Джузепе Гарибалди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джузепе Гарибалди италиански революционер и политически деец

Роден:	4 юли 1807 Ница, Франция
Починал:	2 юни 1882 Капрера, Италия

Джузепе Гарибалди (на италиански: Giuseppe Garibaldi) е политически деец на Италия, взел дейно участие в нейното обединение и в италианската революция.

[редактиране] Биография

Малкият Джузепе се ражда на 4 юли 1807 година в семейството на Доменико и Роза Гарибалди.

От 15 годишен плава, отначало като юнга, а след това и като матрос, на търговски съдове и в сардинския военен флот.

През 1833 година влиза в тайното общество "Млада Италия" на Джузепе Мадзини. Същата година участвува в подготовката на въстанието в Пиемонт (Сардинско кралство), но след неговия провал бяга и е осъден задочно на смърт.

От 1836 до 1847 взема активно участие в национално-освободителните войни в Латинска Америка.

През 1842 година Гарибалди се жени за бразилката Анна Мария Рибейро да Силва, от която има три деца. През 1848 година Гарибалди се връща в Италия.

Когато Пиемонт обявява война на Австрия, Гарибалди събира отряд доброволци и води военни действия в Алпите. След победата на австрийците отива в Тоскана, а след това в Рим, където е избран за депутат в учредителното събрание.

След потушаването на революцията от 1848-1849 година Гарибалди със своя корпус тръгва към Венеция, но е обкръжен и разбит. Попада в плен и е затворен в Генуа. Ареста на Гарибалди предизвиква остри протести и правителството е принудено да го освободи.

На 16 септември 1849 година Гарибалди отплава в Северна Африка.

От 1851 година Гарибалди е капитан на търговски кораб.

През 1860 година оглавява похода на "Хилядата", който освобождава юга на Италия и осигурява победата на Италианската революция от 1859-1860 г. Същата година се жени за втори път (първата му жена е починала, но този брак се проваля).

През 1862 и 1867 година се опитва с въоръжена сила да освободи Рим от властта на Папата.

По време на Френско-пруската война от 1870-1871 година се сражава като доброволец на страната на Франция.

През 1880 година след като успява да анулира брака си, се жени за трети път за Франческа Ариозино.

Умира на 2 юни 1882 година в самота.