Рапан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рапан

Рапан (Rapana venosa)

Класификация

царство:	Животни	Animalia
тип:	Мекотели	Mollusca
клас:	Коремоноги	Gastropoda
разред:		Streptoneura
семейство:		Muricidae
подсемейство:		Rapaninae
род:	Рапана	Rapana
вид:	Рапан	R. venosa

Научно наименование

	Rapana venosa Valenciennes, 1846
Синоними: Rapana thomassiana Crosse, 1861

Рапанът (Rapana venosa) е хищен морски охлюв от род Рапана на семейство Muricidae.

[редактиране] Разпространение

Естественият му ареал е Далечният Изток, но през XX век с развитието на корабоплаването се разпространява далеч извън него. До средата на века е разпространен единствено в Японско море, в залива Петър Велики. През 1946 г. е срещнат за първи път в Черно море, в залива на Новоросийск^[1]. Оттам се разпространява в Азовско и източните части на Средиземно море. През 1973 г. вече е описано наличието му по италианското крайбрежие на Адриатическо море^[2], а през 1998 г. и в залива Чесапийк по северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан.

Предполага се, че преносът е извършен с морска вода, използвана за баласт на корабите.

[редактиране] Значение

В Япония и Корея месото на рапана се счита за деликатес. Основното му стопанско значение в другите райони е като хищник по стопанско-значимите местни видове миди. В Черно море основната жертва е черната мида (Mytilus galloprovincialis), докато в Адреатическо море напада също привнесените видове Tapes philippinarum и Anadara inaequivalvis. В залива Чесапийк жертви са стридите и местните охлюви.

В България до 90-те години на XX век на рапана се гледа само като на материал за сувенири. Дебелата черупка е достатъчно огнеупорна за да се ползва за пепелници, а ръбатата повърхност я прави устойчива без обработка. Чрез изтъркване се премахва по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се използва за медальони. Различни фигурки се правят от слепени черупки на рапани и миди.

В средата на 90-те в рапана е открит потенциал за промишлен лов и износ на месото^[3]. Ловът чрез гмуркане бързо е заменен от тралене. Бързо е установено, че траленето напълно разрушава дънните екосистеми, и този начин е забранен.

Около 2000-01 г. рапанът започва да се предлага и в ресторантите по българското Черноморие.

Рапанът се улавя с т.нар. дънно тралене или драгиране (дънните тралове или драги ровят морското дъно и го разрушават). От друга страна пелагичното тралене използва друг тип тралове, които не нараняват дъното. С пелагични тралове в България се хващат цаца, сафрид, чернокоп.