Торос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Торо̀с е село в Северна България. То се намира в община Луковит, Област Ловеч.
| Торос | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 771 [1] |
| Надм. височина: | 277 m |
| Пощ. код: | 5790 |
| Тел. код: | 06989 |
| МПС код: | ОВ (Л) |
| Администрация | |
| Област: | Ловеч |
| Община: - кмет |
Луковит Петър Нинчев (независим) |
| Кметство: - кмет |
Торос Петко Петков (БСП) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове, в източната си част все още гористи, а в западната част на селото — покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия, ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук - местно производство, който не люти.
Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви. В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.
[редактиране] История
Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век. Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос.[1] Названието на селото може и да е от арменски произход - от личното име Торо̀с , арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава “Божи дар”, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски.[2] През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства. В архивен документ от 922 г по хиджра (1516 г.), валиден по времето на султан Сeлим I, е споменато село Торос сред селата, в които живеят мюсюлмански семейства. Важни исторически данни за Торос се откриват и в регистъра на войнуците от 1548 г. От регистъра проличава, че част от мъжкото население били войнуци и ямаци. Войнуците били спомагателно поделение на османската конна войска и са били част от населението със специален статут.
До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.
[редактиране] Говор
Тороският говор се включва в така наречения “Галатски говор”, който обхваща селата Галата, Градешница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Кирчево (старо му име е Помашка лешница) в Угърчинско, Добревци в общ. Ябланица и Румянцево (старо име Блъсничево).
[редактиране] Обществени институции
- В местното читалище Борба, което разполага с богат библиотечен фонд с над 30 000 заглавия, родолюбивите торосчани са събрали и съхранили интересна музейна сбирка от местни носии, археологически останки, намерени в околнопстите на селото, стари битови предмети, книги и много други. За будния дух на жителите и родените тук говори и непрекъснстата читалищна активност- постановки за деца и възрастни, певческа група, танцов детски състав. Читалището е място за срещи и обсъждания на местната културна общественост.
- Селото е единственото в окръга, в което само до преди 6 години функционираха две училищни сгради - тази на учениците до 4 -ти клас- т.нар. старо училище и новата сграда- модерна двуетажна постройка, в която сега се помещават всички училищни стаи на учениците от 1-ви до 8 клас.
- В селото има построени православна църква и интересна архитектура и джамия, която поради липса на средства отдавна не работи.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В центъра на селото издига ръст паметник на земеделския водач от местна величина Лазар Станев, на когото е било прекръстено и самото село в годините на тоталитаризма. До 1990-те години къщата на Лазар Станев е музей, но е реституирана.
Културното наследство на селото е цяла съкровищница, тъй като по тези места е имало заселници армено-павликяни от византийско време, привлечени от благоприятните климатични и географски дадености.
[редактиране] Редовни събития
Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден, или сега най-често става в последните събота и неделя на септември, в панаирището - специално общинско място, предназначено за този панаир, се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки. Панаирът е широко известен в околността.
[редактиране] Прякори от миналото
Колоритни прякори в Торос от средата на миналия век: Петко Американеца, Георги Славея, Киро Еделвайса, Гето Битивията, Тодор Мишлака, Марко Консула, Йото Сърбина, Петър Топчията, Петко Дедото, Кръстьо Кьосо, Цоло (според някои автори то е съкратена форма от арменското лично име Цолак, означаващо „блестящо око“[3]), Пумпала, Иван Шавнията, Пена Костенурката, Гена Дебелата, Марин Барака, Тодор Колибарина, Марконя и т. н.
[редактиране] Известни личности
В село Торос са родени големия спортен журналист Николай Колев - Мичмана и кино-критичката Вера Найденова. Детските си години тук прекарва и завършва местното училище депутата от Великото народно събрание и от 36 народно събрание Христо Марков Марков.
[редактиране] Сниман филм
Тук е сниман филмът „Неспокоен път“ с Иван Братанов 1954-55 г.
[редактиране] Бележки
1.↑ Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970.
2.↑ Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ "Св. Климент Охридски", ФКНФ, ЦИЕК, катедра "Класически Изток", секция "Арменска филология". София, 2005 г., 241 с.
3.↑ Селян, Е. Арменците в българския етногенезис. В: сп. Проблеми на културата, София, 1994, бр. 2, 3, с.83 - 87.
