Старосел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.
| Старосел | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 340 [1] |
| Надм. височина: | 335 m |
| Пощ. код: | 4175 |
| Тел. код: | 03176 |
| МПС код: | РВ (П) |
| Администрация | |
| Област: | Пловдив |
| Община: - кмет |
Хисаря Георги Пирянков |
| Кметство: - кмет |
Старосел Иван Жутев |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат. Зимата тук е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължава до 30 октомври. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 0С.
През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир – най-големият в района.
от Тракийския култов комплекс
[редактиране] История
Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в.пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през ХV в.
През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Тук бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой било избито, друга част се преселила в Северна България и по-голямата част се върнала на старото си поселище, но от суеверие не издигнало наново опожареното и опустошено село, а построили ново на 2-3 км надолу по реката. Нарекли новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село — на старото място ново село), което название останало до 30-те години на ХХ век, когато е преименувано на Старосел.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Културни забележителности
Старосел е сред Стоте национални туристически обекта.
Тракийският култов комплекс, в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов "храм", впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.
Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.
На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ - празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.
Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.
Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.
„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-ІV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес ІІ, Котис І и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.
[редактиране] Библиография
- Георги Китов, Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002; Тракийски култов център Старосел, (2-о издание), Варна 2005, 23 с. (същото на английски и немски език).
- “Повече от 100 археологически открития в България”, Фют, София 2005, 46-47.
- Georgi Kitov, A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova Mogila in Light of the Investigations in 2000, – Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe. Vol. 2. Oxford 2003, 505–518.
- Евгени Паунов, Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при с.Старосел, Пловдивско. - Анали 8, № 1, София 2002, 82-93.
[редактиране] Природни забележителности
Защитената местност „Барикадите“ се намира в областта на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора Защитената местност „Чивира“ се намира в областта на с. Старосел, община Хисар.Площта на защитената територия е 106,5 ха. с вековна букова гора, широколистни гори. В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.
Язовир „Раковица“ е изключително чист планински язовир, зарибен.
[редактиране] Редовни събития
Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастирчето“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св.Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните.
Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис. Ритуалът се изпълнява по предварителна заявка в Информационен туристически център – Хисар.
[редактиране] Други
Туристически маршрути: „Свещените ловни полета на тракийските царе“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камъне“, хижите Чивира, Фенера до Хисар;
„Старият римски път“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камъне“, хижите Чивира, Барикадите, Бунтовна и с. Кръстевич.
[редактиране] Външни препратки
- Тракийски култов комплекс в старосел - подробна информация и снимки
- Снимки от разкопките
