Чипровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чипровци е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Чипровци.

Чипровци

43° 23' N, 22° 53' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

2 123 ^[1]

478 m

3460

09554

М (М)

Администрация

Област:

Монтана

Община:
- кмет

Чипровци
Захарин Замфиров
(ЗСАС)

Адрес на общината
ул. "Петър Парчевич" № 45 п.к. 3460 тел.: 09554/28-28

промяна на тази таблица

Съдържание

1 География
2 История
3 Религии
4 Политика
5 Икономика
6 Обществени институции
7 Културни и природни забележителности
- 7.1 Театри
- 7.2 Музеи
8 Редовни събития
9 Личности родени в Чипровци
10 Личности починали в Чипровци
11 Личности свързани с Чипровци
12 Литература
13 Други
- 13.1 Кухня
14 Външни препратки

[редактиране] География

Чипровци се намира в планински район, в полите на Западна Стара планина.

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време, откогато датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипоровци и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.). В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.

Известните чипровски килими

Музеят в града

Изглед от Чипровци

През XIII - XVI век Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Тук се заселили и саксонски рудари, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.

През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

[редактиране] Религии

Определена част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католицизъм. Днешните му жители са православни.

[редактиране] Политика

2003 — Иван Марков (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 63% срещу Люсиен Симеонов (БСП).
1999 — Люсиен Симеонов (БСП) печели на втори тур с 53% срещу Анюта Каменова-Борин (ОДС, БББ).
1995 — Иван марков(Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 72% срещу Никола Николов (СДС).

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Интригуващ е Чипровския водопад. До него се стига по наскоро създадената екопътека, която минава през живописни кътчета от Стара планина.

Друга историческа забележителност е местността Калето. Интересни места са Чипровския манастир, разкопките от католическа катедрала и живописната природа .

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

В Чипровци има музей посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.

Освен с рударство Чипровци е по- известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на турско робство. Чипровци е бил под опеката на султанката.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година на 2 май, се празнува събора на града. На него задължително присъства огромна трапеза, в която задължително има печеното агне. На този ден в града се събират всички роднини на хората, пристигат от цялата страна само за този ден. На центъра музиката свири, има различни развлечения за малките деца и задължителната народна музика.

Всяка година на 6 септември, се празнува Ден на балкана. На него вс отиват в планината на мястото където преди столетия се е намирал манастир- Гушовския м-р. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слзал бял елен носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и го принасяли в жертва. Един ден обаче елена закъснял и хората го заклали изморен. От тогава, никога повече не дошъл елен.