Потребител беседа:ForestDim
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Добре дошъл/дошла
Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!
Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.
За начало, няколко полезни препратки:
- Уикипедия: Препоръки и правила съдържа правилата, по които се водим тук; задължително трябва да се прочете Уикипедия: Какво не е Уикипедия
- Уикипедия: Вашата първа статия съдържа съвети, които могат да спестят напразен труд и търкания с другите потребители
- Уикипедия: Наръчник обяснява как се редактира Уикипедия - как да се оформи текста, как да се вмъкват таблици и изображения; можеш да се упражняваш в редактиране в "пясъчника" (Уикипедия:Пясъчник)
- Уикипедия: Разговори е мястото, където се провеждат разговорите засягащи Уикипедия въобще
- Много други важни и/или полезни връзки са събрани в Уикипедия: Портал (връзката "Портал за общността" в лявата колонка)
Ако имаш някакви въпроси, можеш да питаш мен (на моята беседа) или да се обърнеш към всички/никой определено на Уикипедия:Разговори. (Ако държите да се обръщат към вас с учтивата форма, не е лошо да посочите това изрично.)
-
- Поздрави, Daggerstab 20:02, 15 септември 2007 (UTC)
[редактиране] Горско стопанство (лесничейство)
Лесничейство е свободно, няма ли да е по-добре, ако преместя статията там? --Daggerstab 20:02, 15 септември 2007 (UTC)
- И на мен така ми се струва :-) По-интуитивно е, а и уточненията винаги могат да се направят в началото на статията. Поздрави, Спири беседка 22:05, 15 септември 2007 (UTC)
Мисля, че сега вече е добре --ForestDim 00:05, 16 септември 2007 (UTC)
[редактиране] Резюмета
Здравей. Моля те, пиши резюмета на редакциите ти. --Поздрави, Петър Петров 13:16, 18 септември 2007 (UTC)
- OK --ForestDim 13:19, 18 септември 2007 (UTC)
[редактиране] Невалиден глас
Здравей. Гласът ти е невалиден по правилата за гласуване до натрупването на 75 дни стаж и 400 редакции в основното именно пространство. Дотогава обаче си добре дошъл да продължиш да оставяш своите коментари. Поздрави, Спирибеседка 16:01, 8 декември 2007 (UTC)
- Ура! --ForestDim 00:15, 9 декември 2007 (UTC)
[редактиране] Беседа:Еволюцията като теория и факт
премести си репликата в раздел "Нов раздел, за четивност" иначе се обърква часа на изпращането на съобщението ти--Seraphita 02:39, 9 декември 2007 (UTC)
- Здравей! Репликата ми е в отговор на тази на Радостина, ако я преместя, няма да си е на мястото, а ще "виси". Ако създава наистина проблем, просто я изтрий. И без това не виждам смисъл в тази дискусия. Благодаря!--ForestDim 02:48, 9 декември 2007 (UTC)
- Репликата не ми пречи. Помислих, че си сгрешил неволно. --Seraphita 02:55, 9 декември 2007 (UTC)
[редактиране] Етерна
Прощавай, това защо? Тамън го бях архивирала като приключено... --Спирибеседка 22:03, 14 декември 2007 (UTC)
- Ах, сега погледнах до долу, явно е конфликт на редакции. Ако не можеш, аз ще то оправя. --Спирибеседка 22:05, 14 декември 2007 (UTC)
- Да, моля те, оправи го. Сега виждам, че има и такива истории в Уики. Майко мила, аз май остарявам, почвам да се плаша от тия сложнотии... Добре, че на теб ти е ясно.--ForestDim 22:56, 14 декември 2007 (UTC)
[редактиране] Пясъчник
Създай нова страница Потребител беседа:ForestDim/Пясъчник и си копирай статията за еволюцията там. В личното си пространство можеш да имаш колкото искаш подстраници. Не е лошо по принцип да си имаш такава страница да си правиш проби. Ако имаш въпроси, питай.--Радостина 19:32, 15 декември 2007 (UTC)
[редактиране] Изкълчване
Здравей, дефиницията от някоя книга ли си я гледал? Ако си я писал по памет (както аз в 99% от случаите), сигурен ли си, че е „центричен натиск“, а не осов (успореден на остта, нормален) например. Върти ми се нещо в главата за изкълчвания при центрични и ексцентрични натоварвания.--Механик-водач 00:25, 2 януари 2008 (UTC)
пп Също, ако нямаш нищо против, ми звучи по-добре ако започва с нещо подобно например „Изкълчване се нарича загубата на устойчивост на стройни елементи подложени на успоредно на остта натоварване. Силата предизвикваща изкълчването може да бъде само нормална или съставена от два компонента - нормална сила и момент, като...“. Пиша по размисъл, за последен път съм чел нещо по темата преди доста години.--Механик-водач 00:43, 2 януари 2008 (UTC)
