Осничани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Осинчани.
  ОсничаниΚαστανόφυτο |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Костур |
| Дем: | Хрупища |
| Географска област: | Костенария |
| Население: | 51 (2001) |
| Надм. височина: | 971 м |
| Геогр. положение: | 40° 22' 0" сев. ш. 21° 9' 0" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Осничани или Осничени (срещат се и формите Сничани и Сничени, на гръцки: Καστανόφυτο, Кастанофито, катаревуса: Καστανόφυτον, Кастанофитон, до 1927 Οσνίτσανη, Осницани) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на ном Костур. Населението му е 51 души (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 37 километра югозападно от номовия център Костур (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия).
[редактиране] История
В края на 19 век Осничани е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Старичани има 840 жители българи.[1]
В началото на 20 век цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.[3]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Осницани като село с 540 жители гърци.[4]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
| „ | Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[5] | “ |
През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото и изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села Мангила, Марчища и Долени.[6]
На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от Жиковишкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис (капитан Лицас) и подпоручик Леонидас Петропулакис. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупища и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.[7] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[8]
В 1912 година след Балканската война Осничани попада в Гърция. От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон.[10][11]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 354 жители
- 1920 - 253 жители
- 1928 - 249 жители
- 1940 - 349 жители
- 1951 - 106 жители
- 1961 - 132 жители
- 1971 - 72 жители
- 1981 - 76 жители
- 1991 - 52 жители
[редактиране] Починали в Осничани
Андонис Влахакис (капитан Лицас) (1874-1906), гръцки андартски капитан- Леонидас Петропулакис (1880-1906), гръцки андартски капитан
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том ІI, София, 1993, стр.125.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том ІI, София, 1993, стр.196.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том IІ, стр.210.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том IІ, стр.221.
- ↑ Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη -- Καστανόφυτον
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
