Първа битка при Ел Аламейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първа битка при Ел Аламейн
Конфликт: Втора световна война, Северно Африканска кампания
Британска пехота заела укрепена позиция край Ел Аламейн, 17 юли 1942 година.
Период 1 юли–27 юли, 1942 Място Ел Аламейн, Египет Резултат тактическо равенство, стратегическа победа на съюзниците Причина Повод Територия
Воюващи страни
Съюзниците (основно британски части)	Германия
Командири
Клод Окинлек Дорман Смит	Ервин Ромел
Сили
150,000 войника в три армейски корпуса, 7 пехотни и 3 бронетанкови дивизии (общо 1,114 танка), над 1,000 артилерийски оръдия и над 1,500 самолета	96,000 войника (от тях 56,000 италианци), 8 пехотни и 4 бронетанкови дивизии (2 германски и 2 италиански), общо 585 танка (по-малко от половината са германски), по-малко от 500 самолета.
Жертви
13,250[1]

Първата битка при Ел Аламейн 1 юли–27 юли 1942 година е сражение между силите на Оста командвани от Ервин Ромел и Съюзниците, командвани от Клод Окинлек. Тази битка спира най-далечното (и последно) настъпление на силите на Оста в Египет. Ел Аламейн се намира на 80 километра от Александрия.

Съдържание 1 Предварителни действия 1.1 Отстъпление от Газала 1.2 Битка при Марса Матрух 1.3 Защита на Ел Аламейн 2 Военни действия 3 Последствия 4 Вижте също 5 Използвана литература 6 Бележки 7 Външни линкове

[редактиране] Предварителни действия

[редактиране] Отстъпление от Газала

След загубата в Битката при Газала през юни 1942 година, 8-ма армия отстъпва от линията Газала до Марса Матрух, приблизително на 100 мили зад Египетската граница. На 25 юни генерал Клод Окинлек, главнокомандващ на войските в Близкия Изток освобождава генерал Нийл Ричи и поема командването над 8-ма армия. Той решава да не търси директен сблъсък при Марса Матрух, тази позиция е с открит ляв флаг на юг, нещо от което Ромел се възползва при Газала. Той решава да се изтегли още 100 мили на изток в близост до Ел Аламейн на Средиземноморския бряг. Само 40 мили (60 км) на юг от Ел Аламейн се намират стръмните склонове на обширната депресия Катар, която не позволява използването на танкове в десния фланг и ограничава ширината на фронта, който трябва да се защитава.

[редактиране] Битка при Марса Матрух

Докато вървят подготвителни работи по позициите край Ел Аламейн Окинлек провежда забавящи операции първо при Марса Матрух на 26 юни, а след това при Фука на 27 юни. Промяна на заповедите в последния момент води до объркване в предните формации (10-ти корпус и 13-ти корпус), между желанието да нанесат поражения на противника, да не попаднат в капан при позицията при Матрух и да отстъпят организирано. Това води до слаба координация между двата челни корпуса и частите в тях. 2-ра новозеландска дивизия се оказва обкръжена от 21-ва танкова дивизия при Минкар Каим, но успява да пробие обкръжението през нощта на 27 юни и да се присъедини към останалата част на 13-ти корпус при позициите край Ел Аламейн, без сериозни загуби.^[2] Отстъплението на 13-ти корпус оставя южния фланг на 10-ти корпус открит и пътят им за отстъпление под опасност. На тях също им се налага да бягат и в процеса понасят тежки загуби, включително загубата на индийската 29-та пехотна бригада при Фука.

