Министър-председател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Министър-председателят е ръководител (наречен обикновено председател) на правителството (министерския съвет) и носител на мандата на изпълнителната власт в държавата. Използвани синоними са премиер, премиер-министър, първи министър. Заместниците на министър-председателя се наричат заместник министър-председатели или вицепремиери.

[редактиране] Министър-председател на редовно правителство

Съгласно действащата българска конституция министър-председателят на България получава мандат за съставяне на правителството от президента и се избира на поста от Народното събрание.

Министър-председателят:

предлага структурата на Министерския съвет за одобряване от Народното събрание;
избира и предлага за одобряване от Народното събрание министрите в кабинета си;
назначава и уволнява заместник-министрите на министерствата и другите ръководители на ведомства, които са пряко подчинени на МС.

Като носител на мандата на изпълнителната власт в правомощията на министър-председателя е подписването на постановления и други решения на МС.

Редовният мандат на председателя на Министерския съвет е със срок до края на мандата на съответното Народно събрание, което го е избрало. Подаването на оставка на министър-председателя означава оставка на цялото правителство. Няма ограничение за броя на мандатите на едно лице като министър-председател.