Селановци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селановци е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, Област Враца.
| Селановци | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 4 136 [1] |
| Надм. височина: | 178 m |
| Пощ. код: | 3301 |
| Тел. код: | 09172 |
| МПС код: | ВР (Вр) |
| Администрация | |
| Област: | Враца |
| Община: - кмет |
Оряхово Георги Пенков (НДСВ, ЗНС) |
| Кметство: - кмет |
Селановци Йордан Николов |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село в Област Враца, 7 км юг-югоизточно от Оряхово, 80 км североизточно от Враца. Съставно селище на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено на 8 км от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 170 м. Умерено-континентален климат. Карбонатни черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.
[редактиране] История
Селановци[източник?] е основано преди османското иго. Сведения за селото под имената Силануфджа и Силануфча има в турски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на XVII век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г. През 1918 г. жените вдигат бунт против войната. По време на Септемврийското антифашистко въстание 1923 г., на 23 септември е установена партизанско-селска власт; създаден е въстанически отряд с командир Т.Костов; въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край с. Лесковец. На 24 сутринта щурмуват Оряхово. Жители на Селановци участват във въоръжената антифашистка борба 1941-44 и подпомагат Врачанския партизански отряд "Г.Генов".
Исторически сведения за Селановци[източник?]
Население: 1872 г.- 325 къщи и 581 венчила; 1900 г. – 3545 жители, 1910 г. – 4233, 1926 г. – 5543, 1934 г. – 6483, 1946 г. – 7259, 1975 г. – 6623, 1992 г. – 6600.
Намира се на 9 км. източно от Оряхово и от 1950 г. е преместено горе на равното на 6 км. южно от р. Дунав. Землището му е голямо и заема площ от 105686 дка. Граничи на изток с Остров и Галово, на юг – с Кнежа, Бърдарски геран и Галиче, на запад – с Крушовица, Букьовци/дн.гр. Мизия/, Оряхово и Лесковец, и на север – с Румъния през р.Дунав.
Най – старите останки от живот на човешки общества са намерени в зеленчуковите градини в местността Лъката над Блатото. Разкрити са погребения чрез трупоизгаряне и глинени съдчета с аскоподобна форма. Те датират от началото на Бронзовата епоха или края на четвъртото хилядолетие пр.Хр./Николов, Б., Епоха ранней в Северозападной Болгарий и некрополь у села Тырнава. – Трация преисторика, Суплементум Пулпудева 3. – София, 1982,с.197, обр.3/. През ранната античност в района на Селановци е имало най – малко две тракийски селища. Следи от едното са намерени в местността Манастира, а другото селище е на югозапад в местността Косаня, под Косански геран. При копане и при оран, тук се изравят късове от глинени съдове, които са характерни за желязната епоха. Свидетелство за имение на тракийски земевладелски род, са и тракийските земни могили, които се издигат в землището на Селановци. Могили от траките има и в местността Селището.
През 1940 г. в Старото село е изровена от пороя мраморна скулптурна фигура на Добрия пастир, която е едно раннохристиянско произведение. В двора на Тоно Върбанов пък е открита случайно мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога на стихийните сили на природата Силен/Велков, И., ИАИ, т.XIV, 1943, с.274; Димитров,Д.- Две изображения на Добрия пастир от България-Изв.ист. д-во,т.XIX/XX, 1944, с.40/. Намерени са също римски монети /Филов, Б., ИБАД, т.III, св.I, 1913, с.333; Герасимов, Т., ИАИ, т.XI, 1937, с.321/, както и глинени съдове и римски тухли с печати на Първи римски легион /Филов, Б., ИБАД,, т.II, 1911, с.275/. Тези находки недвусмислено показват, че Старото село Селановци, лежи върху културен пласт на трако – римско селище, което е съществувало до V – VI в.сл.Хр.
