Франц Месмер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Фридрих Антон Месмер (на немски: Friedrich Anton Mesmer) или Франц Месмер, е немски лечител, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Някои го считат и за родоначалник на съвременната хипноза и косвено на психоанализата, тъй като една от целите на Фройд е била борба със злоупотребите при терапия с хипноза.
Роден е в селцето Изнанг, Швабия, Германия. Учи в йезуитските университети в град Дилинген и в Инголщат. Завършва медицина в Университета, Виена през 1759.
През 1766 публикува докторската си дисертация на латински под заглавието „De planetarum influxu in corpus humanum“ („За влиянието на планетите върху човешкото тяло“), в която обсъжда влиянието на Луната и Слънцето върху човешкия органзъм - което не е медицинска астрология, основана главно на вижданията за вълните на Нютон. Впоследствие се изяснява, че Месмер е заимствал от Ричърд Мейд.
Месмер се жени за богата вдовица и се установява като лекуващ лекар във Виена. Живее охолно и става меценат на изкуствата. Предлага на 20-годишния Моцарт да постави опера в собствената му градина. По-късно, в Cosi fan tutte, Моцарт посвещава на бившия си меценат една ария.
Бил е член на масонското братство „Fratres Lucis“ и „Луксор“. През 1783 г. основава "Орден на всемирната хармония", където се предполага, че се е изучавал само животинският магнетизъм, но всъщност се разяснявали също и учението на Хипократ, методите на древните Асклепий, храмовете за изцеление и друти окултни науки.
Според Месмер, а по-късно и други (под влияние на неговата дейност и книги), животинският магнетизъм е считан за способност на всеки човек да лекува ближния си с „естествен флуид“. Всеки човек излъчва такива „флуиди“ и посредством „магнетични пасове“ може да зарежда тялото на друг човек. В чест на Месмер тези „флуиди“ са наречени пасове на Месмер или месмеризъм.
От гледна точка на съвременната хипноза (Милтън Ериксън) това въздействие, (както и всеки друг метод на хипноза), отваря подсъзнанието на пациента за всякакви внушения.
