

[редактиране] Ранни години

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак. На 20 години, през 1877 г., младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от Александър II да постъпи в руската армия, преплува Дунав на понтон с 13 пехотен батальон, а след това преминава и Стара планина с прочутия 9 конен полк на генерал Йосиф Гурко.

[редактиране] Княз

Гербът на Александър

Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 България няма министър-председател и Александър І управлява при т.нар. „режим на пълномощията“.

По негово време (1885 - началото на 1886 г.) се извоюва и прокламира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. В края на 1886 г. група офицери извършват военен преврат и го изпращат в Русия.- Стефан Стамболов и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, по волята на руския император Александър III и Ото фон Бисмарк (Англия е против), князът е принуден да абдикира.

[редактиране] Семейство

Княз Батенберг е германски аристократ, чието семейство имало роднински връзки с английското кралско семейство (той бил племенник на английската кралица) с руския императорски двор. От 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

Асен, граф Хартенау (1890 - 1965)
Цветана (1893 - 1924)

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолей на Батенберг в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. [1]