Селановци е известно с днешното си име в един османски документ от 1430 г., в който пише: “Към зиамета Рахово се числят селата Селановци с 16 къщи, Крушовица с 71 къщи, Галиче с 23 къщи и Проданковец с 11 къщи.”/РС т.I, с.458/. В друг османски документ, датиран от средата на XV в. е записано следното: “Зиамет Рахово, негов зиам е Емирне бей. Село Селановци, лично владение на зиама : домакинства – 23, вдовици – 3, приход без испенча – 1555 акчета ...”/ИБИ, т.XIII , 1966, с.243/. От това сведение се налага изводът, че село Селановци е основано много преди края на XIV в. и е заварено в края на XIV в. от османските нашественици с днешното си име. Прави впечатление, че населението на Селановци през първите векове на робството е твърде намаляло. В друг османски документ с дата 1620 г., пише: “Каза Рахова, Село Селановци – 10 домакинства”/ТИБИ, т.VII,С.,1986, с.267/. За същия период от време пътешественикът Хаджи Калфа пише, че Ореховския край прилича на същинска пустиня./Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа. Румелия и Босна – в: Архив за поселищни проучвания. С.,1938,кн.2,с.92/.
Името на село Селановци е записано и в археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в./Димитров, Д.П., Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в.- ГСУИФФ, т.43, 1946-1947, с.9/. Селановци се среща и в един план на р.Дунав, съставен през 1779-1782 г./Коледаров, П.,1979, с.145/. В един по – късен османски документ, който има дата 1673 г. и се отнася за набиране на гребци за турския дунавски флот, от село Селановци е мобилизиран Павле, син на Стоян /РСт., I,с.457/. В регистър за войници от първата половина на XVIII в. са записани войнагани на сераскера Мехмед, син на Бейли, от селата Селановци и Галиче, спадащи към каза Рахова.
До 1950 г. с.Селановци е било разположено край извори и кладенци в стръмни долове, които са на север от сегашното му място. Селото се е деляло на отделни махали. За най – стари се считат махалите Главъ, Групаня, и Тилин дол. Махалите на старото село Селановци и техните родове изброяваме последователно от изток на запад[източник?]:
1. Махалата Селище се е намирала около извора Селишка вода. Тук са живели родовете: Вакини, Наковци/Калмуците/, Нацинци и Николицовци. През първата половина на XIX в. се заселили от с.Реселец Гъдуларците и Пеловци, които са от реселешкият род Филийците. Към средата на XIX в. от с.Две могили, Русенско тук се преселват Гелковци, а през 1906 г. от гр.Габрово в махала Селище се установили Начови.
2. Махала Тилин дол. Тук са живели родовете: Беновци, Бранковци, Гьоргьовци/Топалете/, Даковите, Кальовци, Марковци/Точовци/, Минковци, Мондовци, Перчовци, Пешановци/Бояджиите и Трифоновци/ и Челебийте. Към тази махала спада и Куртова могила, където са живели семейства от рода Тремпаците.
3. Махала Групаня или Душманова махала. Така се наричала по името на стария Душманов род, който сетне се разделя на Бетовци/от тях през 1890 г. се изселили в Галово/, Данкинци, Драгановци, Калугерете, Костовци, Нетовци, Петканинци, Пеновци и Пентовци. Други родове, които са живели в махалата са Бубулците, Банкинци/Бързаците/, Бендарците, Бенчовци, Василовци/Становци/, Дуновци/Ниновци, Йорговци/от тях е майката на професор Петко Стоянов, Качанците, Милчовци, Пенчовци/Говедарците/, Петранкинци, Стрункашете, Студените/Бено Гигов/ и Танасковци. В първите десетилетия на XIX в. се завърнали от Влашко старите селановски родове Макавеевци, завърнал се дядо Макавей с петимата си синове, а след тях Радуловци, Пешковци и Фануцови. През втората половина на XIX в. от село Букьовци се заселили в махала Групаня Иванчовци, които са от букьовския род Кашовски. През 1873 г. от гр.Тетевен дошли Тетевенците и Удреновци.
4. Махала Главъ , наричана още и Гендерашова махалъ, по името на рода Геновци. Тук са живели още: Връбановци, Връбкинци, Вълковци, Данчовци/от тях са Гиздарете, Гологанете и Клекарете, Дачинци, Дилковци/. От тях е доведен Рачо от Койнаре, който дава начало на рода Рачовци/Дръндарете/те са едно с Бенкови, Керимете/Бозаджийте/, Филчовци и Фураджилете. През първата половина на XIX в. завръщайки се от Влашко, тук се установили Беканците от село Борован и Краищниците от Бяла Слатина, които избягали във Влашко от притесненията на помаците. Родът Вакини от с.Лесковец се преселил в махалата Главъ, но имотът му останал в Лесковското землище.
