Хрупища
от Уикипедия, свободната енциклопедия
  ХрупищаΆργος Ορεστικό |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Костур |
| Дем: | Хрупища |
| Географска област: | Костенария |
| Население: | 7 558 (2001) |
| Надм. височина: | 650 м |
| Геогр. положение: | 40° 28' 0" сев. ш. 21° 16' 0" изт. д. |
| Пощ. код: | 522 00 |
| Тел. код: | 24670-2 |
|
|
|
Хрупища (понякога Хрупище, произнасяно в местния говор Рупишча, на гръцки: Άργος Ορεστικό, Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, старо Χρούπιστα, Хруписта, арумънски: Hrupistea, Хрупищя, на македонски книжовен език: Хрупишта или Рупишта) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на Дем Хрупища в Ном Костур, част от административната област Западна Македония. Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмон) на 12 километра южно от номовия център Костур по главния път за Гревена. Наброява 7 558 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В 17 век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:
| „ | Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие. Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж. Жителите са българи. | “ |
В края на 19 век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Хрупища има 2 690 жители, от които 1 100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1 616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.[2]
Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2 180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1 200 турци и 30 власи.[3]
[редактиране] В Гърция
В 1912 година след Балканската война Хрупища попада в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.[4] В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 863 души[5] или според други данни 214 семейства с 852 души.[6]
В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон.[7] По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Българския клуб и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана - общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.[8][9]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 2948 души
- 1920 - 3603 души
- 1928 - 3605 души
- 1940 - 4215 души
- 1951 - 4196 души
- 1961 - 5046 души
- 1971 - 5147 души
- 1981 - 5979 души
- 1991 - 6653 души
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Хрупища
Антон Стоянов (1909 - ?), български учен
Думитру Фунда (1916 - 1999), румънски инженер и политик- Матилда Караджиу Мариоцяну (1927 - ), румънски лингвист, академик
- Николае Пасиота (1860 - 1940), румънски инженер
Николаос Тотонидис (р.1962), гръцки политик- Паскал Стружев (1913 - 1987), български художник
- Тома Караджиу (1925 - 1977), виден румънски актьор
- Янаки Паскалев (1863 - 1933), български революционер
[редактиране] Други
- Георги Марков (1876 - 1964), български революционер, общественик, краевед
[редактиране] Литература
- Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.267.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.182-183.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ МИА
| Дем Хрупища |  |
|
|---|---|---|
| Хрупища (Аргос Орестико) | Бела църква (Аспроклисия) | Бухин (Антиро) | Вичища (Ники) | Витан (Вотани) | Госно (Лаханокипи) | Долени (Зевгостасио) | Езерец (Петропулаки) | Жиковища (Спилиос) | Жужелци (Спилеа) | Забърден (Мелантио) | Либешево (Агиос Илияс) | Лудово (Крия Нера) | Лъка (Ланка) | Лютища (Керасона) | Мангила (Ано Периволи) | Марковени (Амбелохори) | Моласи (Диалекто) | Нестиме (Ностимо) | Осничани (Кастанофито) | Песяк (Амудара) | Ресуляни (Велос) | Семаси (Кремасто) | Скумско (Врахос) | Старичани (Лакомата) | Шкрапари (Аспронери)
Исторически села: Головраде (Скиеро) | Марчища (Като Периволи) |
||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
