Траянови врата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Траянови врата е исторически проход край Ихтиман, а в днешно време и име на тунел на автомагистрала „Тракия“.

[редактиране] Крепост Траянови врата

Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е проучена през 1975 при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век.^[1] Крепостта е известна също и като Щипон.

В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“^[2]

През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или "Царски врата" (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и "Български проход" (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).^[3]

Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.^[4]

[редактиране] Тунел „Траянови врата“

През съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът „Траянови врата“, част от автомагистрала "Тракия". Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, а най-близкият до него град е Костенец.

Начинът на осушаване, осветлението и сигнализацията в тунела са съобразени с европейските норми. Осветлението е на три режима - дневен, нощен и авариен.

[редактиране] Източници

1. ↑ Кирова, Ан. (2006). „Троянови врата - уникалната крепост“. Интернет Медия БИГ.БГ. Посетен на 19 септември 2007
2. ↑ Амиан Марцелин, XXI, 10, 3-4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.
3. ↑ „При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“, проф. Божидар Димитров, в-к Стандарт, 23 август 2004
4. ↑ П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19-146.

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област