- Здравей. Дефиницията съм я взел от учебника на Кисьов по съпромат, но не съм я цитирал дословно. Писах я отдавна, вчера само преместих статията. За да има изкълчване, силата трябва да е центрична. Това съм абсолютно сигурен. Иначе има огъване, например, както казваш, при ексцентричен натиск, когато силата е успоредна на оста. Сега, то реално никога не може силата да е центрична и да няма огъване. Винаги има в конструктивните елементи някаква ексцентричност на силата. Изкълчването е теоретично явление, на практика може да се доближиш при много внимателни опити до теоретично изчислените стойности. Начинът на натоварване обаче води до това, че елементът сдава багажа при най-перфектни условия малко преди достигане на критичната сила на изкълчване. Така че винаги се прави проверка дали пределната сила на огъване няма да е по-висока от тази на изкълчване (особено при стройни колони ...) --ForestDim 12:28, 2 януари 2008 (UTC)
- Май беше така, затова те питах дали си го взел отнякъде. Учебника на Кисьов и аз го имам някъде. А как е разрушаване или загуба на устойчивост. Би трябвало да не е задължително разрушаването, ако е достатъчно еластичен елемента?--Механик-водач 13:19, 2 януари 2008 (UTC)
- Моментите, които се получават при загуба на устойчивост, нарастват нелинейно (вж. Теория за деформациите от втори или трети порядък). Доколкото познавам добре 1. Ойлеров случай, това със сигурност води до разрушаване. В немската и английската версия се говори по същия начин за явлението изкълчване и за последиците от него - failure (en), Versagen (de). В испанската говорят за "ruina" ... В английската версия са дали една готина картинка на четирите Ойлерови случая в зависимост от опорите в двата края. Ти ме провокира пак да я погледна. На пръв поглед елементите са се деформирали еластично или пластично. Обаче това е заблуждаващо, според мен. Демонстрационният уред показва един застинал епизод от протичането на деформацията при изкълчване. В това равновесно положение усилието, упражнявано горе върху колонката, не е същото като в началото - струва ми се, че товарът горе е ограничен да не може да слиза по-надолу. Как мислиш? Виж как коригирах леко определението. --ForestDim 21:32, 2 януари 2008 (UTC)
- Аз ако бях сигурен или имах книга под ръка щях направо да пиша. Чудех се например ако е силноеластичен материала, че е възможно да не се разруши. Например елемента ще си стои деформиран, дори може да се допрат двата му края, но като се махне натоварването ще възвърне формата и свойствата си. Разсъждавам си на глас и вероятно пропускам нещо. В смисъл на практика това трудно става, защото такива еластични елементи почти не съществуват, но теоретично би трябвало да може да се разгледа и такъв вариант.--Механик-водач 22:40, 2 януари 2008 (UTC)
- Ако имаш/имате интерес, под ръка ми е статията за изкълчване във Физико-математическата енциклопедия, не е много текст, но не ми е много свойски и не се наемам да го преразказвам в статията. Но мога да го препиша някъде, в пясъчника си например и да го използвате? --Спири 22:54, 2 януари 2008 (UTC)
- Няма да е зле, ако не те мързи, нямам кой знае какъв интерес, но ме гризе съвестта, че сме зле откъм А и Б по отношение на най-базовите научни термини, т.е. от тези статии трябва да почва една енциклопедия, а не от певици и други глупости.--Механик-водач 23:01, 2 януари 2008 (UTC)
- Мога единствено с испански да сравня. Там имат предвид, че се появява допълнително момент в добавка към напреженията по време на изкълчване и тогава силите могат да надвишат якостта на елемента и да го разрушат. В смисъл разрушаването е евентуално. Смятам засега да не давам повече акъл, че може да докарам някоя глупост. Като хвана два три учебника и справочника, тогава ще има смисъл да пиша.--Механик-водач 23:01, 2 януари 2008 (UTC)