[редактиране] Защита на Ел Аламейн

Окинлек създава силна защита във всеки край на линията Ел Аламейн (там са разположени свежите 1-ва южноафриканска дивизия и 2-ра новозеландска дивизия, които не са участвали в Битката при Газала) и ги съединява със серия от изкопни защитни и оръдейни позиции. В центъра на линията, а зад него хребета Рувейсат, се намира възвишение с отвесни склонове, което контролира позициите от двете страни.^[3]

Когато силите на Ромел достигат позицията Ел Аламейн 30 юни, в допълнение на двете дивизии в крайщата на защитната линия, е изпратена индийската 18-та пехотна бригада, от индийската 8-ма пехотна дивизия в Ирак, с поддържаща артилерия. Тяхната цел е да заемат позиции при Деир ел Шейн, четири мили на северозапад от западния край на хребета Рувейсат. Те пристигат на 28 юни и въпреки 48 часа непрестанна работа, късната доставка на тежка изкопна екипировка и мини означават, че позицията все още е била уязвима от бронетанкова атака^[4]. През това време частите, които са били отговорни за забавяне на противника, са все още дезорганизирани и се нуждаят от още 24 часа преди да са готови да се върнат в битка.

[редактиране] Военни действия

На 30 юни Ромел атакува първо по крайбрежието, но е отблъснат от 1-ва южноафриканска дивизия^[5].

След 9 часа сутринта на 1 юли танкова армия Африка атакува Деир ел Шейн. Индийската бригада устоява цял ден в безнадежден опит да спре противника, но вечерта позицията им е превзета. Това дава време на Окинлек да организира смесена бойна група от пехота и артилерия от елементи на индийската 10-та пехотна дивизия, която е била разположена в делтата на Нил за възстановяване. Те са разположени в западния край на хребета Рувейсат и посрещат атаката започнала в 10:00 часа на 2 юли. Последователните опити на танковете на Оста са отблъснати и след залез те се оттеглят. През нощта на 2 юли тази позиция е допълнително подкрепена.^[6]

За да намали напрежението в десния фланг и център защитната линия Окинлек стартира контраатака от позицията Катар (наричана още Капонга от новозеландците) на 3 юли. Атаката се води от новозеландската дивизия, индийската 9-та пехотна бригада (от 5-та пехотна дивизия) и 7-ма моторизирана бригада срещу северния фланг на Ромел. След три дни тежки боеве те почти достигат Деир ел Шейн. През това време Ромел решава да прегрупира изтощените си части и да се окопае. Бойното поле става статично и е трудно за всяко от двете страни да реализира прогрес.^[7]

Войските на Ромел страдат от дългите снабдителни линии. Съюзническите въздушни сили се концентрират върху уязвимите и продължителни продоволствени линии, докато британските мобилни колони се предвижват на запад и атакуват от юг, като внасят безпорядък в задните ешалони на Оста.^[8] Ромел не може да си позволи тези загуби, след като доставките от Италия са значително намалени (през юни той получава 5,000 тона припаси в сравнение 34,000 тона през май, и 400 превозни средства сравнени с 2,000 през май)^[9] През това време 9-ма армия се организира и възстановява, облагодетелствани от по-кратките комуникационни линии. Нови 6 фунтови противотанкови оръдия пристигат в големи количества, за да заменят неефективни 2 фунтови. На път са и танкове Шърман (танк) с 75 мм си оръдие.^[10] До 4 юли 9-та австралийска дивизия се завръща на защитната линия, а на 9 юли индийската 5-та пехотна бригада се завръща и поема позиция на Рувейсат. По същото време изтощената индийска 5-та пехотна дивизия е подсилена със свежата индийска 161-ва пехотна бригада.^[11]

Окинлек атакува отново на 10 юли при Тел ел Еиса на север и пленява над 1000 войника. Ответната контраатака на Ромел постига малко. Окинлек атакува отново в центъра при хребета Рувейсат, провеждат се две битки (Първа и Втора битка при Рувейсат на 14 юли 21 юли). И двете са неуспешни, закъснялото бронетанково подкрепление на пехотните части по време втората битка води до загубата на 700 войника. Отличителна черта на първата битка е резултата от сражението между 21-ва танкова дивизия и индийската 5-та пехотна бригада, чиито 2 фунтови противотанкови оръдия са заменени с новите 6 фунтови. Те се оказват много ефективни и унищожават 24 от атакуващите танкове преди те да се оттеглят.^[12]

Въпреки това, Окинлек е решен да си запази инициативата и нарежда две нови атаки на 27 юли. Едната е на север при Тел ел Еиса и е провал. Другата, насочена към Митеирия е по-пагубна, тъй като минните полета не са разчистени и пехотата остава без бронетанкова поддръжка, когато се изправя срещу германската контраатака.

