Владимир Башев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Владимир Башев е един от най-силните и ярки български поети, на чието име е учредена национална награда за поезия.
Съдържание |
[редактиране] Животопис
Роден e на 28 юли 1935 година в София в културно семейство, с баща ориенталист. Основно и гимназиално образование получава в София. Завършва българска литература в Софийския университет. Поетът отрано изгражда у себе си високи критерии, на които подчинява цялостно живота си: критерии за човешко поведение, за отговорност, за поезия, изкуство, за човешки отношения. Той е твърде взискателен към себе си и към другите. Много млад - още в първите си студентски години - Башев е завършена личност, откроявайки се сред колегите си от университета със своята аналитичност, ум, огромно чувство за одговорност - лична и обществена, пред времето и пред литературата.
[редактиране] Творчество
За пръв път печата през 1950 г. във вестник "Самоковска трибуна". Работи като редактор на в. Работническо дело" и в. "Народна младеж", като първи главен редактор на в. "Пулс" и като заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт".
В затворения кръг на едно десетилетие от 1957 до 1967 г. Владимир Башев оставя седем стихосбирки: "Тревожни антени" (1957 г.), "Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), "Желязно време" (1962 г.), "Нецелунатите момичета" - поема (1963 г.), "Магазин за часовници" (1964 г.), "Възраст" (1964 г.), "Ателие" (1967 г.), стотици стихотворения, поемите "Кирил против догмата" и "Голямата наука", радиооперата "Вашето присъствие", много преводи на младите тогава руски поети Евтушенко и Вознесенски, либретото на операта "Антигона 43", десетки текстове за песни, множество публицистични и литературни статии и есета, събрани от Н. Инджов в книгата "Прекрасната зависимост". В една от тези статии той пише: " Никога няма да се нагледам на точния ход на стрелките, никога няма да се нарадвам на тяхната игра - така проста, така безинтересна и така величествена. Това, което наричахме епоха, съществува в потоци, в съзвездия от секунди, къси като дихание, годни да определят само един поглед към приятеля или звездите, едно посягане към машината или длетото. Безброй такива подробности бележат нашия неукротим порив към творчество, нашия стремеж да изпълваме с непреходни неща и най-малките подразделения на времето."
Вестник "Пулс" отделя и подрежда по реда на публикуването онази част от творбите на Владимир Башев, които не са били включени от самия него в стихосбирките му, а също така и онези стихотворения, които били издирени в ръкопис след смъртта на поета.
Времето - този най-справедлив съдник на човешките дела - утвърди поезията на Владимир Башев и доказа трайността на нейното присъствие в многоцветното и многобагрено поле на българската художествена литература. Днес ние държим отново и отново стиховете му в ръцете си, вглеждаме се в в изяществото и музиката на неговия стих, в яснотата и яркостта на неговата мисъл. И се удивляваме: колко е съвременна тази поезия - като форма, като строй на речта, като чувствителност, като отношение към света.
Владимир Башев е един от онези поети, които с нравствен максимализъм търсят образа на света около себе си и вътре в себе си. Търсят го и го намират в неговия възход, и в неговото поражение, в неговата радост и в болката му. Поетичното му откровение е свързано с етиката като нравствена категория, която се превръща в най-дълбокия и истински извор за творчество. В чистотата на своя почти младежки порив той изгражда чрез стиховете си страстното видение на бъдещето.
Творчеството на Владимир Башев е емоционално отражение на определена, социална, нравствена и културна епоха, която съдържа в себе си много от своите продукти на времето: живота на човека в големия град, реалиите на съвременния бит, неспокойствието, тревогата и възванието, търсенето, тръпката и очакването, скоростите, информацията, науката, научните термини, изкуството - поезия, музика, живопис - философията, политиката, урбанизацията, спорта.
Животът и делото на Владимир Башев могат да се определят като непрекъснато движение, като бял и смел полет. Но в един миг полетът внезапно угасва, когато в "най-есенния ден от всички дни на есента", трагичният 19 ноември 1967 година, поетът загива при автомобилна злополука. "Ще умра на път, летейки..." написва сам той преди това, и нелепият фатален сбор от случайности превръща тогава тези думи в трагическо самопредсказание. Горещата, или по-точно, горящата нишка на живота му се скъсва тогава, за да започне едно друго движение - в трайностите на нашата поезия, където няма фаталности, където катастрофите са невъзможни и където владее не случайността и тлението, а вечното присъствие.
[редактиране] Източници
- „Български писатели“. Авт.: Г. Константинов, Цв. Минков, Ст. Величков. С.: Български писател, 1961.
- „Ръстът на поезията и ръстът на времето“. Авт. Петър Караангов, 1981 г.
[редактиране] Външни препратки
- Шест писма на поета Владимир Башев стават повод за написването на "Оратория за нашето време" (1959 г.) от Любомир Пипков;
- Някои стихотворения на поета са преведени на руски език от Марк Болдырев и публикувани в интернет на
личния му сайт и в неговия български блог.