- Със сигурност няма толкова еластичен материал. Освен това, когато намериш справочник, погледни случая с ексцентричен натиск - там се вижда, че напреженията нарастват до безкрайност с приближаване до критичната сила на изкълчване. Безкрайно як материал няма. Споделям абсолютно забележката ти, че в бг У има тонове информация за състави, певици, албуми и герои от анимационни филми, а липсва базовата информация, която прави една енциклопедия истинска. Представям си първата френска енциклопедия да беше наполовина посветена на това какво яде мадам Помпадур на закуска... За момента избягвам да се занимавам да разработвам статии по съпромат. Ако и дисертацията ми да е за устойчивост и резистентност на дървета, натоварени ексецентрично от мокър сняг ... Още чакам да дойде някои спец, аман от дилетанти като мен ... , оставам си прост горски. Едни физици ме нагънаха в една дискусия тук и понеже били физици, тяхното мнение натежа и ми изтриха един превод, въпреки, че така и не извадиха свестни доводи. За малко да се откажа да пиша въобще в У. Абсолютен терор на "авторитети". Надявам се Спири да чете, че това ми е мъката. Сега си правя кеф на душата да превеждам неща, които са ми интересни и към които явно никой не проявява интерес или някакво собственическо чувство ... Че току виж съм настъпал пак някои по мазола... Спири, ако пуснеш нещо от оня материал, пък може и да се изкуша, знам ли ... --ForestDim 23:35, 2 януари 2008 (UTC)
- Ако имаш/имате интерес, под ръка ми е статията за изкълчване във Физико-математическата енциклопедия, не е много текст, но не ми е много свойски и не се наемам да го преразказвам в статията. Но мога да го препиша някъде, в пясъчника си например и да го използвате? --Спири 22:54, 2 януари 2008 (UTC)
- Аз ако бях сигурен или имах книга под ръка щях направо да пиша. Чудех се например ако е силноеластичен материала, че е възможно да не се разруши. Например елемента ще си стои деформиран, дори може да се допрат двата му края, но като се махне натоварването ще възвърне формата и свойствата си. Разсъждавам си на глас и вероятно пропускам нещо. В смисъл на практика това трудно става, защото такива еластични елементи почти не съществуват, но теоретично би трябвало да може да се разгледа и такъв вариант.--Механик-водач 22:40, 2 януари 2008 (UTC)
- Моментите, които се получават при загуба на устойчивост, нарастват нелинейно (вж. Теория за деформациите от втори или трети порядък). Доколкото познавам добре 1. Ойлеров случай, това със сигурност води до разрушаване. В немската и английската версия се говори по същия начин за явлението изкълчване и за последиците от него - failure (en), Versagen (de). В испанската говорят за "ruina" ... В английската версия са дали една готина картинка на четирите Ойлерови случая в зависимост от опорите в двата края. Ти ме провокира пак да я погледна. На пръв поглед елементите са се деформирали еластично или пластично. Обаче това е заблуждаващо, според мен. Демонстрационният уред показва един застинал епизод от протичането на деформацията при изкълчване. В това равновесно положение усилието, упражнявано горе върху колонката, не е същото като в началото - струва ми се, че товарът горе е ограничен да не може да слиза по-надолу. Как мислиш? Виж как коригирах леко определението. --ForestDim 21:32, 2 януари 2008 (UTC)
- Май беше така, затова те питах дали си го взел отнякъде. Учебника на Кисьов и аз го имам някъде. А как е разрушаване или загуба на устойчивост. Би трябвало да не е задължително разрушаването, ако е достатъчно еластичен елемента?--Механик-водач 13:19, 2 януари 2008 (UTC)
[редактиране] Насекомоядни
Само да не помислиш, че те следя, просто чета статиите, които са ми по-интересни в последни промени. В статията за измирането си изброил, че не засяга сериозно, трупоядни, насекомоядни и още някакви групи животни. Но в английската версия насекомоядни препраща към статия в която се пояснява, че това са животни които ядат насекоми, синигерчета, прилепи и други, и между тях е и разред насекомоядни. На български обаче на името насекомоядни стои статията за разреда бозайници наречен насекомоядни. Значи, дали да не я прекръстим на насекомоядни (разред) и да освободим името насекомоядни за общо разяснение или да оставим както е сега, а в статията да сложиш препратка насекомоядни (екология) (например)?--Механик-водач 02:49, 3 януари 2008 (UTC)
- Ей, вярно! Не е добре така. Добре е в статията да е насекомоядни (екология). Може би е добре да има разяснителна страница, а разредът насекомоядни да си остане така, както е сега. Ще се опитам да го направя.--ForestDim 11:20, 3 януари 2008 (UTC)