8-ма армия е изтощена и на 31 юли Окинлек нарежда края на офанзивните операции и заздравяване на защитните позиции, за да могат да посрещнат евентуална контра офанзива.

[редактиране] Последствия

Битката довежда до патово положение, но настъплението на Оста към Александрия (а след това и към Кайро) е спряно. 8-ма армия понася губи над 13,000 войника през юли (включително 4,000 от новозеландската дивизия и 3,000 от индийската 5-та пехотна дивизия), но пленява 7,000 войника и нанася тежък удар на силите на Оста, както на войници така и на бронетехника.^[1]

В началото на август Уинстън Чърчил и генерал Алън Брук, британския главнокомандващ, посещават Кайро на път за срещата им с Йосиф Сталин в Москва. Те решават за заменят Окинлек и назначават командващия на 13-ти корпус генерал-лейтенант Уилям Гот за командващ на 8-ма армия, а генерал сър Харолд Алекзандър за главнокомандващ на войските в Близкия Изток. Персия и Ирак е предстояло да бъдат отделени в отделно командване и на Окинлек е преложен поста на главнокомандващ (който той отказва).^[13] Но Гот бива убит по пътя към назначението си, когато транспортния самолет, с който пътува е прихванат от Месершмит, и той е прострелян в сърцето.^[14] Генерал-лейтенант Бърнард Монтгомъри е назначен на негово място.^[1]

Вторият опит на Ромел да заобиколи или пробие защитата е отблъснат в Битката при Алам Халфа. През август и през октомври 8-ма армия решително побеждава силите на Оста във Втората битка при Ел Аламейн.

[редактиране] Вижте също

• Втора битка при Ел Аламейн

[редактиране] Използвана литература

• Alanbrooke, Field Marshal Lord; Danchev, Alex and Todman, Daniel (editors) [1957] (2002). „War Diaries 1939-1945“, Re-edited edition, London: Phoenix Press. ISBN 1-84212-526-5.
• Clifford, Alexander (1943). „Three Against Rommel: The Campaigns of Wavell, Auchinleck and Alexander“. London: George G. Harrap & Co..
• Mackenzie, Compton (1951). „Eastern Epic“. London: Chatto & Windus.
• (1955). „The Official History of New Zealand in the Second World War 1939–1945; The Battle for Egypt: The Summer of 1942“. Historical Publications Branch, Wellington. Посетен на 2007-11-02

[редактиране] Бележки

1. ↑ ^{1,0 1,1 1,2} Compton Mackenzie, стр. 589
2. ↑ Официална история на Нова Зеландия през Втората световна война 1939-1945; Битката за Египет, Глава 10, 11 и 12.
3. ↑ Compton Mackenzie, стр. 580
4. ↑ Compton Mackenzie, стр. 580 - 581
5. ↑ Compton Mackenzie, стр. 581
6. ↑ Compton Mackenzie, стр.581 - 582
7. ↑ Compton Mackenzie, стр.582 - 583
8. ↑ Alexander Clifford, p.285
9. ↑ Официална история на Нова Зеландия през Втората световна война 1939-1945; Битката за Египет, стр. 79
10. ↑ Alexander Clifford, стр.294
11. ↑ Compton Mackenzie, стр. 583
12. ↑ Compton Mackenzie, стр. 587
13. ↑ Alanbrooke, p.294
14. ↑ Alexander Clifford, стр.296

[редактиране] Външни линкове

• Ел Аламейн
• 1-ва битка при Ел Аламейн безплатна/образователна игра
• Алам Халфа и Ел Аламейн
• Музей на кралските инженерни части Кралските инженерни части и Втората световна война (Поставяне и разчистване на мини при Ел Аламейн)