5. Махала Улейкьов дол. Нарича се така, щото долът прилича на улей, казват му още и Мухарската маалъ. В нея са живели родовете: Мухарците от тях са произлезли Братанците, Елезете, Кушовци и Фучинци, Гутовци, Джакерете. От тях са Пенковци, Сиренячковци и Фускалете, после идват Дрислинци, Йотанците, Кутинци, Мичовци/Бонджулете/, Мотовци, Неделковци и Немците /те са мълчаливи/. Към средата на XIX в. от с.Две могили, Русенско в махалата Улейкьов дол, се заселил родът Йотовци.
6. Алмузка махала, наречена така по прякора на рода Алмузете/Дамяновци/. Тук са живели още и Бръсовци, Гульовци, Йончовци, Йочовци/от тях са Илиевци и Пръдливите/, Каменовци, Кросновци, Ланговци, Мамулете, Мариновци/Дудинци/, Пръчинци, Пъловци/Добреновци, а у тях идва на повет в 1880 г. Герго Петков от с.Осиково и дава начало на рода Осиковченете/, Съловци и Цоцинци/Тонковци/ са местните родове на тази махала. Но в началото на XIX в. придошли родовете: Рогачете от с.Еница, Артарете от с.Бреница, Вълчовци/от които после са произлезли Воденичарете, Дапчовци и Мотаците/ са от Кнежа, но помаците им отнели имота и те избягали във Влашко, а на връщане се заселили в Алмузката махала. В средата на XIX в. от Вълчедръм идва свещеникът поп Димитър, а чак 1925 г. от с Голяма Раковица, Софийско, тук се заселили Раковчанете.
7. Кундова махала. Наречена е по името на нейния основател – дядо Кундо. В тази махала са живели родовете Кундовци/от тях са произлезли Бановци, Мечови, Пудови и Рудови – от диал. “руд” – хубав, вж.в народни песни “Рудо стадо”/, и още Зулямете/от тях са Сулянците/ и Ташковци.
8. Пенцирова махала е била централна и в нея са се намирали църквата и училището. Тук са живели родовете:Пуйчарите, Вириганците, Евановци, Йоцинци/Ангеловци/, Лаковците са едно с Бальови и Мечкови, Митринци, Патовци/от тях са Бенови и Илиеви/ и Станкуловци. През 1876 г. от гр.Сопот дошли Ливосковци и Гуновци/от тях са произлезли Кадрилете, Койнинци и Лазаровци/.
9. Махала Пейчов дол, която се нарича още Гърлище и Гърлишки геран, а Гарван дол я отделя от махала Гарваньов дол. В Пейчов дол са живели родовете: Гърличете, Каравелете, Кутовци и Ойколовци/те са едно с Банкови, Дачовци, Йолджиите и Нинкинци/. В рода Ойколовци в средата на XIX в. е доведен Тодорчо Сакаджията от с.Търнава, който дава начало на рода Сакаджийте. През първата половина на XIX в. в тази махала се установява родът Кинови/това са Миковци и Нешови/, които са от с.Галиче, ходили във Влашко и на връщане се заселват в махалата Пейчов дол. Но тази махала се нарича още Гърлище, по името местността, а родът Гърличете придобива това си име от името на махалата и местността.
