Прогрес (космически кораб)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Прогрес.
Прогрес (космически кораб) | |
Товарен космически кораб Прогрес |
|
Общи данни | |
---|---|
Функция | Използва се за снабдяване на Международната космическа станция с провизии. Преди се е използвал за снабдяване на съветските и руските космически станции. |
Тип | Товарен |
Производител | Ракетно-космическа корпорация „Енергия“ |
Страна | Русия |
Основен потребител | Федерална космическа агенция |
Производителност | |
Операционен живот | 6 месеца скачен за станцията |
Товар | 2600 кг |
Размери | |
Височина | 7,23 метра |
Диаметър | 2,72 метра |
Обем | 7,6 метра3 |
Маса | |
При излитане | 7249 кг |
Оперативни данни | |
Статут | Активен |
Общо полети | 124 |
Първи полет | 20 януари 1978 |
Други |
Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб. По време на полет той не се пилотира, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран от производителят си.[1][2][3] Корабът е производен от космически кораб Союз и се изстрелва от ракета-носител Союз. В момента снабдява Международната космическа станция (МКС), а преди това се е използвал от руските космически станции. На година Прогрес извършва от 3 до 4 полета до МКС. Корабът остава скачен до пристигането на нов или на кораб Союз (който, използва същите докове за скачване). Малко преди пристигането на нов кораб Прогрес се разкачва и се разрушава в атмосферата.
Пренася гориво и други провизии до всички станции от Салют-6 до сега. Идеята за Прогрес идва от констатациата, че за дългосрочните мисии ще са нужни допълнителни провизии.
Съдържание |
[редактиране] Конструкция
По форма и размери е много близък до кораб Союз. Съставен е от три модула:
- Херметизиран преден модул. Той носи провизиите за екипажа, като научно оборудване, дрехи, пакетирана и прясна храна, и писма от семействата на космонавтите.
- Горивно отделение. Модулът за обратно навлизане в атмосферата на Союз е заменен от нехерметизирано двигателно и горивно отделение. Горивото се пренася в две цистерни.
- Двигателен модул. Той е разположен в задната част на корабът, не е променен от този при Союз и съдържа навигационните двигатели използвани за автоматично скачване със станцията. Може да бъде използван за коригирине на орбитата на станцията, след като корабът се скачи с нея.
Прогрес има намалена маса всравнение със Союз, благодарение на факта, че той е непилотиран и се използва за еднократна употреба. Това означава, че не са му необходими живото-поддържаща система и топлинни щитове. Освен това корабът не може да бъде разделян на отделни модули. След изпълнение на миситя Прогрес се разкачва и изгаря в атмосферата.
[редактиране] Варианти
Като цяло има много малки изменения при различните варианти на кораба, най-съществена е промяната на името.
[редактиране] Прогрес (1978-1990)
Построени са 42 кораба, които са използвали първата конструкция на Прогрес. Последният от тези кораби е изстрелян май 1990 г.
Бюрото натоварено със задачата да разработва тези кораби е РКК Енергия. Работа по конструирането на Прогрес започва през средата на 1973 г. Обозначението по ГРАУ е 11F615A15. Проектът на космическият кораб е завършен до февруари 1974 г., а първият кораб е готов за изстрелване през ноември 1977 г. Първият запуск се съсътои на 20 януари 1978 г. с ракета-носител, която се използва за изстрелване и на корабите Союз.
Дължина | 7,94 m |
Диаметър на товарния модул | 2,2 m |
Максимален диаметър | 2,72 m |
Маса при изстрелване | 7 020-7 249 kg |
Маса на товара (Прогрес 1-24) | ~2 300 kg |
Маса на товара (Прогрес 24-45) | ~2 500 kg |
Обем на товарното отделение | 6,6 m3 |
[редактиране] Прогрес-М (1989-настояще)
Подобреният кораб Прогрес-М е изстрелян за първи път през август 1989. Първите 43 полета са до космическа станция Мир; след последвалото сваляне на Мир от орбита са извършени 18 полета до Международната космическа станция, а нови полети вече са насрочени за в бъдеще.
