Прохор Пчински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Прохор Пчински (понякога изписван и като Пшински) е български светец и един от първите последователи на Свети Иван Рилски. Роден е през 11 век в областта Овче поле в Северна Македония.
Според житието му след като възмъжал напуснал родителите си и се уединил в пустинната планина Козяк над река Пчиня, близо до днешния сръбски град Враня. Така той преживял като отшелник цели 32 години в една пещера, в която извирала вода. Според най-старото му житие от 13 век, когато светецът почнал местните българи открили мощите му и изградили църква на река Пчиня, ляв приток на Вардар. Традицията свързва Свети Прохор Пчински с в византийския управител на Средец Роман Диоген, по-късно византийски император под името Роман IV Диоген. Според традицията бъдещият император по време на лов се озовал пред пещерата на светеца, който му предсказва, че ще бъде император. По-късно, вече при царуването Роман IV Диоген, светецът му се явил сън, което подтикнало императора да въздигне храм в негова чест. Пчинският манастир съществува и до днес и е едно от огнищата на българската книжнина през Средновековието. Най-ранните образи на Свети Прохор Пчински са от църквата „Свети Георги“ в село Старо Нагоричане, Кумановско и от Ленсовския манастир, които повлияват трайно на българската църковна иконография.
Преподобният Прохор Пчински умира на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст празнуването на паметта му е пренесена на 15 януари заедно със Свети Гаврил Лесновски. В Пчинският манастир празнуват паметта му на 19 септември.
