Триъгълник на Пенроуз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Триъгълникът на Пенроуз, още известен като трибар, е невъзможен обект. За първи път е изобразен от шведския художник Оскар Ройтерсвeрд през 1934 г. Независимо от него, трибарът е измислен и популяризиран през 1950-те години от британския математик Роджър Пенроуз, който го нарича “невъзможност в най-чист вид”. Триъгълникът на Пенроуз е често се изобразяван в работите на холандския график М. К. Ешер.
Трибарът изглежда сякаш е триизмерен предмет направен от три греди с квадратно напречно сечение, които по двойки се срещат под прав ъгъл и в трите върха на триъгълника, който образуват. Такава комбинация от свойства обаче не може да се осъществи у никой обект от триизмерното пространство. Въпреки това, съществуват тримерни обекти, които погледнати под определен ъгъл дават илюзията, че притежават описаните по-горе свойства накуп.
Литографията на М. К. Ешер “Водопад” (”Waterfall”, 1961) изобразява ручей, който тече на зиг-заг по дългите страни на два издължени триъгълника на Пенроуз и водата сякаш се излива в точка два етажа по-високо от тази, от която е тръгнал пътят ѝ. Така полученият водопад, оформящ късите страни на двата трибара, задвижва водно колело. Ешер услужливо напомня, че за да продължи колелото да се върти, отвреме навреме трябва да се добавя вода, за да компенсира изпаренията.
Концепцията на триъгълника на Пенроуз може се разширява и до други многоъгълници, например квадрата на Пенроуз, но визуалният ефект не е толкова впечатляващ. Съществува терминологично недоразумение дали “триъгълник на Пенроуз” се отнася до двумерното изображение на невъзможен тримерен обект, или до самия невъзможен обект. (От философска гледна точка, неясно е и до какво друго може да се отнася определението “невъзможен обект”, освен до съвкупността от условия, които не могат да бъдат едновременно изпълнени.)