Като цяло Прогрес-М е същият кораб като Прогрес, но има и малки подобрения направени след полетите на корабите Союз-T и Союз-TМ. Може да прекара 30 дни на автоматичен полет и е способен да носи 100 kg повече товар от предшественикът си. Също за разлика от старият Прогрес, М серията може да връща предмети на Земята. Това е извършвано с помощта на капсулата Радуга, която може да върне на Земята товар с маса 150 kg. Тя е дълга 1,5 m, има диаметър 60 cm и сухо тегло 350 kg. Прогрес-М може да се скачва с предния док на станция и да прехвърля гориво. Използва същата скачваща система като на Союз и за пръв път използва слънчеви панели.
Дължина | 7,23 m |
Диаметър на товарния модул | 2,2 m |
Максимален диаметър | 2,72 m |
Маса при изстрелване | 7 130-7 249 kg |
Маса на товара | 2 600 kg |
Суха маса на товара | 1 500 kg |
Обем на товарното отделение | 7,6 m3 |
Дължина на слънчевите панели | 10,6 m |
[редактиране] Прогрес-М1 (2000-настояще)
Прогрес-М1 е друг вариант, който може да носи повече гориво до станциите (но по-малко общо тегло). Извършени са 11 полета на такива кораби.
Маса | 7 150 kg |
Капацитет на товара | 2 230 kg |
Капацитет на ракетното гориво | 1 950 kg |
Капацитет на сухия товар | 1 800 kg |
[редактиране] Прогрес-М2
Прегрес-М2 е планиран вариант за обслужване на космическа станция Мир 2, но не е конструиран поради финансови причини. Вариант М2 е трябвало да има по-голям обслужващ модул за да побира по-голям товар или модул на космическа станция и е трябвало да бъде изстрелван със ракета-носител Зенит.[4]
[редактиране] Сегашно състояние на кораба и сравнение с други снабдителни кораби
И днес се използват кораби Прогрес за снабдяване на Международната космическа станция. Между 1 февруари 2003 и 26 юли 2005 г. те са единствените кораби имащи възможност да доставят големи количества провизии до станцията. Това е така, защото космическата совалка не лети в този период заради инцидентът със совалка Колумбия при полет STS-107. Вариантът Прогрес-М доставя ракетно грориво за станцията. Последният засега полет беше на 5 февруари 2008 г.
Подобно на Союз (и за разлика от повечето американски кораби) Прогрес има автоматична навигационна система, която обикновено позволява автоматично скачване със станцията.
[редактиране] Автономен товарен кораб
Европейската космическа агенция (ЕКА) има свой собствен непилотиран снабдителен кораб с името Автономен товарен кораб (ATV).[5] Първият кораб е изстрелян на 9 март 2008 г. в 04:03 (GMT)[6] и носи името Жул Верн, кръстен по името на големият френски писател Жул Верн. ATV може да изведе 9 тонен товар в космоса или грубо казано три пъти повече от Прогрес. На всеки 12-18 месеца ще бъде изстрелван с помощта на ракета-носител Ариана 5 по един кораб ATV до МКС.
[редактиране] Орион
Новият американски космически кораб Орион ще замести совалката през 2010 г. и подобно на Прогрес ще има два варианта. Едната версия ще има херметизиран модул за екипажа, който ще бъде оборудван със складиращи отделения за храна или за връщане на експерименти на Земята. В другата версия този модул е заменен от скачващ пръстен върху по-голям обслужващ модул и ще има възможност МКС да се избутва в по-висока орбита.
[редактиране] След Прогрес
РКК Енергия предлага замяната на Прогрес с нов кораб с името Паром. с него ще може да се пренасят до и от МКС, както Клипер така и всеки друг товарен контейнер с тегло 15 тона
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ www.friends-partners.org
- ↑ www.spacecraftnames.info
- ↑ Designations of Soviet and Russian Missiles and Spacecraft
- ↑ „Progress M2“. Посетен на 22 март 2008
- ↑ „Automated Transfer Vehicle, ESA document EUC-ESA-FSH-003 Rev 1.2 (specification)“. ЕКА. Посетен на 2 април 2008
- ↑ "Europe launches its first re-supply ship – Jules Verne ATV – to the ISS", Европейска космическа агенция
Непилотирани снабдителни кораби | |
---|---|
Исторически | Транспортен кораб за снабдяване (ТКС) |
Активни | Автономен товарен кораб • Прогрес |
Планирани | Товарен модул Андрюс • ARCTUS • Cygnus • Дракон • Товарен кораб H-II |
Отменени | Ракета-носител К-1 |