Старо Нагоричане

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 42.1981° с.ш. 21.8286° и.д.

Старо Нагоричане
Старо Нагоричане Старо Нагоричане на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Североизточен
Община:	Старо Нагоричане
Географска област:	Средорек
Население:	555 (2002)
Надморска височина:	403 м
Геогр. положение:	42° 11' 53" сев. ш. 21° 49' 42" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	KU

Старо Нагоричане или понякога Старо Нагоричани или Старо Нагоричино (на македонски книжовен език: Старо Нагоричане) е село в Община Старо Нагоричане в североизточната част на Република Македония.

[редактиране] География

Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.

[редактиране] История

В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква “Свети Георги” издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година сръбският крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на 14 век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите и са сред най-забележителните творби на прочутите художници от Солун Михаел и Евтихий, работили в края на 13 и началото на 14 век.

В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, убит в боя при Велбъжд през 1330 г. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

В 17 век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на 19 век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 година Старо Нагоричино има 1 150 жители българи християни.^[1] В началото на 20 век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1 200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.^[2]

По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители^[3].

Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.^[4]

Националност	Всичко
македонци	110
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	452
бошняци	0
други	2

[редактиране] Родени в Старо Нагоричани

Митре Българмицев (Даскал Митре) (1810 — 1854), български просветен деец

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.128-129.
↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Населени места в Община Старо Нагоричане
Старо Нагоричане \| Алгуня \| Алинце \| Арбанашко \| Байловце \| Брешко \| Буковляне \| Войник \| Враготурце \| Врачевце \| Дейловце \| Длъбочица \| Добрача \| Драгоманце \| Дренок \| Жегляне \| Желювино \| Канарево \| Карловце \| Коинце \| Кокино \| Мъгленце \| Макреш \| Малотино \| Младо Нагоричане \| Никуляне \| Облавце \| Орах \| Осиче \| Пелинце \| Пузайка \| Рамно \| Ругинце \| Степанце \| Стрезовце \| Стърновец \| Цветишница \| Цвиланце \| Челопек