Свобода Бъчварова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Свобода Тодорова Бъчварова българска киносценаристка, редакторка и писателка и едно от най-значимите имена в българското кино.
Съдържание |
[редактиране] Животопис
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г.[1] в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с подчертано леви политически убеждения. Бащата от съвсем млад има леви убеждения, мечтае за социална справедливост и хармония. Когато през 1925 г. му се ражда дъщеря тя е кръстена Свобода в чест на избухналото предната година въстание. Пак заради него семейството е принудено да емигрира още през 1925 г. във Виена, а след една година заминават за Франция. Бащата получава смъртна присъда в родината си. Заради дейното включване в политическия живот родителите на С. Бъчварова са екстрадирани от френската полиция в Белгия. Постоянната безработица и лишенията си казват думата, малката Свобода се разболява тежко, а болестта ѝ остава недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, бащата остава в Белгия. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва. Трябва да се направи моралният избор.[2]
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.[3]
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.[4]
[редактиране] Професионален път
Свобода Бъчварова е една от най-интересните и провокативни писателки на своето време. Зад гърба ѝ са романите:
- "Великденска ваканция";
- "Литургия за Илинден";
- "Приключенията на Фильо и Макензен";
- "Телеграма с много неизвестни";
- "Опасен чар";
- "Земя за прицел"
Книгата с разкази "Пур ла мерит" се разказва за обесените по уличните фенери на Ленинград власовци и антисъветчици, преминали на страната на германската армия в Прибалтика и Украйна, където се води съпротива дълго време след войната, по искане на съветското посолство, е инкриминирана и изгорена. Романите и предисвикват огромен читателски интерес, будят публични дискусии, въпреки че остават встрани от вниманието на литературната критика. Много от романите намират път към екрана и влизат в златния фонд на българското кино.
[редактиране] В журналистиката
В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на в. "Работническо дело". След ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП през 1956 г. култът към другаря Сталин е развенчан. Ледовете започват да се пукат. Системата започва да се очовечава. Като гражданка и журналистка, тя защитава и утвърждава най-доброто в новата българска култура - художници като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от "голямото размразяване". Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Четат поемите на Твардовски, романите на Солженицин, със затаен дъх следят дългите доклади на Хрушчов, речите на Толиати, Берлингуер и Сантяго Карильо, живеят с тревогите на Карибската криза и с вълнуващия образ на легендарния Че.[5]
[редактиране] Киното
Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи е изгубено и отдела е пръснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино съвпада със златните години на Българското кино - седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. „Един от нейните идеолози и водачи, човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който ни поучаваше и иронизираше, който ни се караше, когато хленчехме и се смееше, когато се мислехме за велики, европеецът в шопското село Бояна (където се намира киноцентърът)“[6], разказва Владимир Ганев, сценарист на биографичния филм "По особено жесток начин". Като създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус", тя дава път на творби на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др. Тя е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма Мера според мера, основан на нейния роман Литургия за Илинден.
Самата тя е сценарист на филмите:
- "Опасен чар";
- "На всеки километър";
- "Между релсите" и др.