[редактиране] Празни страници
Здравей! Видях, че създаваш страници със заглавие на латински език, само с по една снимка вътре. Маркирах ги като микромъничета, с надеждата някой да се заеме да ги "разшири" - т.е. да направо да ги създаде. Ако трябва да сме пунктуални, такива статии направо се пускат за бързо триене. Освен това заглавията на чужд език по правило не се толерират и следва да се избягват винаги, когато това е възможно. Поздрави, --Иван Иванов беседа приноси 10:55, 4 февруари 2008 (UTC)
- Здрасти! Мерси, че ме информираш. Всъщност, за пръв път експериментирах да качвам снимки в Общомедия, и не съм обърнал внимание, че растенията в нашата уики не се пишат на латински, а на български. Това ще коригирам. И ще напиша два реда, за да не е съвсем гола страницата. Поздрави--ForestDim 21:49, 4 февруари 2008 (UTC)
[редактиране] Против
Ами да, ясно е, че са против, щом гласуват в раздел, озаглавен „Против“. --Спири 15:30, 15 февруари 2008 (UTC)
[редактиране] Текстови препратки към категории
Здрасти, първо, видя ли си отговорите на беседата ми, за .svg картинките? После, хрумна ми, че може би не знаеш как се прави текстова препратка към категория и реших да ти кажа: Ето така: [[:Категория:Алтернативна медицина]]
, което изглежда така: Категория:Алтернативна медицина. Не бива да се забравя префикса на именното пространство (Категория:
), а разликата е в двоеточието след скобите. Тъкмо то е и което прави възможно не само категориите, но и картинките и междуезиковите препратки да се превръщат в текстови препратки, вместо да се визуализират по традиционния начин. Много е удобно. --Спири 23:16, 26 февруари 2008 (UTC)
- Здрасти, Спири. Да, прочетох съветите ти за картинките! Благодаря ти и за съвета за категориите! Как пък си видяла, че и това не го знам ... Ей, страшна си. Сърдечни поздрави!--ForestDim 19:55, 27 февруари 2008 (UTC)
[редактиране] Кур (град)
Здравей Форестдим! Пиша ти тези няколко реда във връзка с твоята промяна на Кхур. Прочети раздела за Германия в У:Н6 и ако има нещо неясно ми пиши. Ще ти отговаря на всичко, което те интересува. Поздрави! (Прон 11:12, 21 март 2008 (UTC))
- Здрасти, Прон! Мерси за информацията. Разделът в наредбата се отнася обаче за Германия, а не за Швейцария. Ако си мислиш, че в Швейцария говорят немски, значи аз имам какво да ти обясня.За да сме съвсем точни (четейки статията за града от немската У), градът трябва да се произнася (а следователно и да се пише на български) „Куур” или „Хуур”. --ForestDim 23:32, 21 март 2008 (UTC)
- Наредбата се отнася и за Швейцария и Австрия, но не е отбелязана в нея тази подробност (за англоговорящите страни например е отбелязано). Целта й е да се избегнат точно диалектните произношения и за всяка буква или буквено съчетание от немски да има наше буквено съответствие. Дългите гласни както в случая "УУ" не се пишат, макар, че се изговарят. Още по-вече, че в слачая като писмен знак е само една, т. е. "U" (гледа се писмения знак). Иначе ми е ясно, че в Швейцария и Австрия, че даже и в някои райони на Германия има какви ли не диалекти, а и не само там, а по цял свят. Затова в началото на статията са посочени всички възможни произношения чрез IPA. От друга страна обаче съм противник на случаите, когато имаме две еднакви гласни (напр. Saale), а наредбата казва да се пише с една (Зале). Тук вече имаме два еднакви писмени знака и трябва да си е Заалe. Например Ar и Aar иил Arberg и Aarberg не можем да предадем като "Ар" и "Арберг". Ако ни си прочел виж и първа и втора глава на наредбата с общите положения. С една дума не винаги произношението има същия правопис. Поздрави! (Прон 09:16, 22 март 2008 (UTC))
[редактиране] Първа Уикипиада
Здравей, ForestDim! Огънят на първата уикипедианска олимпиада минава през твоята беседа! Приеми това като покана за участие в благородното състезание, което ще мине под надслов „Голямото пролетно почистване“ и ще протече в три дисциплини: „Поддръжка“, „Микромъничета и мъничета“ и „Търсене на източници“. По-подробна информация за регламента има на страницата Уикипедия:Уикипиада. А, и спомни си: важно е участието, затова предай нататък това послание!
Поздрави и успех! Спири 06:50, 7 април 2008 (UTC). |