Сара (Теодора)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодора е българска царица, втора съпруга на цар Иван Александър. Тя е от еврейски произход. Едно търновско предание я нарича Сара, а в своята история Мавро Орбини я нарича Ебраида. Заедно със семейството си младата еврейка живяла в т.нар "жид махала" на десния бряг на р. Янтра, под южния скат на Трапезица, т.е. в еврейския квартал на Търновград.
Едно щастливо обстоятелство довело до коренна промяна в живота ѝ. Търновските предания разказват, че Иван Александър се влюбил в нея докато тя се била къпела в Янтра, но по-правдоподобни ще да са писанията на Мавро Орбини, според който царят я забелязал по време на един съдебен процес и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил "наранен в сърцето".
Увлечението на Иван Александър продължило доста време и накрая, отдаден на чувствата си той ѝ предложил да стане негова царица. Препятствията за осъществяване на брака, обаче, не били малко. Първо, като еврейка, тя трябвало да приеме православието. Младата израелтянка не се церемонила дълго и скоро приела Христовото учение, под името Теодора. Този избор едва ли ще да е случаен, като се има предвид, че имато на предишната съпруга на царя също е Теодора. Друга пречка за брака е положението на евреите в страната. Като всички християни през епохата и българите ненавиждали еврейте заради страданията, които причинили на Христос. Накрая, с този брак царят протъпквал нормите на епохата, взимайки за съпруга жена, която не отговаря на потеклото му.
Бракът между двамата бил сключен през 1349 г. По-късно изворите на няколко пъти споменват името на Теодора, като отбелязват изключителната ѝ религиозна ревност. В края на 50-те год на 14в в Търново получила разпорстранение "еврейската ерес", която взела на прицел основната християнска догма и църковни ритули. Евреите много разчитали на царицата, тъй като тя била една от тях, но останали безкарйно разочаровани. Царица Теодора станала инициатор на църковен събор, който се разправил сурово с еретиците. Същевременно Теодора постоянно утвърждавала християнската вяра по българските земи - тя обновила много църкви и издигнала много манастири.
Друг факт също маркира жизнения път на царицата. Изглежда не без нейно участие Иван Александър въвел нов ред при унаследяването на престола. Дотогава действала т.нар система на майора, съгласно която престола се пада на първородния син. Тъй като синовете на първата царица били родени в Ловеч, оше преди Иван Александър да стане цар, Теодора си "спомнила" за византийската наследствена практика, според която престола принадлежи на първия роден син след възцаряването, т.е. на нейния син Иван Шишман.
Смъртта на царицата трябва да се отнесе към края на 80-те години. Учудващо е, че тя не постъпва докрай като преданна християнка и да постъпи в манастир, а заобиколена от синове и внуци, доживяла края на дните си мирно и спокойно.
