Флаш-карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Флашкарта пренасочва тук. За картите със същото название, използвани в образованието вижте Флашкарта (обучение).

Флаш-картата (от англ.- Flash-card) e вид компактен и преносим носител на електронна информация.

Използва флаш-памет (от англ. - Flash-memory) за съхранението и.

Използва се във почти всички видове цифрови фотоапарати, както и в много други електронни устройства. Съществуват редица модели флаш-карти, като някои от тях са взаимозаменяеми, но повечето-не. По физически размер коя да е флаш-карта обикновено е по-малка от стандартна кредитна карта. Капацитетът, доскоро измерван в мебибайти [MiB] вече достига няколко гибибайта [GiB].

Физическият принцип на работа е подобен на тази на EEPROM.

Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са (най-често) 5, 3.3 и 2.5 V, а информацията в тях може да се презаписва многократно (приблизително до 1 000 000 пъти).

[редактиране] Видове

Най разпространените видове флаш-карти са:

• PC-card [PCMCIA]
• Compact-Flash (тип I и II) [CF-1, CF-2]
• Smart Media [SM]
• Multi-Media [MMC]
• Secure Digital [SD], miniSD [miniSD], microSD [µSD]
• Memory Stick [MS], Memory Stick Duo [MS Duo], Memory Stick Micro M2 [??]
• xD-Picture Card [xD]