PaK 38

от Уикипедия, свободната енциклопедия

PaK 38

5 см PaK 38 (L/60) (на немски: 5 cm Panzerabwehrkanone 38 (L/60)) е немско противотанково оръдие с калибър 50 мм. Разработено е през 1938 г. от Райнметал-Борсиг като заместник на 37 мм оръдие PaK 36. Наследено е от 75 мм оръдие PaK 40.

Съдържание

1 Разработка и развитие
2 Характеристики
3 Източници
4 Използвана литература
5 Външни препратки

[редактиране] Разработка и развитие

До 1939 г. PaK 38 е готово за производство, но за първи път достига до войниците в средата на лятото на 1940 г. Използвано за пръв път в мащабни действия през април 1941 г. по времето на Втората световна война. След операция Барбароса се появяват новите руски танкове и това е едно от малкото оръдия ефективни срещу 45 мм челна броня на Т-34. Оръдието е снабдено с бронебойни снаряди Панцергранате 40 с волфрамово ядро. Те са разработени на базата на пленени полски и чешки муниции, а плътното волфрамово ядро осигурява значително подобрение на способността да се пробива противникова броня. Въпреки че е заменено от по-мощни оръдия PaK 38 остава ефективно оръжие и е използвано от германската пехота до края на войната.^[1]

Оръдието е добре проектирано, нисък профил, с извит щит, стоманени колела и цилиндричен раздвоен лафет, който блокира торсионното окачване, когато е в положение за стрелба. За изработката на лафета са използвани леки сплави, което прави оръдието лесно за обслужване. Дългата цев е снабдена с механизъм за компенсиране на отката.^[1]

PaK 38 е едно от основните противотанкови оръдия в германската армия и като такова претърпява редица модификации. В един момент е разработен вариант с автоматично подаване на мунициите. Това позволява да се използва като противовъздушно оръдие и дори е монтирано на разновидност на реактивния изтребител Месершмит 262. Друг вариант е наземно противовъздушно оръдие, но то се появява в края на войната и няма сведения да са произвеждани. Танковият вариант на PaK 38 е произвеждан в няколко разновидности и намира приложение на Атлантическия вал и при някои самоходни противотанкови оръдия.^[1]

[редактиране] Характеристики

Калибър: 50 мм^[1]
Нарези на цевта: 21 нареза
Дължина на цевта: 3,00 м
Тегло (при превоз): 1062 кг^[1]
Тегло (готов за бой): 1000 кг^[1]
Хоризонтално движение: 65°^[1]
Вертикално движение: -8° до +27°^[1]
Скорострелност: 16 снаряда в минута
Характеристики на мунициите:^[1]
- Снаряд с волфрамово ядро
  - Скорост - 1180 м/с
  - Тегло - 0,925 кг
  - Бронебойна способност - 101 мм от 740 м
- Стандартен бронебоен снаряд
  - Скорост - 835 м/с
  - Тегло - 2,06 кг
- Високоексплозивен снаряд
  - Скорост - 550 м/с
  - Тегло - 1,82 кг
  - Максимален обхват - 2650 м

[редактиране] Източници

↑ ^1,0 ^1,1 ^1,2 ^1,3 ^1,4 ^1,5 ^1,6 ^1,7 ^1,8 Bishop, Chris (2002). „The Encyclopedia of Weapons of World War II“, Sterling Publishing Company, Inc., стр. 183-184. ISBN 1586637622.