Аксум (държава)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за древното царство. За съвременния град вижте Аксум.
Царство Аксум по време на най-голямото си териториално разширение. |
|
| Национален девиз: Геез ለሐዘበ ፡ ዘየደአ Гръцки TOYTOAPECHTHXWPA (Превод: Нека да прави хората доволни) (по-късно "Ще завладява с Кръста" и други Християнски лозунги) Национален символ: |
|
| Официален език | Геез |
|---|---|
| Столица | Аксум; после Кубар |
| Правителство | Монархия |
| Държавен глава | Император (ነጉሠ ፡ ነገሥት nigūśa nagaśt, BACIΛEYC BACIΛEωN) |
| Площ | 1.25 милиона км² (0.483 кв. мили) в апогея на развитието |
| Население - Общо |
Повече от 500 000 души с изключение на завладените територии |
| Създаване | Първи век преди Христа, Протоаксумутски период: IV до I век преди Христа |
| Разпадане | VII-X век сл. Христа |
| Първи известен император | Зоскалес (ок. 100 сл. Хр.) |
| Последен император | Дил Наод (ок. X век) |
| Предхождаща държава | Даамот |
| Държава-наследник | Династия Загве |
| Валута | Аксумитски пари |
Царство Аксум (геез:አክሱም) е голямо царство в Североизточна Африка, съществувало от 1 век пр.н.е. до около 10 век. След разпадът му териториите са завладени от арабите, но до периода на Късното Средновековие земите на Аксум остават познати на европейците просто като Етиопия.
Съдържание |
[редактиране] Произход на аксумитите
Първоначално се е смятало, че царството Аксум е основано от семитското племе сабеи, които са прекосили Червено море през Йемен. С времето тази хипотеза е отхвърлена и днес се смята, че произходът на аксумитите е местен. Езикът геез, който е бил основният в царството, няма връзка със сабейския, както по-рано се е предполагало.
[редактиране] История
Първото чуждестранно сведение за царство Аксум е Periplus Maris Erythraei ("Перипъл на Еритрейско море"), където то е описано като важен център за търговията със слонова кост, широко изнасяна суровина в Античността.
| „ | "Оттам до града на народът, наречен аксумити, има още пет дена път; дотам се пренася цялата слонова кост, идваща отвъд Нил, през областта Циений, а след това отпътува към Адул" | “ |
|
—Перипъл на Еритрейско море, Гл.5[1] |
||
Засилването на аксумитското влияние започва в края на 2 и началото на 3 век. В края на 3 век пророкът Мани определя царство Аксум като една от великите държави по това време, заедно с Персия, Рим и Китай. Приблизително по същото време започва и сеченето на собствена валута.
Аксумитите приемат Християнството между 325 и 328 година по време на управлението на цар Езана. След покръстването царство Аксум става първата държава в света, която изобразява Светия Кръст на своите пари. В първия Златен век територията на царството се е простирала върху части днешните Етиопия, Еритрея, Северен Судан, Южен Египет, западните части на Йемен и Саудитска Арабия, Джибути и западна Сомалия.
Втори златен век се състои в началото на 6 век. По-късно започва период на упадък, спира сечта на пари. Разпространението на Исляма води до занемаряване на търговията с Далечния Изток и Европа, в частност Византия. Царица Гудит (или Юдит), която е имала еврейски или езически религиозен произход, разрушава царството през 10 век. Малко информация е запазена за Аксум след нейното управление, характеризиращо се с избиване на местното население и разрушаването на храмове.
След Гудит на власт идва християнската династия Загве, която възстановява поне отчасти културата на аксумитите. Въпреки това царство Аксум окончателно е престанало да съществува в истинския си вид след 10 век.
Последният цар от Загве е убит по време на битка от Йекуно Амлак, за който се смята, че е пряк наследник на Дил Наод - последният истински аксумитски цар от началото на 10 век.
[редактиране] География
В апогея на териториалното си разширение царството е заемало изцяло териториите на съвременните страни Еритрея и Джибути, както и северозападните части на Сомалия, югоизточните части на Египет, северозападните на Йемен, северните на Етиопия и североизточните на Судан. Столица е била град Аксум. Други по-важни градове са били Кохайто, Йеха, Адул и Матара.
[редактиране] Етническа и езикова структура
Основната част от населението се е състояла от прото-амхарци и прото-тиграйци, както и смес от кушитски, семитски и нило-сахарски народи (като Кунама и Нара), наричани с общото название хабеши.
Царете на Аксум са носели титлата ነገሠ ፡ ነገሠተ - ngś ngśt, с вокализация - нигуса нагаст, което буквално означава "цар на царете". Смятани са били за наследници на цар Соломон и Савската царица.
[редактиране] Търговия и отношения с други страни
Най-големите търговски партньори на Аксумитското царство са били Индия и Римската империя (по-късно Византия), както и Нубия и Йемен. Износните стоки са били предимно слонова кост, черупки на костенурки, смарагди и злато. Внасяни са били подправки и коприна.
Царството развива мощна военна и търговска флотилия както по река Нил (единствената водна връзка с Европа), така и в Червено море (основният морски търговски път до Индия). С разпространението на Исляма през 7 и 8 век търговията започва да запада.
[редактиране] Култура
Едно от най-важните постижения на царството е създаването на писмеността геез, която се използва и до днес. Тя се основава на южноарабското писмо. Аксум приема Християнството около 325 година след Христа, заменяйки Юдаизма и политеистичните религии. Покръстването е осъществено при управлението на цар Езана.
След схизмата с Римската църква заради Халкидонския събор (451 година), аксумитското царство се превръща в средище на хенофизитичните християнски течения.
Аксум е било пресечната точка на множество култури - египетската, нубийската, индийската и арабската. Присъствали са малцинства на сабеи, евреи, египтяни, нубийци, и дори будисти.
