Устина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Устина е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.
| Устина | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 2 380 [1] |
| Надм. височина: | 495 m |
| Пощ. код: | 4228 |
| Тел. код: | 03145 |
| МПС код: | РВ (П) |
| Администрация | |
| Област: | Пловдив |
| Община: - кмет |
Родопи Йордан Шишков |
| Кметство: - кмет |
Устина Нели Бундева (независим) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Устина се намира в планински район.
[редактиране] История
Разположено в полите на северните Родопи, близо до римския път, свързващ древния Филипопол и Беломорието, село Устина е наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало през II в. преди новата ера и известно в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша (днес квартал на гр. Перущица) до Кричим и Исперихово.
В наследство от това славно минало са намерените колони с огромен диаметър, гробници. Открити са три църкви, останали на дъното на язовира до селото, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем се съхраняват в Археологическия музей в гр. Пловдив.
Римският път, минаващ близо до село Устина, е третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при император Траян (98-117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (югозападна Румъния). Прекосявал Дунав при Улпия Ескус (на северозапад от с. Гиген, Плевенска област, на 5 км южно от вливането на р. Искър в Дунав). Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход и оттам през Тракия за Филипопол. Продължавал през Родопите и се насочвал по посока на Егейско море към големия път Виа Игнация.
Предците на днешното помашко население на селото в миналото са изповядвали павликянство.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Параклисът "Св. Георги" — разположен е на височина от около 420 м.н.в. и отстои на 60 минути от село Устина и минаващата до него р. Въча. На 20 минути южна посока от параклиса се извисява връх Кулата, който впечатлява със своята монолитна осанка. По тези места всеки гост може да се наслади на красивата гледка - на север е тракийското поле, а на юг - пределите на Върховръшкия дял, който е част от родопския дял Чернатица. От връх Кулата се вижда местността "Калето", където се намира и едноименната пещера. Предания разказват, че в миналото бездетни жени успели да преминат отвора, се сдобивали с рожба.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
Песен за Устина
текст и музика: Румен Ковачев
Над теб Родопите снага опират,
заболи в небесата върхове
и бликнали навсякъде извират
богатства тонове и цветове.
А горе кацнала е свидна стряха
на бащин дом, където се родих -
там, дето първи песни ми запяха,
там, дето ги запях и продължих
