4 Веста
от Уикипедия, свободната енциклопедия
4 Веста заснет от телескопа Хъбъл през май 1996 г. от разстояние 177 милиона километра. | |
Откриване A | |
---|---|
Открит от | Хайнрих Вилхелм Олберс |
Дата | 29 март 1807 г. |
Предварително означение | B |
Категория | Основен пояс (Семейство Веста) |
Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5) |
|
Ексцентрицитет (e) | 0,089 |
Голяма полуос (a) | 353 323 Gm (2,362 АЕ) |
Перихелий (q) | 321 956 Gm (2,152 АЕ) |
Афелий (Q) | 384 689 Gm (2,571 АЕ) |
Орбитален период (P) | 1325,768 дни (3,63 години) |
Средна орбитална скорост | 19,38 km/s |
Инклинация (i) | 7,133° |
Дължина на възходящия възел (Ω) | 103,936° |
Параметър на перихелия (ω) |
150,271° |
Средна аномалия (M) | 69,905° |
Физически характеристики | |
Размери | 468,3 km |
Маса | 2,701×1020 kg |
Плътност | 5,0 g/cm³ |
Повърхностна гравитация | 0,30 m/s² |
Втора космическа скорост | 0,39 km/s |
Период на въртене | 0,2226 дни |
Спектрален клас | V-клас астероид |
Абсолютна величина | 3,20 |
Албедо | 0,423 |
Средна повърхностна температура | ~162 K |
редактиране |
4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрин Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.
[редактиране] Физически характеристики
Високото албедо го прави най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.
В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки диференциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита че се състои предимно от желязо и никел.
За скалистите и железните метеорити са счита че са остатъци от разрушени вследствие на сблъсъци тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеоирити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.
Снимки на телескопа Хъбъл от 1996 г. разкриха обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята че е породил и V-клас астероидите. През 2001 г. за астероида 1929 Кола беше установено че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.
Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои от членовете се станали близкоземни астероиди като 9969 Браил, като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита че е източник на ХЕД метеоритите.
НАСА планира да изпрати апарата Зора на орбита около Веста през периода 2010-2011 г.
[редактиране] Външни препратки
- Изгледи от Слънчевата система: Веста
- Снимки на телескопа Хъбъл
- Още снимки на Хъбъл
- Снимки на Кекската обсерватория
- Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди.
Астероиден пояс |
... | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | ... |
1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирис | 8 Флора |
9 Метис | 10 Хигия | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена |
15 Евмония | 16 Психе | 17 Тетис | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия |
Малки планети |
Вулканоиди | Астероиден пояс | Астероидни групи и семейства |
Близкоземни астероиди | Троянски астероиди | Кентаври |
Транснептунови обекти | Дамоклоиди | Комети | пояса на Кайпер | Облак на Оорт |
За други обекти и региони виж: Двойни астероиди, Астероидни спътници и Слънчева система. Виж също: списък на астероиди |