Стефан Дуньов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Стефан Дуньов (на унгарски: Dunyov István) е банатски българин, участвал в Унгарската революция от 1848-1849 г. и в борбите за освобождение и обединение на Италия - Рисорджименто. Дуньов е първият българин достигнал до военното звание полковник.
[редактиране] Биография
Стефан Дуньов е роден на 28 юли 1816 г. в семейството на католическо българско банатско семейство, живеещо във Винга, тогава в Австро-Унгария, днес в Румъния. Дуньов завършва юридическо образование и започва да работи като адвокат в Арад.
Увлича се от идеите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи и се включва в Унгарската революция, като е избран в регионалния комитет в Арад. По-късно участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание капитан, а по-късно става полковник. Заловен е и осъден на смърт от австрийските власти. По-късно присъдата му е намалена до 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.
През 1859 г. Дуньов заминава за кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. Дуньов се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволческа рота от унгарци и банатски българи. Командваният от него отряд се проявява по време на битката при Волтурно, в която Дуньов е ранен и губи единия си крак. Той е лично поздравен от Гарибалди и е награден с високи военни отличия за смелостта си.
След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, като се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в Пистоя на 29 август 1889 г. На негово име са наречени улици в Будапеща (Унгария), София (България) и Винга (Румъния).
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Телбизов, Карл (1965). "Биографични данни за гарибалдиста полковник Стефан Дуньов, прославен герой от битката при р. Волтурно". Исторически преглед (1): pp. 84-90.
- Magyarország hadtörténete két kötetben (főszerkesztő: Liptai Ervin), Zrínyi Katonai Kiadó – 1985, ISBN 9633263379 (на унгарски език)
- Új Magyar Életrajzi Lexikon, Magyar Könyvklub, 2001, ISBN 9635474148 (на унгарски език)
