Придружаваща кавалерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Придружаващата кавалерия (гръцки: εταιροι) е елитната кавалерия на Македонската армия по времето на Филип II. Тя също представлявала и елитната стража на краля. В известната бойна тактика "чука и наковалнята" придружаващата кавалерия била чука, а македонската фаланга, използваща сариса, представлявала наковалнята. Фалангата задържала вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакувала отстрани или отзад. Македонските крале използвали и друга кавалерия, която най-често атакувала по левият фланг. Придружаващата кавалерия била по-добре въоръжена и по-тежка военна единица, съставена най-вече от благородници.

В битките на Александър Велики, син на Филип II, той лично водел атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на клин. В по-важни битки придружаващата кавалерия се биела на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи щитове, а фалангата както винаги се намирала в средата. Друга кавалерия също пазела линията на македонската армия по време на война. Като тежка военна единици, придружаващата кавалерия често имала решаваща роля в битка.

Придружаващата кавалерия била организирана в териториални ескадрони, съставени от 200 до 300 души. При похода на Александър към Персия имало осем ескадрона, командвани от Филота, като един е бил кралският ескадрон. Филип II увеличил броя на войниците в единица до 2000 като 600 били хората, представляващи личната охрана на краля по време на битка.

Придружителите яздели най-добрите коне и получавали възможно най-добрите оръжия. По времето на Александър всеки от тях носел кситон (дълго кавалерийско копие, което се хващало с две ръце), железен или бронзов нагръдник и шлем. Те също носели копис (извит меч) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имали броня на по-важните места (глава, гърди), който действали като защита срещу копия, стрели и др.