10. Махала Гарваньов дол. Тук са живели старите селановски родове: Дурдови, Къновци, Пентовци и Русиновци. След 1880 г. се заселва Тоно Монов от Букьовския род Луловци. През 1888 г. от село Валкан окр.Темишвар в Австро-Унгария идва баначенинът Петър Марков Клайч. Той се заселва най – напред в с.Бърдарски Геран, но след година се преселва в Селановци. През 1893 г. от гр.Бечкерек /сега в Сърбия/ идва родът Перкови/от тях Шандорови, баба Ева и Шандор Веберов/. Правчанете в Селановци са дошли от Правец, Ботевградско през периода 1922-1928 г. Така се наричат с общо име семействата на Васил Мантев, Георги и Цветко Ив.Гъркови, Георги Стоянов Пешовски , Донко Д.Петков, Иван Цолов Божилски, Никола и Цветко Сиракови и Тодор Яйчара. Дупновръхченете са 14 семейства, които се преселват в Селановци през 1912-1946 г. от с.Дупни Връх, Софийско. Това са: Ангел Д. Пенчев, Борис В. Венцин, Борис А. Качулски, Данчо П. Тасин, Георги и Йордан Младенови, Крум и Георги Борисови, Иван П. Георгиев, Миленко Танасов, Павел Б.Йорданов, Христо Д.Латин, Цветко В.Димитров и Димитър Величков Тризин, който е от колибите Лъжене до с.Искрец. Те са били пръснати из всички селановски махали. Последни тук се заселват Ангел Бъчвара от с.Търговище, Белоградчишко и Иван Г.Беленски от с.Хаджийска махала, Берковско. През 1860 г. Селановци брои 310 двора българи, които нямат църква и селото е най – голямо в каза Рахова/архив Н.Геров, ДБИ, т.I/. В 1872 г. с.Селановци се състои от 325 къщи и 581 венчила/семейства/, а църквата “Св.Петка” свещенодейства поп Димитър Иванов Панов от Вълчедръм/Летоструй, Виена, 1873 г./.
За първи път училище в Селановци е открито в 1867 г.[източник?] с пръв учител Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от В.Търново, който е стоял само през 1876-1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от с.Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Той е оставил добри спомени в селото и е пеел в църквата/арх.И.Н.Илчев, ОИМ Враца,сигн.I, 1346, 1927 г./. През 1872 г. в селановското училище Георги П. Йончев е обучавал 58 момчета в едно отделение/Летоструй, Виена, 1873,с.61/.
На днешното равно място през 1922 г. първи се изселват Геновци, Добреновци, Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Изселването на махалите приключва през 1950 г.
Името на с.Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек , който се е казвал Съло – от старобългарската дума Сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име Апостол. Големият –ер/ь/, в старобългарски има фонетична стойност между “о” и “у” и се произнася като “е”. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – “ово”, става Съланово – Селаново, а жителите на Селаново са Селановци. Има още едно обяснение за името на Селановци. То е от Сельо, което пък е съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през XII в. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново, а неговите жители са Селановци, както Врачанци, Белослатинци и пр./вж.Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с.197-198/.
Добрият пастир - IV в.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Килийно училище е открито през 1835[източник?], помещавало се е в землянка към черквата в старото местоположението на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради. Читалище "Самообразование" е основано през 1894 (в сграда от 1961 г.). За паметник на културата е обявена родната къща на Т.Ненов. Издигнати са паметници на загиналите във войните(1912-18) и в антифашистката борба 1923-44. В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5ха в местността "Кочумина" и 2ха в местността "Гола бара") и на алоевиден стратиотес (0,2ха между местностите "Калугерски град" и "Тополите"), обявени за защитени местности през 1985.
[редактиране] Редовни събития
На 28 или 29 октомври се провежда събор на селото.
[редактиране] Личности
- Георги Димитров Осиковски - ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България.
- Тошо Петков Бабулски /1927-2005/ - геолог: Работил дълги години във "Водпроект" и "Агропромпроект", Ирак, Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото.
- Николай Гергов - двукратен европейски и световен шампион по борба.
- Тодор Каменов Костов /1931-1988/ - строителен инженер, участвал в строителството на много национални обекти като МОК Медет, ТЕЦ Бобовдол, фармацефтичен завод Станке Димитров, АЕЦ Козлодуй и други. Потомък на стария Душмановски род, внук на Тодор Костов и правнук на Косто Нелов, дълги години кмет на Селановци през 19 век. Училище Никола Й. Вапцаров в Селановци е построено по негов проект, който е бил дипломната му работа при завършване на Строителния Техникум - Враца и под негово ръководство. Тодор Костов е също така и един от създателите на джаза в България, той е свирил в Джаза на младите през 50-те.
