Родоски колос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родоският колос е бил бронзова статуя на бог на слънцето Хелиос. Намирала се е на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от 34 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята е дело на Харес от Линдос и е завършена в 285 пр.н.е..
След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий - Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.
Народът на Родос решил да продаде счупените оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството.
Била е съборена от земетресение, но дори паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите ѝ части.
Въпреки създадената легенда, идеята, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища днес остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.
