Франц Миклошич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Франьо Миклошич словенски езиковед-славист Роден: 20 ноември 1813 Радомершчак край Лютомер, Щирия, дн. Словения Починал: 7 март 1891 Виена, Австрия

Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 — 7 март 1891) е словенски езиковед, първият виден представител на австрийската славистика. Считан е за основоположник на сравнителната граматика на славянските езици и една от най-значимите фигури в славистиката на 19 век.

[редактиране] Биография

Миклошич е роден в с. Радомершчак край Лютомер (на немски Luttenberg), Щирия.

Основно училище посещава в Лютомер, а гимназия – във Вараждин и Марибор. Завършва през 1837 г. Университетa в Грац със степен доктор по философия и за известно време е преподавател по философия там. През 1838 г. заминава за Виена, където получава степен доктор по право.

Миклошич обаче се посвещава на изучаване на славянските езици и изоставя правото. Сближава се и работи под ръководството на Бартоломей Копитар бъв Виенската библиотека.

През същата година Миклошич публикува критична рецензия за труда на Франц Боп „Сравнителна граматика“ под заглавие „Санскритски и славянски“, с която допълва граматиката на Боп по отношение на славянския материал. С нея Миклошич започва дълга поредица от трудове, отличаващи се с ерудиция и направили революция в славянската филология.

През 1848 г. Миклошич се включва в политическия живот за кратко и става председател на виенското дружество „Словения“, съучредител на програмата „Обединена Словения“ и народен представител в горната камара на австрийския парламент.

През 1849 г. Миклошич е назначен за извънреден професор в новосъздадената катедра по славянска филология във Виенския университет. Става в 1850 г. редовен професор по славянски езици и литератури и декан на философския факултет (за три учебни години), а през 1854–55 г. е ректор на Виенския университет. Пенсионира се през 1886 г.

В периода от 1852 до 1875 г. Миклошич публикува фундаменталния си труд „Сравнителна граматика на славянските езици“, с който поставя началото на сравнителното славянско езикознание.

През 1864 за труда и заслугите си Миклошич получава наследствена титла граф, а по решение на общинския съвет на Лютомер става негов почетен гражданин.

Миклошич става член на Виенската академия, в която е назначен за секретар на нейния исторически и философски отдел. Член-кореспондент е на Френската академия (1951), Петербургската научна академия (1856), Българското книжовно дружество (днес БАН) (1884) и др. Оставя около 180 научни публикации (статии и обемисти научни трудове). Голям брой от неговите трудове изследват въпроси, свързани не само със славянските езици, а и с романските езици, албанския, гръцкия и ромския език. Миклошич оказва силно влияние и за унифицирането на словенския език.

[редактиране] Избрани трудове

• Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti, Vindobonae 1850 (Речник на старите диалекти на славянския език)
• Vergleichende Grammatik der slavischen Sprachen. 1. Lautenlehre, Wien 1852 (1879); Stammbildungslehre, Wien 1875. 3. Wortbildungslehre, Wien 1876. 4. Syntx, Wien 1868-1874 (Сравнителна граматика на славянските езици - основен труд на Миклошич)
• Vergleichende Formenlehre der slavischen Sprachen, Wien 1856 (Сравнителна морфология на славянските езици, за която Миклошич получава наградата Волне)
• Die Sprache der Bulgaren in Siebenbürgen// DAWW 8, 1856, S. 105-146
• Lexicon Palaeuslovenico-graeco-latinum, Vindobonae 1862–65 (Старославянско-гръцко-латински речник)
• Die Legende vom hl. Cyrillus, Wien 1870 (Житието на св. Кирил)
• Geschichte der Lautbezeichnung im Bulgarischen, Wien 1883
• Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii, 1858 (Сръбски паметници за изследване на историята на Сърбия, Босна и Дубровник)
• Etymologisches Wörterbuch der slavischen Sprachen), Wien 1886(Етимологичен речник на славянските езици)
• Über die Mundarten und Wanderungen der Zigeuner Europas, 12 части, 1872–80 (За диалектите и миграциите на европейските цигани)

[редактиране] Литература

• Лили Лашкова, Миклошич, Ф. // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 661-665